Екипът на Нинова излъга левите хора

Георги Първанов е президент на България в периода 2002-2012 г. Лидер е на партия АБВ, която напусна управляващата коалиция и след провала на преговорите с БСП излъчи Ивайло Калфин като кандидат за държавен глава. 

Роден е на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област. Завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски”, има докторска дисертация.

Депутат три мандата – в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС. 

От 1996 до 2001 г. е председател на БСП. В началото на 2014 г. бе изключен от партията. Женен, с двама синове.

– Г-н президент, Ивайло Калфин е официалната кандидатура на АБВ за държавен глава на изборите на 6 ноември. С какви очаквания е заредена тази номинация? Генерал Радев или неназованият претендент на ГЕРБ ще е основният му опонент?

– Целта е ясна. Тя е закодирана в наименованието на коалицията „Калфин – президент“. И това не е прекалена претенция, тя отговаря на всичко онова, което знаем за г-н Калфин. Той е изключителен дипломат, голям български държавник, доказал се в различни сфери с характер и воля. Притежава всички качества, които са необходими за един държавен глава. Основният опонент е ГЕРБ, дотолкова доколкото г-н Плевнелиев, досегашният президент, беше носител на един порочен модел за развитието на президентската институция, като се започне от начина, по който той беше посочен и назначен на това място, и се мине през безбройните му гафове и непредизвикани провокации към наши партньори или просто съседи и се свърши с катализирането на редица вътрешни конфликти. Така че полемиката ще бъде главно с ГЕРБ, но в същото време ние няма да оставим нито една грешна или вредна теза на другите ни конкуренти – господин Радев и останалите кандидати, за да стане истински дебат и хората да могат да направят информиран избор.

– Какво се крие зад коалицията „Калфин – президент“ и докъде се простират хоризонтите и амбициите й? Минават ли те през парламентарно представяне и реализиране в изпълнителната власт? 

– Ядрото е досегашната коалиционна структура на АБВ с нашите приятели от ОБТ, с либералите и с ФАГО. Тя обрасна с някои други формации, сред които са атрактивните „Гергьовден“ и „Зелените“. Това идва да покаже, че ние разтваряме ветрилото. И от гледна точка на политическата ни заявка говорим за третия път, противопоставен на двуполюсния модел. Ние сме против постоянната агресия и омразата. Защото тази непримиримост в годините на криза е определено вредна. В условията на такава тежка криза не може да се казва, че ще правим само лява или само дясна политика. Не може да правиш радикални икономически реформи, без да отчиташ социалната им цена. И обратно, за да преразпределяш, за да правиш добра социална политика, трябва да има производство, което да е на ниво. Трябва да има мощен икономически растеж.

– Т.е. коалицията има стремежа да е дългосрочна и да реализира политики?

– Да, така е. Това е нашата амбиция. Това е стратегическо партньорство, а не се събираме просто да изтичаме до датата 6 ноември. Избирателят иска да види здраво партньорство не само за една институция, а за цялостното управление на държавата.

– Явяването на Ивайло Калфин сега поправителна сесия ли е за „неуспеха“ му с 1,5 млн. гласа на изборите през 2011 г.?

– Ивайло Калфин се представи много убедително на изборите през 2011 г. Резултатът наистина е висок. Той можеше да бъде и по-висок, ако всички от „Позитано“ се бяха ангажирали плътно от самото начало. Тогава също се загуби месец и половина за кампанията. Не бяха пресечени машинациите на изборите, каквито вече станаха практика. Ясно е, че Калфин има потенциал. Познат е добре. Подкрепата му е гражданска, не само политическа. Така че не може да се говори за поправителен, а по-скоро за един реванш в политическия смисъл на думата.

– Много хора отдадоха 48-те процента, които той взе тогава, на подгласника му Стефан Данаилов. Колко е вярно това и не е ли притеснително, че Ламбо сега не е във вашия отбор?

– Сега много хора, които знаем как се правят избори, сме близо до Калфин. Аз не бих полемизирал с тази теза. Моите уважения към проф. Стефан Данаилов. Ние също сме работили с него добре. Аз помня, даже пазя документацията и на тази кампания, която не беше моя в прекия смисъл на думата. Знам колко много се раздаде Ивайло Калфин и как обикаляше по една недобре подготвена програма от Тутракан до Петрич и обратно до Петрова нива. Поначало некоректно е да се разделя приносът. Никога не съм го правил примерно в отношенията ми с ген. Марин. Така е редно. Сега сме в нова конфигурация. Аз съм сигурен, че Калфин и хората, които го подкрепяме, ще докажем неговия наистина голям потенциал.

– Защо бавите обявяването на кандидатурата за вицепрезидент, в публичното пространство се завъртяха имена – академик Воденичаров примерно?

– Няма нищо по-естествено от това кандидат-президентът да определи своя вицепрезидент. Посочването от партията и коалицията означава да повторим опита на ГЕРБ и на БСП, които назначават политкомисари да стоят до президента. Не, решаваща е волята на г-н Калфин. Той трябва да избере човек, който като типаж, като фигура би могъл да даде своята добавена стойност. Така е коректно. Държавният глава би следвало да има висока степен на независимост от партиите.

– Каква е причината вие лично да не се кандидатирате, свързано ли е това с конституционния спор за вашата допустимост, или не го правите, защото няма условия за реализиране на президентска република?

– И в двете тези има нещо вярно. Да, аз смятам, че имам конституционни основания да се явя на тези избори. В същото време имам информация какво готвят и ГЕРБ, и БСП. То се вижда и в работата на ЦИК, ако щете, и в заканите, които се чуват от други органи. Наясно съм, че дори да бъда избран, битката срещу едно такова решение ще продължи в съда. А това може да доведе до конституционна криза. Не съм аз човекът, държавникът, който ще си позволи да хвърли страната в такава криза. Като президент два мандата съм постигнал максималното в рамките на тези правомощия. Ако правомощията бяха други, тогава може би си струва да се опита да реализирам по-голям потенциал. И трето, което може би е най-важно, правя тази крачка назад, защото виждам в лицето на Ивайло Калфин един човек, който би могъл да бъде безупречен, много силен президент.

– Не останаха ли обаче излъгани надеждите и очакванията на левите хора в България за обща кандидатура след провала на преговорите с БСП?

– Сигурно са излъгани. Но ги излъга екипът на г-жа Нинова, защото те загърбиха допитването, в което определено имаше воля за широка коалиция. Измислиха някакви нелепи обяснения за проектоспоразумението. Това беше фалшиво и лековато. Истината е, че някакъв външен за БСП фактор имаше решаващата роля за провала на тези преговори. Ние обаче оставаме с признателността си към социалистите, които искаха такава коалиция, които разбират, че това е без алтернатива. Които разбират, че това е необходимото, макар и не достатъчно условие, за да може наистина левицата да се върне на ключови позиции в управлението на държавата.

– Личното его на Корнелия Нинова или олигархични кръгове и оръжейни лобита зад нея си присвоиха ген. Радев? Може ли оттук нататък той да е еманципиран, или ще е заложник на интереси? Обиди ли ви с поведението си?

– За съжаление, ген. Радев беше партизиран по най-грубия начин. Но не в това е бедата. Около него се оформи матриархат, който диктува политиките, който диктува опорните точки. Това в голяма степен обрича неговата кандидатура. Отделно, аз имам своите разочарования в личен план, защото той можеше да се обърне, така както го направиха други кандидати. Приятно впечатление ми направи Велислав Минеков, не споделям много от неговите идеи, но той се обърна към онези, които са го номинирали. Благодари им и се оттегли. Очаквах поне дума на благодарност от г-н Радев, защото ние много мощно го подкрепихме – не само с резултат, по-висок от този на „Позитано“, но и с емоция, която остана излъгана. Не се прави така в политиката. Може да избереш какъвто си искаш път, но го направи с достойнство и чест, каквито изисква пагонът. А смяната с партийния пагон не означава да се обърнеш на 180 градуса.

– Това, че Радев не е обща лява кандидатура, прави ли изборите предрешени и подарени на ГЕРБ?

– С тази стъпка, с този провал на преговорите, с това поведение тип „съюзници – разбойници“ екипът на г-жа Нинова наистина прави своеобразен подарък на ГЕРБ, но ние ще се опитаме да запълним тази празнина, защото имаме много силен кандидат, който, надявам се, да бъде оценен и от ляво, и от дясно, и от всички милеещи за България наши сънародници.

– Може ли да бъде спокоен Бойко Борисов и изключено ли е вече той лично да се впусне в надпреварата?

– Не мога да гадая дали той ще играе в тази кампания, но не го съветвам да се успокоява, защото тази кампания ще бъде много остра като политически дебат, надявам се. Непредсказуема, защото има силни имена. Не бива да подценяваме никого. И повратите са възможни в не по-малка степен от 2001 г., когато аз спечелих малко неочаквано за мнозина.

– Широко популярна стана тезата, че се готви следизборна коалиция БСП – ГЕРБ. Струва ли ви се това възможно и къде е мястото на АБВ, която поне се опита да налага собствени политики във втория управленски формат на Борисов?

– Да, ние се опитахме и заложихме една практика, която смятам за вярната тогава, когато се правят коалиционни правителства. Имаше споразумение след дълги, нелеки преговори, в което бяха отчетени над 40 наши идеи. Част от тези идеи бяха реализирани от Ивайло Калфин и от нашата парламентарна група. Така че нашето бегло присъствие в това управление не остава без следа. Но не мога да гадая нищо, преди да са се провели изборите. Самоубийство би било и за двете големи партии да отидат на коалиция, преди да се известни резултатите. Аз съм привърженик на еднопартийните управления, въпреки че съм доказал, че участвам добре и в правенето на коалиция. Няма априори добро решение. Но при тази раздробеност на политическото пространство очевидно още дълги години ние бъдем управлявани от коалиции.

– Каква ще е ролята на ДПС в тези избори, трябва ли те да станат от резервната скамейка?

– ДПС постояха на резервната скамейка наистина и аз мисля, че това им оказа оздравително влияние. Това се отнася за всяка партия. Така че оттук нататък да се оправдават неща, които стават в държавата, с ДПС, са по-скоро патриотарски игри.

– Как и с кого ще търсите взаимодействие, ако Калфин стигне до балотаж?

– Всяка подкрепа е добре дошла

Интервю: Симо Русев / ПИК