– Полк. Радев, след поредната трагедия с жертви във военен завод можем ли да кажем каква е причината да стават толкова много инциденти в тази индустрия и конкретно сега в „Арсенал”?

– Истината е, че инцидентите всъщност не са чак толкова много. Заводите от отбранителната индустрия са с високорискова дейност.

Искам да уточня, че в България има само два държавни – „Терем” с принципал министърът на отбраната и ВМЗ „Сопот” с принципал министърът на икономиката. Всички останали заводи – мнозинството от над 90%, са частни. Инцидентите в тях на практика не са много на фона на тенденцията в чужбина. Това не се случва само у нас, а навсякъде по света. Не че е нормално, никой не го иска, но се случва поради рисковете от това, че се работи с опасни вещества. Тези заводи произвеждат взривни вещества, барути, боеприпаси, стрелково въоръжение, все неща, които убиват хора. Затова и на служителите, и на работниците заплатите са по-високи.

Конкретно в дружеството „Арсенал” сега заетите са над 6000. Няма друго толкова голямо промишлено предприятие в държавата. И ако направим съотношение на база статиката през годините – инцидентите там на глава от работещите са най-малко. Излиза дори, че това предприятие работи най-безопасно в сравнение с другите предприятия от тази индустрия в България, района, че даже може да обобщим и в Европа. Там и проверките са доста зачестили. Спомням си през 2011 г. в рамките на предишния кабинет „Борисов” имаше взривове, защото сегашният инцидент не е такъв, и тогава направихме масирани проверки по разпореждане на премиера. И не само тогава. Само преди две седмици служба КОС е направила проверка и в завода в Мъглиж, който е един от заводите на „Арсенал”. И ако е установено някакво отклонение от правилата, са били дадени и предписания. А в тези предприятия правилата се спазват, операциите са разписани буквално на стената до работното място, всяка сутрин се правят инструктажи.

– Тогава какво според вас се е случило в „Арсенал”?

– Според мен има три причини, които най-вероятно може да са довели до инцидента – или неспазване на предписана технология, или неспазване на правила за безопасност, или са правили нещо ново, което не е правено досега.

– Тоест или човешка грешка, или някакви опити?

– Да. Разбира се, това ще го каже следствието, а експертите винаги трябва да внимаваме какво говорим, за да не пречим. За жалост обаче си отидоха двама много добри специалисти и дългогодишни работници в „Арсенал” – Казанлък. Изказах вече съболезнования на близките и колегите им. Ръководството изгуби двама много кадърни експерти. Единият от тях е завършил Ленинградския технологичен институт, където преди следваха всички наши добри специалисти по въоръжение и боеприпаси. Веднага след инцидента говорих с началника на отбраната ген. Константин Попов и той ме увери, че има готовност веднага, ако се наложи, безпилотни летателни апарати да прелетят, да видят, да заснемат. За щастие в случая не се наложи. Тоест армията и пожарната бяха в готовност. Но тези предприятия си имат и собствени сили и средства, включително и пожарна, за да реагират сами и те го правят. Точно, защото са високорискови. А като говорим и за опасностите – няма никаква опасност от обгазяване. Дори и взривове да имаше, а в случая става въпрос за пожар със запалване на барути. Така че инцидентът там не води до никакво обгазяване, хората не трябва да се притесняват.

– Какво показва статистиката с инцидентите в отбранителната индустрия?

– Почти през година стават такива инциденти, понякога в една година по 3-4. Надявам се тенденцията да бъде прекратена и случаите да намалеят. Най-големият инцидент беше в Горни Лом, когато имаше 15 жертви. След него и преди това от този с Петолъчката, контролът се засилва постоянно. Наистина трябва контрол, но и всички трябва да внимават, включително и най-опитните.

– Имаше напрежение покрай ръководството на „Терем”. Това отрази ли се на работата в самия завод?

– Не, това беше нещо временно, касаеше само борда на директорите. Но „Терем” като цяло не е в толкова добро състояние, в каквото би могъл да бъде като държавен завод, който е много търсен. Ние сме длъжни да го поддържаме, докато има военни локални конфликти и има такъв пазар. „Терем” обаче попадна в патова ситуация. Бяха променени правилата в Закона за обществените поръчки за т.нар. in house възлагане. Но в същото време има условие, че в последните 3 години над 80% от поръчките трябва да са били за МО. А това няма как да е изпълнено. Другата трудност за „Терем” е свързана със спрените пазари към Русия.

Иначе предприятието си работи. Самата отбранителна промишленост работи, като през последните години стигнахме нива от 250-260 млн. евро оборот. Ние станахме един от основните износители на въоръжение не само в региона. Това е добре за бизнеса.

– Много шум се вдигна и около обществените поръчки в МО. Шефът на дирекция „Отбранителна аквизиция” Венислав Цанов е следствен. Какви са проблемите там?

– Тук ще изтъкна само един аспект, който за мен е много важен, защото си има органи, които да следят за правилата. Хубаво, спират се обществени поръчки в държавата, за това има някакви основания, лично премиерът дори спря такива. Но като спираме търгове в Министерството на отбраната, и то в средата на годината, даваме ли си сметка, че по този начин всъщност няма да придобием нови способности? А за армията това е много важно, за да води необходимата подготовка и ако не дай си Боже се наложи, да изпълнява чл. 9 от конституцията (бел. ред. – защита на териториалната цялост на страната). Това не трябва да се пропуска изобщо от фокуса на военното ръководство.

Освен това много често забравяме, че ние сме част от НАТО. Така че не само България не придобива нови способности, но и алиансът. Затова този въпрос съм го поставил остро на ръководството на МО.

– Командирът на ВВС ген. Румен Радев поиска да се купят чисто нови изтребители. Има ли наистина такава възможност?

– Той е прав. Всеки военен иска най-новата и най-добрата техника. Професионалното ръководство за това не трябва да бъде укорявано, защото те искат най-доброто за хората, които са зад тях. Самият ген. Радев обаче също казва, че покупката следва да бъде съобразна с възможностите на държавата. Когато аз бях зам.-министър на отбраната в първото правителство на Бойко Борисов, си направих експеримент точно по тази тема. По време на заседание на съвет към МО помолих всички генерали и висши военни, които искат нови самолети, да вдигнат ръка, ако карат чисто нови лични автомобили. Ръка вдигнаха само двама души, от които една дама, чийто съпруг й я е купил. Всички останали караха втора употреба коли. Това беше една непредставителна извадка за това какви са възможностите на държавата. Не казвам, че задължително трябва сега да купим втора употреба самолети, но това е логиката. Няма как да искаме най-новото, защото е прекалено скъпо. Най-добрият иначе е „Юрофайтър”, но струва 100 млн. евро единият.

Да припомня, че в края на 2012 г., в рамките на проекта, за който тогава не ни достигна политическо време за реализация, бяхме избрали втора употреба Ф-16 от Португалия. Просто не ни стигна малко време да ги купим тези 8 самолета, които след това ги придоби Румъния. Това е посоката. Какво толкова през последните 3 години се е случило, че сега се търси нов проект или се модифицира този. Беше ясно още тогава финансовото ограничение от 700 млн. лв. и ние казахме, че за тези пари най-подходящ е Ф-16 втора употреба. Защото – нещо много важно, този тип многоцелеви изтребител е съвместим със силите на партньорите ни от НАТО. Ако няма да бъде съвместим, тогава може да си продължаваме например с МиГ-29, много по-евтино ще бъде. Сега, ако има повече пари, добре – да купим следващия, да купим нов, „Грипен” или „Юрофайтър” дори. Но всичко това е свързано с бюджет и аз не виждам да са се случили някакви промени в тази посока и не знам защо трябваше да загубим толкова много време. Дори в комисията няколко пъти окуражавахме министъра на отбраната по-смело да се занимае с въпроса за придобиването на нов тип многоцелеви изтребител. Лошата новина през последните години е, че заплахите, които се асоциират с Русия или Близкия изток, принудиха много държави, които щяха да се освобождават от самолети, да си ги запазят. Но дано да успеят, да се вземат такива самолети и авиацията да се успокои.

– Има ли стъпки за разрешаване на друг от големите проблеми, с който МО вече години наред не успява да се справи – огромните разходи за имотите с отпаднала необходимост?

– В предишния кабинет „Борисов” ние успяхме да свием тези разходи. Сега чувам, че сумата пак се е вдигнала нагоре – 14 млн. лв. на година. Това може би има някакво обяснение, може би се освобождават други имоти, макар че не знам откъде, при положение че отдавна армията е с една численост. Така че може би има някакво неефективно управление и нашите забележки са в тази посока. Но трябва да извиня донякъде всички, които се занимават с този въпрос, защото е много трудно на този пазар. Но процесът по освобождаване от тези имоти трябва да продължи и да се намират нови форми./monitor.bg

Снимка: Бойко Кичуков