В неделя, 2 март, е един от най-значимите празници в българския народен календар – Сирни Заговезни.

Празникът е наричан е с различни имена – Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Той е подвижен и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великия. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта – възраждащата се природа.

Сирната седмица – време за веселби

Седмицата между Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с радост и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, за да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора.

Сватбите се прекратяват, а тези, които не са успели да се оженят, трябва да чакат до есента.

Празникът е свързан с много обичаи, които продължават да се спазват и днес.

Ден за прошка

Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки „Прощавай“, „Простено да е“ отговарят по-възрастните.

Вечерта цялото семейство се събира около празничната трапеза, която трябва да е богата. На масата обаче не трябва да месни ястия.

Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се консумира бяла халва.

Хамкане

Традиционен  обичай на Сирни Заговезни е т.нар. хамкане или люскане на халва.

Бабите закачат парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се нареждат в кръг, слагат ръцете си отзад и се опитват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата започват да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не трябва да използват ръцете си, само уста.

Заговезнишки огньове

Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица – Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват.

В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка.

Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка.

В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив.

В някои краища на страната този огън се нарича оврътник или овратник.

Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости.

Кукери

Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал – кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден.

Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал, другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят „царя“.

Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.

Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход – кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг.

Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости.

През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.

Обредна трапеза

Храната играе централна роля в празника. На обредната трапеза се сервират ястия с млечни продукти – баници, кисело мляко, сирене, яйца и рибни блюда. Основната идея е хората да се разделят с т. нар. „бяло блажно“, което вече няма да бъде консумирано по време на Великденските пости.

За да посрещнете празника подобаващо, от jenata.blitz.bg ви предлагаме няколко рецепти за традиционни ястия, които да сложите на трапезата, на които попаднахме в gotvach.bg.

Баница със заливка 

Списък с продукти: 

• кори за баница – 1 пакет
• яйца – 4 бр.
• кисело мляко – 1 ч.ч. /чаша от 250 мл/
• сирене – 1. 5 – 2 ч.ч. /натрошено на едро/
• мазнина – 2/3 ч.ч. олио и масло (50 / 50)
• сода – 1 ч.л. равна /или 1 ч.л. бакпулер и 1/2 каф.л. сода/
• брашно – 2 с.л.
• захар – 1 ч.л.

заливка

• яйца – 1 бр.
• газирана вода – 2/3 ч.ч. /лимонада/
• масло – 20 гр
• мазнина – остатъка от сместа за намазване

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180-200 градуса. Разтопете маслото с олиото. Разбийте 4 от яйцата. Смесете ги с киселото мляко, олиото, захарта. Последно се прибавя брашното + содата/бакпулвера/, тъй като сместа бързо бухва.

С тази смес се намазва всяка кора /по три кори/ и се прави вита баница в следната последователност: маже се кора, поръсва се с натрошено сирене и се навива откъм дългата страна на руло: намазва се втора кора, поръсва се със сирене и се завива около първата /вече на руло/: намазва се трета кора, без сирене и се загъва около полученото двойно руло. Завива се и поставя в намазана с масло обикновена тава.

Остатъкът от сместа за намазване се разбива с яйцето, лимонадата и се залива отгоре. Пече се около 30 минути.

След като е опечена добре, баницата се изважда от фурната. Обръща се, заедно с тавата върху 3 чаши. Те са разположени приблизително на 120 градуса, така че с ръба на тавата да се опира стабилно върху тях.

Покрива се с кърпа, за да се задуши 10 минути и да може парата да премине през цялата баница.

Пита с масло и сирене

Списък с продукти: 

брашно – бяло 600 г и допълнително количество за доомесване

• яйца – 3 бр.
• вода – 250 мл хладка
• сол – 1 ч.л.
• захар – 1 ч.л.
• суха мая – 1 пакет от 7 г

за плънката

• сирене – 300 г
• масло – разтопено 50 г

за заливката

• яйца – 3 бр.
• прясно мляко – 200 мл
• захар – 2 с.л.

Начин на приготвяне:

В купа смесете брашното със солта. Добавете сухата мая и захарта. Разбъркайте и направете кладенче в брашняната смес. Разбийте яйцата и ги добавете в кладенчето.

Започнете да изсипвате водата като едновременно с това полека разбърквате с брашното. Замесете меко и еластично тесто. При необходимост (ако лепне много тестото) добавете малко брашно.

Сложете топката тесто в намаслена купа и покрийте. Оставете на топло да втаса около 40 мин.

Междувременно пригответе плънката, като намачкате сиренето и разтопите маслото. При готовност на тестото, го разделете на 5 еднакви топчета.

Разточете едно топче на кръгла кора с диаметър около 25 см. Намажете с разтопено масло и посипете със сирене. Навийте руло, като след като го навиете, го усучете като въже и изтеглете леко да стане тънък и дълъг фитил.

Навийте фитила на охлювче в намазана с масло тава (приблизителен диаметър на тавата 30 см). Повторете всичко с останалите топчета. Не навивайте прекалено близко всеки фитил, тъй като питата допълнително ще втаса.

Готовата пита се покрива и се оставя да втаса още 20 мин. на топличко място. При готовност се залива с разбитите яйца с прясно мляко и захарта.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 мин. След изваждане от фурната, питата се покрива с кърпа и се оставя за 10 – 15 минути да отиде на нивата преди да се начупи.

Домашна халва с ядки

Необходими продукти:

• захар – 500 г
• мед – 250 г
• яйца – 3 белтъка
• ядки – 60 г белен шамфъстък или фъстъци

Начин на приготвяне:

Смесете 1 ч.ч. вода с меда и захарта в тенджерка, сложете на котлона и бъркайте до получаването на гъст сироп. Разбийте белтъците до получаването на пяна.

Снемете захарния сироп от огъня и след 10-тина минути добавете към него белтъците на порции и бъркайте с телена бъркалка. Накрая разбъркайте с натрошените ядки.

Застелете с прозрачно фолио или целофан тава и лекичко я подмазнете. Поръсете малко ядки и разпределете сместа, като загладите.

Оставете домашната халва с ядки в хладилник. Поднесете я нарязана на парчета.