За мен беше истинско удоволствие да разговарям с такъв човек – отдаден на знанието и възпитанието, който със своя пример доказва, че истинската страст към образованието може да променя бъдещето на едно общество. Дано има повече хора като него, които да озаряват пътя на младите поколения!

Теодосий Теодосиев е дългогодишен учител по физика и астрономия в ПМГ “Никола Обрешков” и основател на специализирано обучение по приложна математика и физика, като развива своята Методика за формиране на силов интелект, създава школа за ученици и учители, популярна като “Школата на Тео”, в която поддържа и развива теоретична и практическа база за обучение. През годините учителят Тео, както е известен сред приятелите и учениците си, подготвя световни златни медалисти по приложна математика и физика, а за постиженията си получава редица държавни награди и отличия.

– Много от нашите читатели са от вашето поколение. Вие сте на 77 г., но аз никога не бих ви ги дала.

– Човек, докато е млад, е любознателен, любопитен, всичко му е интересно. Докато човек си поддържа любопитството, е млад. А за да бъде жив, трябва да учи непрекъснато. Това е една от формулите за живота. Отчаяния човек нищо не го интересува и замирисва на босилек.

Предпоследният смъртен грях е унинието или отчаянието, а последният смъртен грях е мързелът

– А дали е само на учениците?

– Не само на учениците, а и на господарите на света. Ами много по-лесно е. Един китаец, за да направи БВП на един трилион хора, трябва да произведе 100 млрд. чифта маратонки. А един от собствениците на Федералния резерв кликва мишката на компютъра и генерира един трилион нови долари и се брои, че ги е произвел. Това са един милион милиона. Кои са най-мързеливите в света? Ами печатарите на пари, и то без покритие, с абсолютна нула покритие. Зад тях нищо реално не стои.

– Защо продължавате да преподавате все още, и то безплатно?

– Тук ключовият израз е “безплатно”. Моят баща е много мъдър човек, доста по-мъдър от мен, и той казваше – “трябва да оставиш хората да те използват, иначе за какво си им?”. И аз търся някой да ме използва

За съжаление, стават все по-малко тези, които искат да си използват мозъка, да си развиват интелекта и да ме използват по някакъв начин. Щастието е не да имаш нещо, а да зарадваш другите с това, което имаш, което можеш да им дадеш.

– Тези, които идват при вас, сами ли ви намират?

– Тези, които идват, сами ме намират. При мен идват деца от Свищов и от Петрич, от Плевен и Бургас, от Щип, от Белград. А през ваканциите идват от Калифорния до Шанхай, децата на българите в чужбина. Идват в България, не знаят български, влюбват се, научават се да обичат България, така че имаме и патриотичен ефект от нашите школи. Така че физиката и математиката са повод да кажа някои други неща, които са по-важни от тях.

– Кое е по-важно за вас от физиката и математиката?

– Това е много дълга тема и мога да говоря като Шехерезада 1001 нощи. Има три вида интелигентност – ментална, емоционална и морална. От трите вида най-важна е моралната интелигентност, иначе светът ще се самозатрие, гарантирано. И в най-кратки срокове.

– А има ли я?

– Има я, но за съжаление това са малко хора, които не мислят за 3 месеца напред или за 3 години напред, а мислят за 300 г., 3000 г. и за 30 000 г. напред. Това е съвестният човек, който е добър стопанин на всичко около себе си.

– Как можем да накараме хората да са любопитни, да търсят, да учат?

– За съжаление, няма как да се клонираме. Но това става с личен контакт и с много търпение. Моите ученици знаят мантрата, че най-великата добродетел е търпението, а най-големият грях – гордостта

Не е лесно.

– Днес нещо зависи ли от вашето поколение, от възрастните хора?

– Много неща зависят, защото например в едно предприятие работят само пенсионери и ако станат да си веят пенсията, без да работят, няма кой.

– Една голяма част от днешните пенсионери се оплакват от пенсиите, вероятно затова работят все още.

– Навремето президентът Кенеди е казал – “не очаквай държавата да ти даде повече, отколкото ти си дал на държавата”.

– Интересното е, че при нас май държавата понякога дава повече на тези, които не са дали, отколкото на тези, които са дали.

– Това за справедливостта е съвсем друга тема. На опашка за пенсии една баба започва да роптае срещу правителството, как всички правителства са лоши. И питам бабата: “Ти колко деца имаш?”, мълчи. Моята майка, която е родила 4 деца, всеки от нас даваше по още четвърт пенсия и така тя получаваше две пенсии. Ние сами сме си виновни, да си родила деца, да има кой да ти помага.

Защото много хора предпочитат кучета да гледат, но не и дете. И сега има повече лечебни заведения за домашни любимци, отколкото за хора. А лечението им не струва по-евтино, отколкото лечението на хората. Защото много хора се оплакват от Здравната каса, от това колко било скъпо здравеопазването. А имат пари да дават за лекарства за кучето и за котката, нали? Така че има право да се оплаква човек, който няма куче и котка, а е отгледал 2-3-5-10 деца

– В днешно време дори и едно да имаш вече е постижение.

– За съжаление, тези, които са с малък коефициент на заслуги към обществото, се множат най-много.

– Да, и чакат на помощи от държавата, вместо да работят.

– Като дойдат китайците, и ще се реши въпросът, като за 1-во дете има безплатни медицински услуги, безплатно образование, за 2-ро дете всичко се плаща по американски цени.

– Не знам дали това би било добре да се направи, защото не се раждат много деца у нас.

– Поне паразитите ще станат по-малко. От чисто прагматична гледна точка, без да се влагат никакви чувства и емоции, от логическа гледна точка ще има по-малко паразити.

– Вие имате две деца с голяма разлика, син Съби и дъщеря Йоанна.

– Моят род е пример как изчезват народите. Много пъти съм го споменавал, как моят прадядо Никола от Бургас е имал 12 сина, без да се броят дъщерите. Дядо ми Теодосий е бил 12-ият син, а той е имал 6 деца – 3-ма сина и 3 дъщери. Баща ми Съби Теодосиев има двама синове и две дъщери, а аз имам един син и една дъщеря от два брака. Имах жена, която се кълнеше във вечна любов, щеше да ражда 12 деца. Роди едно и избяга във Франция, да се спасява поединично. Да е жива и здрава, нямам никакви лоши чувства към нея.

Нашето семейство е модел как изчезват народите.

– И кой ще плаща за всичко това…

– Преди време една психоложка каза в предаване, че сегашните хора не обичат децата си така, както са ги обичали преди 100 и 200 г. И децата не обичат родителите си така, както са ги обичали тогава. Това е горчива и жестока истина. Защо? Някога хората са ходели заедно на нива, на ливада, с овцете, с козите, били са едни задружни семейства. Сега седят през 2 метра и разговарят през телефона. Отчуждение. Има един войнстващ егоизъм, “тялото си е мое и мога да правя с него каквото си искам”.

Не е вярно. Тялото ни е дадено за отговорно ползване за един живот, толкова. Казват “ще се поправя в следващия живот, сега мога да греша колкото си искам”. Не става така. Значи този човек греши със собствения си генетичен материал. Какво ще произлезе от него? Той краде от децата си, внуците и правнуците, и го изконсумира. Аз самият съм готов да ми спрат пенсията и да живея с 1 лв. на ден, но не и децата ми и внуците ми да бъдат вкарани в дълго робство.

– Може ли да се живее с лев на ден?

– Може, може. Ще ходим из гората, ще събираме киселец и т.н. Нали имаме поговорка, че човек знае 2 и 200. Всичко е възможно, но сегашните хора са разглезени. Буквално казано, са физически и душевно хилави. Имаше една конференция “Здравей, Здраве” в Ботевград и там един много интелигентен мъж, психолог, беше правил изследване в интернет – докъде се простира търпението на съвременния човек. Ами – до 15 мин. Съвременният човек, в т.нар. цивилизован свят, става дума за Евроатлантическия свят, като му е горещо, до 15 мин. трябва да си включи климатика, да му стане по-хладно. Жаден е, до 15 мин. трябва да си сипе нещо за пиене. Всяко нещо до 15 мин. Даже нашите ученици сега имат на телефоните си някакво приложение, с което до 15 мин. може да си намериш партньор за еднократно любовно действие.

А моят баща за мен казваше, че съм имал китайско търпение и нерви като корабни въжета. Това се оказа безкрайно полезно за нашата професия. Още в началото, когато бях млад учител в математическата гимназия, за 2 години 4-ма колеги минаха през психиатрия. Мен ме писаха като номер 1, че трябва да отида в психиатрия, а до ден днешен не съм бил. Това го отдавам на китайското ми търпение и нервите като корабни въжета. Затова и китайците печелят навсякъде.

А за къде е необходимо търпение? За изграждане на големия интелект и големите умения. В най-големите университети в Америка имат поговорка, че човек, за да бъде някой в областта на науката и на изкуствата, трябва да е изразходил 20 000 часа за това нещо, с което се занимава. За да бъдеш някой, да не бъдеш никой. Моят баща имаше такова понятие “нула без цифра”, значи съвсем никой. И сега покрай този изкуствен интелект се очертават още нули без цифри, милиарди.

– Накъде вървим с този изкуствен интелект?

– Ами вървим към психиатрията. Благодарение на св. Никола Тесла, Хенри Форд, Дизел хората са били освободени от тежък физически труд. Ефектът от това нещо е, че сегашните хора са несравнимо по-болни, отколкото са били преди 100 г. Много по-хилави, много по-болни. Е, когато бъдат освободени и от умствен труд, ще станат и умствено хилави

Сега има огромно количество болести. Медицината познава около 40 000 болести, от тях 10 000 се лекуват, а за останалите 30 000 няма никакво лечение, като повечето от тях са психически и кожно-венерически. Оттук нататък, от безделието на хората, ще ги има и едните, и другите. Когато милиарди хора станат безделници и получават базов доход, без да работят, това ще доведе до масово побъркване на човечеството.

Когато милиарди хора станат безделници и получават базов доход, без да работят, това ще доведе до масово побъркване на човечеството.

– Откъде ще идват парите, за да се хранят тези хора?

– Един човек може да изхрани стотици хиляди, ако не и милиони. Но този човек е онзи, който умее да прави нещо, което го няма в интернет. Това са незаменимите хора. Те винаги ще получават много, много степени на свобода, светът ще бъде техен. Обаче онзи, който не иска да си напъва мозъка, а само да щрака пръсти и да получи много пари, е обречен на безверие и физически и психически срив. Има един английски израз “лузер”. Някога моят дядо от Казанлък до София е ходил пеш, през зимата, в дълбокия сняг.

В моето детство се пътуваше с влака, с парните локомотиви и майка ни носеше една голяма тенджера с манджи. И 4-те деца пътувахме цял ден с влака от Казанлък до София. Обаче все по-бързи комуникации, все по-бързо става придвижването и хората стават все по-болни и все по-хилави.

Впечатли ме, че в страната, където има идеални условия за спорт – САЩ, под път и над път фитнес площадки, салони, паркове, са най-затлъстялата нация в света. В Орландо, щата Флорида, видях една негърка, която беше конус върху конус върху конус, като основата беше 2 м в диаметър. Тя не може да се изправи на крака и се придвижва в една количка, която се движи на акумулатори. Тя е просто една алегория на свръхконсумацията

Това е физическо затлъстяване. А когато с изкуствения интелект хората и умствено затлъстеят и е нещо кухо върху кухо върху кухо, върху най-кухо, що за човек ще бъде това и какви болести ще го нападнат.

Ако човек иска да е жив, трябва да поддържа в себе си детското и да се учи цял живот, до гроб. Ако човек не иска да е излишен, да бъде кухо същество, трябва да учи цял живот. И от най-ранно детство трябва да му се създаде този навик. И родител, който не създава този навик, никакъв родител не е. Моят баща толкова много ни натоварваше с брат ми, че ние си мечтаехме за първия учебен ден, да си отдъхнем малко. Няма ваканции, няма морета, няма почивки, няма такива работи.

– С вашите деца по същия начин ли действате?

– За съжаление, не е само моя думата, има еманципация, има феминизъм и т.н., и условията тотално се промениха. На стари години съм млад татко и моята дъщеричка (бел. ред. на 13 г.) на всяко състезание по математика печелеше медал, докато майка й й купи телефон. Дотам беше с медалите. Така че родител, който иска детето му да израсне в ментално и всяко едно отношение, никакви телефони, никакви игрички, никакъв интернет.

– Възможно ли е в днешния свят?

– Да, възможно е. В Китай има културен интернет и нито един порносайт не минава. Ама, ще кажеш, Китай е диктатура, комунистическа държава. Ами Австралия? Тя е демократична страна, обаче в интернет нито един порносайт не може да мине. Пазят си децата хората.

– Щом все пак има деца, които искат да учат, да се трудят, да постигат нещо, значи има бъдеще.

– Да, това са младите джедайчета, които обучаваме тук. На нашите лагер-школи правим 3 дни занятия от 8 сутринта до 12 през нощта, плътно. Навлизаме дълбоко в материала. След 3 дни сме правили 25-часов поход.

– Знам, че сте вегетарианец. Как се случи това?

– Когато ядеш вегетарианска храна, правиш по-малко ентропия, отколкото когато ядеш месна храна. Някой трябва да бъде убит, за да го изядеш. Пак убиваш някаква форма на живот, да речем, една зелка, но е много по-примитивна форма, отколкото да убиеш, да речем, едно животно, на което 80 на 100 от гените съвпадат с твоите собствени. Това си е близко до канибализъм. Още от детските си години, когато хвана една мишка в капана, качвам се на велосипеда, отивам на 12 км в гората и я пускам сред природата, да си живее там.

Така че вегетарианският начин на живот е по-антиентропиен, по-близо до божественото. И след това прекият повод беше моята дъщеричка, че каквато и купешка кайма да хапне, се изприщваше като малка. Отидохме на един лагер и там минахме в групата на вегетарианците и тя не се изприщваше повече. Оказа се, че и на моята възраст е по-добре да се яде вегетарианско от чисто медицинска гледна точка, а и от морална също.

– Значи от една възраст е по-добре да се яде вегетарианска храна? А карате ли още колело?

– Да, предимно вегетарианска храна. Естествено, че карам още колело. Трябва да се поддържа физическа, ментална и морална активност. И човек да си контролира нервите, защото това е емоционалната интелигентност.

Хората, които се държат истерично, си скъсяват живота, както и на хората около тях.

– Предполагам, че по-възрастните вече са по-спокойни и по-уравновесени, но може би и сред тях има истерични?

– Всякакви има.

Голяма част от възрастните хора са депресирани, отчаяни в недоимък и това ги мачка

Енергетиката им е по-слаба и няма достатъчно енергия, за да се направи един хубав скандал. Човек си мисли, че има много енергия и винаги ще има. А тя е до време и има лимит. Всяко удоволствие се заплаща, а когато е по-късно – с лихвите.

– Казвате, че трябва да се прощава?

– Разбира се. Учениците на Исус го питат: “Рави, до колко пъти трябва да прощаваме? До 7 пъти ли?”. Той казва: “не, 70 пъти по 7 и ще продължавате да прощавате”. Това е истинското християнство. Обаче в момента в Европа и т.нар. цивилизован свят нищо не е останало от това християнство. Да сте чули нещо от нашите политици за прошка?

– Всеки ден ли си поставяте задачи, планирате кога и какво да правите?

– Имам един дълъг списък, разпределен по дати, като непрекъснато се допълва. Нещата се променят в движение и се решават промените в движение. Опитваме се да правим чудеса, но най-интересното е, че понякога ни се получава.

– Когато човек има цел и работи по нея, нещата се случват.

– Като има търпение да си изразходи 20 000 часа за тази цел, то тя се случва. Но и означава, че трябва да се лиши от някои удоволствия. Ако не сте виждали човек, който никога не е почивал – ето ме. Баща ми също никога не е почивал, никога не е ходил на море и не си потърси изобщо пенсията, защото смяташе, че ако се пенсионира, ще умре преждевременно от психическата настройка, че вече е излишен човек

И работи до гроб. Почина на 80 и няколко, но от инцидент.

– А вие боледувате ли?

– Рядко. Моята жена е с 35 г. по-млада. Ковид никога нямаше да го хвана, но бях пътувал цяла нощ с влакове, бях преуморен и като се прибрах, тя ме нападна да правя любовна програма. А когато жена ти е по-млада, не се отказваш, защото става лошо. И двамата настинахме, обаче тя го изкара ужасно тежко. Ни жива, ни умряла, две седмици висока температура, загуби вкус, обоняние, страшна работа. И понеже е магистър-фармацевт, една камара лекарства изяде. Аз нито едно от нейните лекарства не ядох, използвах само едно народно средство. И всеки ден, по-точно всяка нощ след 12 ч., излизах навън да правя 12 км пеш обиколка, в зимен сезон. И така на 3-тия ден имах отрицателен тест. Моята дъщеричка Йоанна се шегува, че “тати не боледува, защото яде мухъл”. Защото когато има някакъв мухъл по сиренето, кашкавалчето, аз го изяждам, а те ядат хубавото.

– И ходите всеки ден по 12 км? За колко време ги изминавате?

– Да, всеки ден ходя пеш 12 км за около 2 часа, на бърз ход.

– Какво бихте посъветвали нашите читатели?

– Умствена и физическа активност! И най-вече да си запазят любопитството. Човек, докато учи, е жив, стане ли му безинтересно, значи е наполовина умрял. Да седнат да учат нещо ново, това ще ги държи.

Цветелина ТОТЕВА