България
Military Watch: Колко мощна е „Хизбула“ и можели да победи Израел
Колко мощна е „Хизбула“?На този въпрос се опитва да отговори материал на Military Watch Magazine, пише „Фокус:.
Издигнала се на власт по време на Ливанската война през 80-те години на ХХ век, ливанската политическа партия и милиция „Хизбула“ е създадена като съпротивителна група в южната част на Ливан, където мнозинството са шиити, по време на израелската военна окупация.
Милицията придобива първия си боен опит, извършвайки множество нападения срещу израелски сили в Южен Ливан, като се твърди, че е подкрепила и удар срещу американските сили в страната, при който загиват 241 морски пехотинци и 58 френски парашутисти.
След изтеглянето на Израел в средата на 2000 г. „Хизбула“ получава значително по-голяма свобода да увеличи военния си капацитет с подкрепата на Иран, Сирия и Северна Корея, а голяма част от централното ѝ ръководство, включително генералният секретар Хасан Насрала, ръководителят на службата за сигурност и разузнаване Ибрахим Акил и ръководителят на контраразузнавателните операции Мустафа Бадредин, са обучени в Северна Корея.
Споделянето на разузнавателна информация, командните структури и апаратът за сигурност на Хизбула продължават да отразяват това влияние, като се съобщава, че корейски инструктори също са били изпратени в Ливан още през 2000 г.
Сражавайки се с тактика, повлияна от Северна Корея, в началото на 2000-те години „Хизбула“ се възползва в голяма степен и от подкрепата на корейски специалисти, които контролират изграждането на огромна мрежа от подземни тунели, бункери и други военни съоръжения, простиращи се на километри в Южен Ливан.
Израелски експерти описват бойния капацитет на „Хизбула“ като „отбранителна партизанска сила, организирана по севернокорейски образец“, като заключават: „Всички подземни съоръжения (на Хизбула), включително складове за оръжие, хранителни запаси, амбулатории за ранени, са били изградени предимно през 2003-2004 г. под надзора на севернокорейски инструктори“.
Мрежата много прилича на тази в северната част на междукорейската демилитаризирана зона, като командните бункери са изградени на дълбочина 40 метра с помощта на излят бетон, което ги прави на практика неуязвими за израелски удари.
Смята се, че само в района на юг от река Литани има над 600 бункера за боеприпаси и оръжия, разположени на осем и повече метра под земята, и още стотици бункери в целия регион, което прави нападението срещу „Хизбула“ особено трудно за Израел.
Въпреки че Израел и повечето западни държави класифицират „Хизбула“ като терористична организация, тя не е класифицирана по този начин нито от ООН, нито от по-голямата част от незападните държави, което позволява на държавата да поддържа законни връзки с групировката.
Повратна точка за международния престиж на „Хизбула“ е 34-дневната война с Израел през юли-август 2006 г., по време на която Израел претърпява първото и до днес единственото си поражение в историята. Голяма част от ракетната артилерия и тактическите балистични ракети на „Хизбула“ се състоят от системи корейско производство, а тя широко използва руски противотанкови ракети „Корнет“, за да нанася сериозни поражения на около две дузини израелски танкове, включително няколко от най-новите танкове Merkava IV.
Продължавайки да укрепва силата си след това, по-малко от шест години по-късно Хизбула започва военни операции на сирийска земя в подкрепа на Сирийската арабска армия в лицето на атаките на подкрепяни от Запада и Турция бунтовнически групи, повечето от които са сунитски ислямистки сили, насочени срещу шиитските и християнските малцинства.
Действайки заедно с иранските и севернокорейските специални сили, а от края на 2015 г. и в тясна координация с руските военни, които се присъединиха към военните усилия, „Хизбула“ натрупа значителен опит в операции извън територията на страната, включително в най-различни терени.
Пример за това са операциите ѝ в планински райони като част от защитата срещу офанзивите на „Ислямска държава“ в края на 2010 г. Свързаните с „Ал Кайда“ фронт „Ал Нусра“ и терористичните групировки на „Ислямска държава“ ще се окажат сред най-сериозните ѝ противници, а частите на „Хизбула“ в Сирия ще трябва да се справят и с това, че ще бъдат обект на израелски и турски въздушни удари, тъй като дестабилизацията на Сирия сериозно е подкопала способността ѝ да защитава въздушното си пространство.
Израел и Турция остават единствените държавни субекти, за които е известно, че са влизали в многократни сблъсъци със силите на „Хизбула“ от 80-те години насам.
„Хизбула“ се смята за най-мощната недържавна военна сила в света днес, като в оценките на нейните способности постоянно се посочва висока степен на дисциплина и ефективно командване и контрол, които значително надхвърлят нивата, наблюдавани в арабските армии, с които Израел се сблъсква по време на Студената война.
След като се е сблъсквала с уахабитски терористични организации, с Израел и с турските сили, които често се намесват в подкрепа на джихадистките групировки в Северна Сирия, милицията има опит в борбата с много по-широк кръг противници, отколкото повечето държавни военни сили. В израелските доклади се коментират особено положително специалните сили и офицерският корпус на милицията, които според много източници функционират в собствена лига сред арабските сили в региона.
Въпреки че е способна да провежда операции извън територията на страната, подобно на Корейската народна армия, основната сила на „Хизбула“ остава способността ѝ да води война на собствена територия в Южен Ливан, където подкрепата на местното население и обширната мрежа от тунели правят позициите ѝ едни от най-добре защитените в арабския свят.
Те са и ключът към разполагането на нейния арсенал от стотици хиляди ракети, безпилотни самолети и балистични и крилати ракети, който става все по-усъвършенстван и по-труден за защита от израелските сили.
Макар че от 2006 г. насам Израел често провежда мащабни военни операции в Сирия и срещу различни милиционерски групи в ивицата Газа, фактът, че от 2006 г. насам се въздържа да прави това срещу „Хизбула“, свидетелства за мощта на милицията и възпиращата стойност, която тя е придобила чрез огромния си капацитет за ответни действия.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoРастящите разходи за живот оставят по-малко средства в семейните бюджети
-
България1 месец agoЛихвите и цените променят семейните бюджети, домакинствата планират разходите по-внимателно
-
България4 седмици agoКак движението на лихвите променя месечните вноски по кредитите
-
България4 седмици agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България4 седмици agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
