България
НЕВЕРОЯТНО! Дядо Георги e на 102 години точи баници и копае градинки
102-годишният Георги Георгиев от пловдивското с. Бенковски разбива на пух и прах всички съвети за здравословно хранене и дълголетие.
Постни манджи избягвам. Ям рядко картофи, боб и леща. Не сядам на масата без мръвка, ама да е със сланинка по нея.
Винаги съм гледал по 2-3 прасета на година. Обичам и сладко, разказва дядото. Допреди 10 г. кръвното му било като на младеж. Сега от време на време има проблеми с него. На 58 г. бай Георги се пенсионирал по болест заради сърцето, но оттогава не е отишъл и веднъж на кардиолог. Не пие и хапчета. Умът му сече като бръснач, помни с подробности събитията година по година.
Според него редовната консумация на плодове, мед и сирене, което си приготвя сам от
домашно мляко, както и железният му режим са причините да достигне до тази възраст.
Вечеря в 16 ч. През деня хапва не повече от 2 филийки хляб, но обича да си угажда с вкуснотии. Любимите му ястия са свинско и кокошка с кисело зеле. Често точи баница или пък си прави мекици.
Откакто жена ми почина през 1987 г., се оправям сам в кухнята. В казармата бях готвач и фурнаджия, разказва дълголетникът. Доскоро въртял манджи и за семейството на внука си Георги Георгиев-младши, с когото живее в една къща, но се отказал, тъй като младите вечеряли късно.
Бай Георги смята, че за силния му имунитет помагат много и морковите.
Всеки ден през зимата хапвал по един настърган, поръсен с малко захар. В менюто му присъстват и лимоните. Отглежда 6 дръвчета и на година изяжда по 300 броя. Алкохолът не му е по вкуса. Рядко пийва по 1-2 чашки вино.
Решаващият фактор за неговото дълголетие била работата. Бай Георги се труди от 7-годишен. Баща му се върнал с отрязан крак от Първата световна война и момчето било принудено да стане пастир.
Израснах, без някой да ме погали по главата. До 27 г. упражнявах най-древната професия – овчарството. След това обаче се разбунтувах. Започнах да се дразня, че тримата ми братя, които бяха шивачи, ходят изтупани с костюми, а аз – с вълнени гащи, усмихва се столетникът.
Набрал смелост и казал на баща си да търси друг овчар. По онова време Георги имал невяста, бременна във втори месец, но това не го спряло. Отишъл при богаташ от Бенковски и се договорил с него да сеят заедно ягоди.
Същия ден обаче ми предложиха да стана прислужник в местното училище и разтурих пазарлъка с чорбаджията. 31 г. изкарал в школото. Това бил най-хубавият период в живота му, защото го тачели и учители, и деца. Старецът признава, че се чувствал като зам.-директор.
Нито веднъж не му направили забележка за нещо, защото поддържал чистота навсякъде, осигурявал и спокойствие. Често го викали да укротява буйните класове. Пошляпвах най-немирните, но те не ми се сърдеха. Даже като станаха големи, ми викаха, че е трябвало повече да ги стягам, смее се той. Бай Георги уточнява, че училището го е просветило. Заради бедността на родителите си завършил само IV отделение.
С овцете бях напълно затъпял. Когато обаче ме назначиха за прислужник, започнах да чета.
Сега не мога без вестници, гледам редовно и новините по телевизията, обяснява старецът. 8 г. живял в помещения към школото, тъй като си нямал собствена къща. Дядо е бил като бей в училището. Гледал в двора свои овце, пилета и 200 мисирки. В избата под класните стаи си направил мандра, казва внукът му Георги, който е наследил не само името, но и чувството за хумор.
Пенсионерът си признава, че на обяд винаги си поспива. Вземал си дрямката и пак подхващал работата в училището. Ходел и на къра, а вечер изкарвал по някой лев в местната сушилня. При мен не важи приказката за двете дини под една мишница. Носел съм и по повече.
От бачкане не се умира, а от калпазанлък, философства бай Георги. Без чужда помощ успява да си купи 5 дка в покрайнините на Бенковски, където си строи дом. Прави най-хубавата градина в двора си. Продължава да я обработва – сади лук, чесън, картофи, домати, чушки, краставици, моркови.
Не позволява на никого от близките да му помага – копае и полива сам. Семейството му се включва само в правене на консервите. Георги-старши се грижи и за 3 дка люцерна и 1,5 дка жито в двора на къщата.
По думите му дядото бил като часовник. Ставал между 7,30 и 8 ч и първата му работа била да нахрани животните. След това си оправял леглото, закусвал и отивал в градината. Като се изморял, полягал и после пак се хващал за мотиката. До 90-ата си година бай Георги карал зеленчуци от градината си на най-големия пловдивски пазар, за да ги продава. Товарел колелото си с по 70 кг продукция и въртял педали десетина километра до града.
В Бенковски знаят, че е запален по велосипеди, затова и на 101-ия рожден ден – на 27 март, кметът на община Марица Димитър Иванов му подарил ново. Бай Георги обича да разказва на съселяните си за двамата мъже, които имали късмета да срещнат Господ. Кога искате да сте добре – на млади години или на стари, попитал ги той. Единият си пожелал първото, другият – второто. Столетникът от Бенковски добавя, че при него съдбата е избрала да е като втория.
Животът ми по-рано беше изпъстрен с премеждия.
На 2 г. съм паднал до огъня и дрехите ми пламнали. Щял съм да изгоря целият, ако майка ми не е била наблизо, разправя дълголетникът. От онзи инцидент му е останал белег на едната буза и споменът за лекаря с инструменти в ръка. По време на Втората световна война Георги бил 7 месеца на фронта, участвал в битката при Драва в Унгария. Превозвал лекарства до окопите с каруца, а покрай него хвърчали куршумите.
Един ден на 2 м от него паднала мина, но по чудо не избухнала. Оттогава най-възрастният жител на Бенковски вярва, че го пази сила свише. Най-голямата му опора са двамата внуци и снахите. Преди няколко месеца загубил сина си, който му е единственото дете. Бай Георги се опитва да потуши мъката с тримата правнуци, четвъртият ще се появи през юли. Искам още малко да им се порадвам. А и имам инат за живот, обобщава столетникът.
24 часа
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
