Проф. Александър Чирков най-вероятно ще бъде кремиран и погребан при съпругата си Мариане в Германия, съобщава 24chasa.bg. Синът му Алесандро се очаква да пристигне до часове във Варна и да се погрижи за погребението.
Съпругата на Чирков – Мариане, почина преди около година, а професорът понесе твърде тежко смъртта й. Затова предпочиташе да живее във Варна, за да не се чувства самотен, разказват негови приятели.

До последно той се е надявал идеята му за модерна клиника във Варна да бъде осъществена. Същевременно консултирал пациенти, дори имал записани часове за другия понеделник – 30 ноември.
Проф. Чирков почина в понеделник, 23 ноември, в полунощ в хотела във Варна, където живееше напоследък.

Проф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г.

Заминава през 1966 г. за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г.

През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“.
Проф. Чирков печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции, трансплантации.

Проф. Чирков: Без Людмила Живкова нямаше да направим първата трансплантация на сърце

На 82 г. внезапно почина проф. Александър Чирков. Ето какво ни разказа той за своята кариера и мечтите си точно преди една година.
Проф. Александър Чирков е роден през 1938 г. в Лом. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г. През 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Последователно работи във Франкфурт и Фрайбург, а през 1981 г. става професор в Университета във Фрайбург. Специализирал е детска сърдечна хирургия в САЩ. През 1986 г. извършва в София първата трансплантация на сърце в целия Източен блок. Женен за германката Мариане, има 3 дъщери, 1 син и 6-има внуци.

Проф. Чирков, неотдавна от Правителствена болница съобщиха, че за първи път в България са присадили бял дроб. После се появи съобщение, че преди много години вие сте направили първата белодробна трансплантация. Къде е истината?
Моят екип в болница “Св. Екатерина” я направи на 21 август 2003 г. Трансплантирахме едновременно бял дроб и сърце. Пациентката бе 26-годишно момиче с вродена сърдечна аномалия. С тази операция изпреварихме всички страни от Югоизточна Европа и Италия. 17 г. преди това първи в Източна Европа направихме сърдечна трансплантация.

Оттогава са минали повече от 30 г. Спомняте ли си тази операция?
Разбира се. Имаше страхотен отзвук. Беше през май 1986 г. Пo тoвa врeмe стотина бългaри се нуждаеха oт приcaждaнe нa cърцe. В cпиcъкa бe и 11-гoдишният Ивaн oт Кърджaли, който страдаше от тeжкa cърдeчнa нeдocтaтъчнocт заради врoдeнa кардиомиопатия. Донор стана 21-гoдишно момче в мозъчна смърт след катастрофа. Трaнcплaнтaциятa бе уcпeшнa.
Иван остана 8 мeceцa в бoлницa, изписахме го здрав.
Изненадата в света бе огромна, защото именно в мaлкa кoмуниcтичecкa Бългaрия бe извършeнa първата сърдечна трансплантация в Източна Европа. Иcпaния и Пoртугaлия oщe нямаха уcпeшнa трaнcплaнтaция. В Coфия приcтигнaха лeкaри oт цял cвят. Мocквa изпрaти здрaвния cи миниcтър, зa дa види c oчитe cи кaквo ca нaпрaвили бългaрcкитe кaрдиoхирурзи.

Как се случи така, че именно в България стана първата трансплантация в Източна Европа. Имам спомени от тогава, че медицината не беше на световно ниво.
Ако не беше Людмила Живкова, нищо нямаше да се случи. Тя потърси контакт с мен. После се запознах с Живков – много мъдър държавник.

Кога се запознахте с Людмила Живкова?
През 1979 г. във Франкфурт. Срещна ни тогавашният български посланик. Поискала да се запознае с мен, защото чула, че хора от властта са идвали за операция в Германия. Като разказах за успехите си, ме покани да започна да правя подобни операции в България. Обясни ми, че вуйчо ѝ Атанас Малеев е министър на здравеопазването и ще направят всичко нужно, за да подпомогнат работата ни.
Прeз 1984 г. се върнах в България с 16 лекари от Германия и подписах договор за създаване на болница за сърдечна хирургия. Изграждането на болница “Св. Екатерина” не струва и лев на българския данъкоплатец. Построена бе със средства на спонсори от Западна Европа и САЩ. Така прeз 1988 г. открих първата мoдeрнa кaрдиoлoгичнa бoлницa “Света Екатерина”. Както казах, здравният министър на Михаил Горбачов Евгений Чазов не можеше да повярва, че в България има толкова добре развита болница. Канеха ме да оперирам в Арабския свят. В Иран ме наградиха с медал за заслуги, обучавахме екипи в цяла Турция, в Гърция, в Украйна… За съжаление, всичко, което направихме, замря.

След като ви отнеха болницата… Този факт ви натъжава, макар че са минали почти 15 г. (На 18 юни 2005 г. е уволнен от тогавашния здравен министър проф. Радослав Гайдарски – б.а.) Още ли сте обиден?
Не съм обиден. Неприятно ми е. Става дума за принципи. Не е нормално да изградиш нещо от нулата и да ти го вземат.
Все едно да ти отнемат детето. Дълго смятах, че несправедливото ми уволнение ще бъде поправено.

Разбирам, че не сте доволен от нивото на медицината в България.
Всичко спря, след като ми взеха болницата. И то по изключително несправедлив и нецивилизован начин. Балканско поведение.
Аз много експериментирах как да се пази сърцето. По време на операции не само да шиеш като обущар, а да се пази психофизиологията на сърцето. Разбирате ли, присаждането на сърце не е шивашка работа – вземаш едно сърце и го слагаш в друго тяло. Различни специалисти трябва да работят в синхрон. Създадох подготвени кадри по вирусология и имунология. Но най-важното, лекарите имаха хуманни подбуди, а не мислеха само за собствения си джоб и собственото си издигане.

Какво трябва да се направи според вас, за да достигне България сега световните стандарти в медицината?
Сега се занимавам да построя най-добрата клиника във Варна. Като разгледа проектите, еврокомисарят по здравеопазването каза, че никога не е виждал такова нещо. По тях работят няколко много известни компании, които само с това се занимават – от Австрия, Германия и Америка. Искам да изградя болницата, за която мечтая – да има клонове навсякъде, да поканя хора от най-добрите структури в България да обучават непрекъснато докторите.

Какво означава непрекъснато?
В България трябва да се създаде колегиум от най-добрите, доказали се доктори от страната и чужбина, които да правят семинари с лекарите, примерно на 6 месеца. И на всеки 4 г. да ги ресертифицират дали са в крак с най-новото в медицината.
Това се нарича continuous medical education (продължаващо медицинско обучение). Още преди 20 г. искахме да въведем постоянно обучение за лекарите и сестрите.
Това ги задължава да четат непрекъснато и след 4 г. да се ресертифицират – да се разбере дали са на ниво. Няма да ги изпитваме като ученици, но ще разберем дали четат. Пациентите ще спечелят, ако по този начин непрекъснато подготвяме лекарите и ги стимулираме да се развиват. Те се втурват да печелят пари, а не се усъвършенстват. Но лекарите трябва да се учат на морал и на отношение към пациентите.
азах вече – ние не сме обущари и шивачи. Не трябва само да познаваме тялото на човека, не само да го лекуваме, а да го направим щастлив, да е сигурен, че повече няма да страда.

Кога ще е готова болницата ви във Варна?
Надявам се до 2 г. Тя е много необходима за хората. Но за да се оправят нещата в България, има няколко важни неща. Много ми се иска в България да се въведе още в първи клас час по социална мисловна култура – трябва да се мисли за човека, да се помага. Както е казал Сенека: “Не за училището – за живота да се учим!” В България няма грижа за човека. Това е лошото.

В Германия има ли?
Да. Да, има грижа за възрастните, бедните, самотните. Това е нормалното общество. Не като тук, където се виждат моменти от маймунското разбойничество.

Защо българите умират толкова често от сърце?
Липсата на вяра разболява. Ако нямаш вяра, че нещо трябва да се постигне, не е добре за здравето. Завистта също разболява. Тя е продукт на примитивност. Ако човек е възпитан добре, ще може да овладява разрушителните отношения с другите. И да няма омраза.
Хората у нас са страшно стресирани, чувстват се бедни и нещастни – това също влияе.
Освен това българите не спазват нормален режим. Не спортуват, Пушат, пият. Хранят се с много мазнини, с пържено. Трябва да се яде печено месо, без много мазнини, пилешко, агнешко.
Най-тежко е на възрастните хора. Не са създадени структури за болните и самотните. Хранят се лошо. Това много ме измъчва.

Вие как се поддържате в добра физическа и здравна кондиция?
С основни правила – движение, умерено хранене, общувам с приятни хора. Търсете моментите на радост. Изгонете гнева и злобата – те съкращават дните ви.
Доказано е, че завистливите, злобните и отмъстителните хора умират много по-рано. Има голямо проучване в САЩ, че оптимистът живее 17 г. повече от песимиста.
Движа се всеки ден по 10-12 км в планината Шварцвалд над Фрайбург, а когато съм в България, ходя пеш.

Като се връщате в България, освен с болницата във Варна с какво друго се занимавате? Останаха ли ви приятели тук?
Имам много приятели – леви, десни, комунисти, от СДС, няма значение. Те са качествени, интелигентни и честни. Много от тях имат желание да изграждат структури, които да улеснят взаимоотношенията между хората и да направят живота по-добър.