В последния епизод на „Като две капки вода”, Звездомир Керемидчиев беше блестящ. Ветеранът от „Ахат” се превъплъти майсторски в рапъра Теди Суимс и спечели първата си победа в шоуто за имитации, оставяйки конкурентите си далеч зад себе си.

В следващото издание на шоуто рокаджията ще влезе в образа на Дивна, но сме сигурни, че и тогава ще даде най-доброто от себе си и ще зарадва телевизионните зрители.

– Звезди, лесно ли склонихте да участвате в „Като две капки вода”?

– Разбира се, че имах притеснения за участието си в шоуто. Гледал съм няколко сезона на „Като две капки вода” и знам, че влизайки във формата, трябва да бъдеш готов да се превъплътиш в образи, които са много далеч от същността ти на изпълнител и артист. Вълнението ми е огромно. За мен изявите ми в „Капките“ са преди всичко лично предизвикателство. Искам да си сверя часовника какво друго мога евентуално да правя.

– Какво се молите да не ви се падне от бутона на късмета?

– Според мен най-притеснителното мина, когато трябваше да имитирам народната певица Валя Балканска с песента й „Излел е Дельо хайдутин”, фолклорът не е моята сила. Дори не знам как успях да се справя, бях притеснен безумно, усещах, че треперя през цялото времето, докато бях на сцената. Занапред едва ли ще ми се падне нещо, което ще ме изненада повече.

– Тоест не бихте се притеснили, ако трябва да имитирате попфолк певец?

– Поп фолк изпълнител? Не! По-добре да не ми се пада. Тогава направо ще се откажа. Ще отсека категорично: „Вие се майтапите с мен, това няма да стане“. Наистина би ми било изключително неприятно.

– Смущавате ли се от критиките на журито, както и от шегите на водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро?

– Водещите постоянно си правят шеги, но мен още не са ме натиснали, както трябва, по мазола. Надявам се да не го и правят, защото ще стане една… Познавам се с журито на „Капките”, с някои от тях сме били колеги. Въпреки това, когато настъпва моментът да се изказват за изпълнението ми, се вълнувам. Изпитвам респект към всеки един от четиримата оценители.

– Ако се окажете победител в крайното класиране на „Капките”, какво ще правите с наградата – лек автомобил?

– Може би ще си го карам. Ако ли пък не е по мой вкус самият автомобил, вероятно ще го продам и ще си купя друга кола, която повече ми харесва. Ако спечеля, ще му мисля.

– Кой от другите участници във формата ви е най-сериозна конкуренция?

– Влязох във формата заради шоуто и да предизвикам себе си, а не толкова да стана победител. Но разбира се, иска ми се да спечеля, а предполагам, че така е и с останалите участници. Уважавам всички изпълнители в „Капките“, възхищавам им се и не смятам, че има конкуренция помежду ни. Всеки се опитва да помогне на другия, атмосферата е наистина прекрасна. Няма никакво напрежение и интриги, което трудно се постига при толкова много хора, събрани в един общ проект. Като едно семейство сме.

– Докато сте в „Капките”, всичко друго ли сте оставили на заден план?

– Старая се да съчетавам ангажиментите си, като се съобразявам със заетостта ми в „Капките”. Приемам само предложения за участия, които не пречат на подготовката и изявите ми в телевизионния формат. Трудно е, но имам един-два свободни дни, в които правя и някои нови неща с колеги музиканти.

– Имате ли носталгия по времето, когато с „Ахат” концертирахте нонстоп?

– Има някакъв елемент на носталгия. Лисва ми интензивността на работата от онова време. Все още обаче продължаваме да свирим из страната. Миналата година направихме 15 концерта, а някога имахме толкова за месец или месец и половина. Днес всеки един от групата е влязъл в своето русло. Не ни остава достатъчно време да работим интензивно и да правим нова музика.

– За какво са били най-честите ви спорове с другите членове на групата?

– Аз съм единственият от цялата група, който си изкарва хляба само с музика. Някои от колегите ми са с огромни бизнеси, изискващи пълната им отдаденост, което пречи да седнем и да творим нормално. Техният начин на живот и работа е много различен от моя и това е единственото, което винаги ме е притеснявало. Резултатът е налице – отдавна не сме правили нова музика. Между другото, това, че всеки от нас е бил в „Ахат, му е помогнало изключително много във всичко останало.

– С какви трудности се сблъскваше група „Ахат“ в миналото?

– Основно трудностите идваха от текстовете на песните ни, които бяха доста социално ориентирани и точни за времето си. Властимащите изповядваха друга култура и начин на живот и се опитваха да ни накарат и ние да се чувстваме като тях. В „Ахат искахме да пеем за това, което ни вълнуваше – а именно, че нищо не беше наред. Целта ни беше чрез музиката ни да караме хората да мислят повече какви трябва да бъдат, а не какви бяха. Имаше моменти, в които полицаи и политкомисари седяха зад кулисите. Като минаваха момчета от бандата, им правеха забележки за синджири, коса, облекло и т.н. Ние заобикаляхме и се качвахме на сцената от другата страна.

Не можеха да свалят някого директно от сцената и се възползвахме от това. Веднъж дойде един милиционер и ми каза: „Много си се бронирал. Тези неща, които са по теб, стават сигурно и за бой“. Отвърнах му: „Моят юмрук е музиката! Това, че съм се украсил по този начин е, за да изглеждам по-страшен, но по принцип съм миролюбив човек. Ние сме хора, които се бунтуват чрез песните си“. С думите си успях да убедя ченгето.

– Създател сте и на група „Аналгин”. Каква е съдбата й?

– С група „Аналгин” имам реализирани общо 3 албума. През 1999 г. записахме първия, който излезе през 2000-а. 2 години след това излезе и вторият, на Денис Ризов и Антоан Хадад бяха музикални и бизнес продуценти. Впоследствие трябваше да се довършат започнати неща с „Ахат, имахме и две големи турнета през 2003 и 2004 г. През това време престанах да работя с „Аналгин“. След 2007-а издадохме концертен албум с „Ахат и решихме да направим нови неща, но не се получи. Тогава отново събрах „Аналгин“. От 2009 до 2016 г. бяхме активни.

– Споменахте, че единствено вие от членовете на група „Ахат” си изкарвате хляба само с музика. Цял живот ли е било така при вас?

– Като изключим 7-8 години, в които живях в Америка, през останалото време съм се занимавал предимно с музика. Освен с групите съм пял и в различни проекти, работил съм по барове, в операта, в оперетата, записвал съм и песни за чужди изпълнители. Музиката е моят живот. Единствено в Америка тя ме ангажираше само през уикендите за няколко долара повече, въпреки че и там имах сериозна банда, с която правехме авторски песни и бяхме популярни на местно ниво.

– Какво друго сте работили в Америка? Защо се прибрахте в България?

– Какво ли не съм работил в Америка. Не съм бил само президент, пожарникар, инженер, адвокат и доктор. Лични са причините да се прибера в България – не искам да навлизам в конкретика.

– Някога имали ли сте проблеми с гласа?

– Да. Неприятностите ми започнаха през 2004 г. по време на тежкото и дълго турне на „Ахат. Имахме 11 концерта, всеки с продължителност три часа и половина. Ние забивахме час и половина, а през другото време – „Контрол“. и „Щурците“. Тогава забелязах, че имам проблем с гласните връзки, като той се разви много бързо. Пиех някакъв Кортизон, който ме поддържаше във форма. От прекомерната употреба напълнях и започнах да се превръщам в друг човек. Впоследствие отидох на лекар и се оказа, че въпросното лекарство изобщо не е полезно и не трябвало да го вземам толкова дълго. Наложи се да ми направят операция на гласните връзки през декември 2004-та. Докторът каза, че възстановяването ми ще продължи повече от година. Да, ама не. С времето, защото работех по 6 дни седмично в бар и правех сетове по 45 минути.

– Други здравословни проблеми имали ли сте?

– Да, с носа. Калцира се някаква кост, която започна да ми пречи на дишането, което е много важно за певец като мен. Проф. Джамбазов, който тогава беше доцент, ми направи операция. След 6-7 години костта отново се появи. Отидох при лекар. в Правителствена болница, който ми каза, че може да я премахне, но след време ще се появи отново. И до днес имам лек проблем с дишането от едната ноздра, но се научих да си живея с този дискомфорт.

– Правили ли сте опити да отслабнете през годините?

– Два пъти в годината съм на режим. Взимам специални добавки и се подлагам на щадяща стомаха диета. Преди да вляза в „Като две капки вода”, отхвърлих 5-6 килограма. Чувствам се добре, след като сваля част от теглото си

– Откога сте с дълга коса?

– Преди беше до раменете. В Америка бях с ужасно дълга, а беше и много по-гъста. Седеше ми като одеяло на главата и дори ми пречеше. Работех в една фирма и там решиха, че всички мъже трябва да бъдат добре подстригани. Подстригах се и аз. Откакто се върнах в България обаче, съм си с дълга коса.

– Каква е съдбата на първата ви китара?

– Татко ми я купи, Първата ми китара беше „Орфей“, червена. Дълго време свирех с нея в кварталните групички. След това я оставих на един приятел и излизайки от казармата, никой вече не знаеше следите й. През годините съм сменил страшно много инструменти. Работил съм и с акустична китара. В Щатите си купих „Гилд“, която ползвах дълго време. В момента е в Търговище. „Актуалната ми китара е подарък от сина на мой приятел от САЩ.

– Имате ли мотор?

– Не! Когато исках, жена ми Сивия каза, че това ще се случи само през трупа й. страшно много харесвам чопърите и се вълнувам, когато видя моторист. Карал съм мотор и удоволствието за мен е било огромно. Ако си купя сега, няма къде да го държа. Винаги съм живял в кооперации и никога не съм разполагал със собствен гараж. Няма къде да съхранявам такава огромна машина.

– Пушите ли? Употребявате ли алкохол?

– Умерен пушач съм. Случва се една кутия да ми стигне за няколко дни. У дома не се пуши. Повече паля, когато съм на участие. Колкото до банкетната ми култура, много е висока. Баща ми ме научи на дисциплина при пиенето на алкохол. Обичам скоч, хубава водка през зимата, а харесвам и качествената ракия, която си взимам от приятели от различни градове. Не съм винар, но от познати се зареждам и с домашно вино.

– И не сте се напивали никога?

– Няма човек, свързан с рокендрола, който никога да не се е напивал. Като бях млад, ми се случваше често – умишлено си го причинявахме. Отивахме някъде специално „за да си махнем главите“.

– При многобройните ви пътувания имало ли е рискове за живота ви?

– Да, веднъж в Холандия. Заспах и се блъснах в огромна топола. Добре че бях сам в колата, защото, ако имаше човек на съседната седалка, щях да съм убиец. Дясната страна на автомобила беше тотално помляна. Извадих страхотен късмет тогава. Нямах дори нищо счупено. Единствено си бях ударил носа във волана, бях го сгънал на две. Лекарят, който дойде, каза, че Господ ме е докоснал.

Наскоро се прибирах към София с огромен ван. Карах в лявата лента, близо до мантинелата. Имаше огромна гума на пътното платно, която видях трийсетина метра преди да я стигна. Успях леко да кривна волана, но гумата се закачи под колата и направих няколко маневри. Автомобилът беше поочукан, но оцелях.

– Кога пламна любовта ви с половинката ви Силвия Драгиева?

– Няколко месеца след като се запознахме. Силвия ме забавляваше и разбрах, че ще е хубаво да бъдем заедно. Артист човек е тя. Подкрепяме се взаимно.

– Дъщеря ви Малвина увлича ли се по рок музиката като вас?

– Не точно като мен. Увлича се като слушател. Има определени вибрации в рок музиката, които я вълнуват. Малвина е изключително артистична и смятам, че носи гена на майка си Силвия, която е актриса. Див тийнейджър е.

Източник: Уикенд