България
Вижте новото правителство начело с проф. Георги Близнашки
Новото правителство вече е факт. Служебен министър-председател ще е проф. Георги Близнашки. Държавният глава обяви в Гербовата зала, че правителството е избрано след много преговори и консултации. Плевнелиев обяви, че служебното правителство ще бъде надпартиино и ще работи по националните приоритети. „Бездействието по време на криза е недопустимо и опасно“, предупреди той. Плевнелиев изрази надежда, че правителството ще се справи с тежката ситуация в страната. „Служебното правителство няма да действа реваншистки, но ще каже истината“, подчерта Плевнелиев. Президентът Росен Плевнелиев е избрал схемата с 4-ма вицепремиери – министрите на социалната, икономическата политика и еврофондовете Йордан Христосков, Екатерина Захариева, Христо Иванов и Илияна Цанова. Отсега фокусът е върху наводненията в Северозападна България.
„Служебното правителство ще извърши ревизия на бюджета“, посочи Плевнелиев. И уточни, че кабинетът „Близнашки“ ще излъчи кандидат за еврокомисар, който ще е Кристалина Георгиева.
ВИЦЕПРЕМИЕРИТЕ:
Екатерина Захариева – Шефката на президентския кабинет ще е вицепремиер и министър на икономиката и енергетиката. В първия служебен кабинет на Плевнелиев бе регионален министър, а когато той ръководеше МРРБ – негов зам. Оглавявала е правна дирекция на екоминистерството при правителствата на НДСВ и на тройната коалиция.
Илиана Цанова – Тя ще отговаря за средствата от ЕС, след като през 2013 г. ресорът беше поверен в служебното правителство на Марин Райков. Финансистката е старши банкер в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Йордан Христосков – Дългогодишният шеф на НОИ ще е вицепремиер и социален министър. Той е бил на този пост в друго служебно правителство – това на Ренета Инджова, а преди това и социален зам.-министър при Филип Димитров и Любен Беров.
Христо Иванов, служебен вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието
Програмният директор на Института за правни инициативи е специализирал право на националната сигурност към Сената на САЩ. Юристът се превърна в едно от лицата на “Протестна мрежа”.
МВР: Йордан Бакалов – Експертът и д-р по национална сигурност Йордан Бакалов беше 4 мандата депутат от СДС, а в 40-ото НС стана и шеф на синята група. Междувременно завърши Военната академия и преподава “Политика на националната сигурност”.
Финанси – Румен Порожанов
Бе шеф на фонд “Земеделие” при ГЕРБ, преди това беше и началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков. Представляваше България в “Бургас-Александруполис” преди спирането на проекта.
Външен министър: Даниел Митов
Представителят на Националния дипломатически институт на САЩ в Брюксел е политолог и има магистратура по европейска интергация. Беше в ДСБ, но заедно с оце няколко млади политици премина в партията на Меглена Кунева.
Регионален: Деяна Костадинова
Вицепремиерът и социален министър в служебния кабинет на Марин Райков сега ще оглави МРРБ. Тя остана в кабинета “Борисов” като зам.-социален министър, после стана секретар на президента по социалните политики, младежта и спорта.
Икономика: Васил Щонов
Възпитаник е на Английската езикова гимназия в гр. Пловдив. През 1995 г. завършва Университета на Пенсилвания в САЩ с дипломи бакалавър на науките по електронно инженерство и финанси, а от 1999 г. е магистър по бизнес администрация от Масачузетския Технологичен Институт (MIT).
До 2004 г. работи в САЩ като инвестиционен банкер в областта на енергетиката и технологиите и като консултант по управленски въпроси. Управлява някои от най-големите сделки по сливане и придобивания, сред които обединението на „Бел Атлантик“ и GTE. През 2004 г. основава офиса на международната консултантска фирма „МакКинзи“ в София, където работи до 2009 г., главно в банковия сектор, енергетиката и телекомуникациите.
От 2010 г. до 4 август 2014 г. заема поста Директор „Маркетинг и стратегии“ в кабелната компания „Близу“.
Транспорт: Николина Николова
Съветничката на президента по еврофондовете бе зам.-министър на регионалното развитие в правителството на ГЕРБ. Завършила е в “Харвард бизнес скул” в Бостън, право в УНСС и има много специализации.
Спорт: Евгения Раданова
Най-успелият ни спортист от зимни олимпиади – Раданова има 3 отличия. Еденствената, участвала и на зимни, и на летни олимпиади. В правителството на ГЕРБ бе съветник на министър Свилен Нейков. На 4 ноември става на 37 г.
Отбрана: Велизар Шаламанов
Бившият зам.-министър на отбраната в правителството на Иван Костов се връща като титуляр във ведомството. Шаламанов ръководи Института по информационни технологии в сигурността към БАН и беше шеф на агенция в НАТО.
Образование: Румяна Коларова
Политоложката е секретар на президента по връзки с гражданското общество. Тя е доцент по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция” в Софийския университет.
Здравен: д-р Мирослав Ненков
Специалист по анестезиология във ВМА. Той бе зам.-министър в служебното правителство на Марин Райков.
Избори: Димитър Димитров
Социологът и политолог Димитър Димитров ще е министър без портфейл с ресор избори. Той има специализация по политическата система на САЩ във Вашингтон и преподава избирателни системи в Софийския университет.
Екология: Светлана Жекова
Дългогодишен служител в министерство на екологията.Работила е в областта на усвояването на европейски средства.
Земеделие: Васил Грудев
Бившият зам. на Порожанов в ДФ “Земеделие” е завършил право в Franche-Comte в Безансон, Франция. Тръгва от Разплащателната агенция на фонда. До последно за поста се сочеше и предишният служебен министър Иван Станков.
Култура: Мирослав Иванов
Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър е по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при Българската академия на науките. От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там. Преподава стопанска история в СУ и във Висшето училище по застраховане и финанси.
Автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.
От 2011 г. до 2013 г. е председател на Държавната агенция „Архиви“. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски.
Назначен с указ на държавния глава от 15 октомври 2013 г. за Секретар на президента по култура, образование и национална идентичност.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
