Навлизането на човека навсякъде в природата води до по-големи щети, видяхме го при последния сняг. Това мнение изрази климатологът проф. Георги Рачев в интервю за „Марица„. По думите му зелената сделка е химера, която вкара Европа в рецесия. Ето какво още каза той:

– След ледения фронт в края на ноември какъв декември да очакваме?

– Изпратихме по-топъл месец ноември – с 1.5 до 2.5 градуса над нормата. Особено първата половина превишението спрямо нормата достигна дори до 5 градуса. В края на месеца температурите за месеца влязоха в нормата, доколкото тя може да е до 2.5 градуса над обичайното. Става въпрос за новата норма – 1990-2020 г.

Началото на декември ще посрещнем с доста топло време, става въпрос за периода от петък до неделя. В събота, 2 декември, в Източна България максималните температури ще достигнат 20 градуса, дори 21-22, особено по морето. Райони там ще са в челото на много мощен пренос от юг-югозапад. Много високи ще са температурите и в Централна България – 16-17 градуса.

Дори в студена София температурите ще достигнат 12-14 градуса. Това са високи градуси за декември, като се има предвид, че средната температура за месеца е между 1 и 5 градуса.

След неделя ни очаква нормалното захлаждане с нахлуването на студения въздух в тила на средиземноморския циклон, който се очаква да мине през България през уикенда.

В дългосрочен план се очертава бавно постепенно понижение на температурите, както и повече валежи. Времето ще придобие нормалния и типичен за декември вид – мрачно, често облачно, с валежи от дъжд и сняг.

Има много голяма вероятност декември да продължи традицията на ноември и да бъде дъждовен.

Засега и двата големи климатични модела – европейският и американският, които дават реалистични прогнози за шест месеца напред, дават декември да бъде по-топъл от нормалното с около 1.5-2 градуса и с валежи около и малко над нормата. Същото се отнася и за януари – очаква се той да е с нормални валежи, по-топъл от съвременната норма, която е по-топла от тази до 1990 г.

Засега прогнозата за февруари е той да е по-топъл от нормата с около градус и с нормални валежи.

Т.е. обобщението за предстоящата зима – прогнозата за Балканите и за България е за по-топла зима, с 1-1.5 градуса по-топла от нормата и с валежи в рамките на нормалното и с около 10-ина процента по-високи.

– Какво ще е времето за студентския празник?

– Младежите да заложат на купона, както е обичайно. Ски може да има само във високата планина. Там натрупа хубава снежна покривка – между 20 и 50 см, но все още не е обработена, а и не е достатъчно дебела. Но на пистите в по-високата част на планините ще има възможност за ски, стига обаче на 2 и 3 декември, когато ще е много топло и ще вали дъжд в Пампорово и Боровец, той да не стопи падналия сняг. Но в средата на декември ще има възможност за нормална снежна покривка по пистите, а и температурите ще паднат достатъчно, малко под нулата.

– Има ли шанс за снежна Коледа тази година?

– Отсега няма как да се каже категорично. Реалистична синоптична прогноза може да се даде две седмици, а най-добре седмица по-рано. Досега доста коледи и нови години в ниската част на страната посрещнахме без сняг, с доста топло време.

Интересно, че в последните 5-6 години наблюдаваме отместване на зимата, на ски сезона към март и дори април. Тази година обаче според прогнозите и на двата големи модела ни очаква по-скоро нормално време – толкова топло, колкото е нормалното за април и май.

– Възможно ли е 2023 г. да се окаже най-топла, откакто се водят изследвания?

– Има много голяма вероятност тази година да бъде най-топла, що се отнася до средногодишните температури по цялата земя. Основание за това е и доста сериозната положителна фаза на водата в централната част на екваториалната зона на Тихия океан, т.нар. феномен Ел Ниньо.

Очаква се той да достигне своя максимум около януари 2024-та, след което да навлезе в та. наречената си неутрална фаза. Т.е. температурата на няколко десетки милиона квадратни метра в екваториалната част на Тихия океан да остане в рамките на нормалното.

Ако това се случи, е твърде вероятно окончателните резултати за температурата на земята в края на януари да покажат, че  2023-та да се окаже най-топла. Другото голямо предположение е, че 2024 г. може да се окаже още по-топла от сегашната – всички индикации са налице.

– Ако се сбъднат прогнозите за валежи и сняг, ще бъде ли успешен този зимен туристически сезон?

– Ски сезонът зависи и от природните условия, и от политическата обстановка в региона и в Европа. Чуждестранните туристи у нас са предимно от Балканите, както и от воюващите в момента страни – Русия, Украйна в много по-малка степен. В момента Израел е във война и не е ясно кога ще е възможно да пътуват свободно гражданите на страната, които са доста активни туристи и у нас.

Трябва да обърнем много сериозно внимание на гостите от Балканите. Турция е невероятен, но недостатъчно разработен пазар като потенциал за нашия зимен ски туризъм. Деликатен е въпросът със западната ни съседка Сърбия, която също може да се окаже потенциал за запълване на нашите ски курорти.

Но трябва да се обърне по-сериозно внимание и на вътрешния ни пазар. С близостта си до София Боровец и Витоша нямат аналог в Европа.

– Кои ще са най-популярните зимни туристически дестинации за българите?

– По традиция ще се пътува към топлите дестинации – Сейшели, Мавриций, Югоизточно Азия, Бали. Желани са и Мексико, Куба, Централна Америка – също в сектора луксозни почивки.

С мои колеги, занимаващи се също с изходящ туризъм, продължаваме да изразяваме несъгласие с безумните предупреждения на външното ни министерство. То представя  редица страни като опасни, което отблъсква българските туристи. Недоумявам защо съвсем неоснователно Египет, Йордания трябва да бъдат с ниво на опасност 4, при положение че британският Форин офис слагат тези страни в зелена зона.

Това доведе до рязко отдръпване на хората, пътуващи за Йордания и Египет. Това не е конструктивна позиция. А да не забравяме, че тези дестинации дават възможност в интервала 1500-2000 лева да се ползват много добри почивки с високо качество. Но търсенето им ще е минимално, докато не се разреши конфликтът в Близкия изток.

– Всяка година по-топла от предишната! Колко е опасна тази тенденция, която предизвиква все по-сериозни природни катаклизми?

– Да, температурата на земята продължава да се повишава, но не с тези темпове, с които се повишаваше преди десетина години. Но е факт, че от 1999 г. всички години са с по-високи температури от средното за планетата. Новото нормално е почти 1 градус над средната норма.

Що се отнася до природните катаклизми, те винаги са резултат както от съчетанието на природни елементи, така и от чисто антропогенни елементи, от навлизането на човека в нови зони, увеличаването на градските територии, превръщането на естествен ландшафт в антропогенен. Там, където човекът вече е изградил своята инфраструктура – домове, улици, магистрали, едно и също природно явление преди 50 г. например е нанасяло по-слаби щети.

Факт е, че ако БДЖ и АПИ бяха  окастрили  дърветата край жп линиите и пътищата, нямаше да има такива случаи от задръствания с рухнали след снега клони.

Ето как икономическата предпоставка и навлизането на човека навсякъде в природата води до формиране на по-големи материални щети при един и същи интензитет на природните процеси и явления.

Това се отнася и за силните валежи по Черноморието през лятото, които нанесоха много сериозни щети. Една от причините за това е и презастрояването.

Засега имаме ясно изразена тенденция – двайсетина години имаме по-топло време с всяка изминала година. Ако тази тенденция се запази и в следващите десет години, ще се оформи 30-годишен период и ще можем да говорим за климатични промени.

– Превръща ли се прословутата Зелена сделка на Европа в мираж?

– Не вярвам в тази сделка, от самото начало тя е грубо административно наложена и несъобразена с нормалната икономическа логика. За съжаление, Европа не е на прав път. Дълбоко в разбиранията си като географ, човек, близък до природата, съм не зелен, а дори тъмнозелен. Но това не ми пречи да критикувам прибързани действия, без да е постигната алтернатива и заменяемост.

Печалните резултати са налице – Германия е в рецесия, същото се отнася за Дания и Холандия. Промишлеността на Европа, в частност и българската, само губи от неадекватната си политика спрямо останалата част на света.

Ето тези дни 43 от консумираната у нас енергия е произведена от въглищните ни централи. Твърдо съм за това ТЕЦ-овете да бъдат затворени, но трябва да има алтернатива, за да затворим постепенно най-мръсното производство на енергия от въглища. Ситуацията не е розова, нужни са разум и инвестиции.

– Толкова тревожни ли са цифрите?

– Определено да. Последните данни показват, че нивото на въглероден диоксид, макар по-бавно, продължава да се увеличава. През 2022 г. светът е добил 8.2 милиарда тона въглища, като 80 процента от тях са консумирани в Индия и Китай. Европа и САЩ рязко намалиха употребата на въглища, но Китай и Индия продължават да изпитват грандиозен глад за енергия.

Към това трябва да прибавим 4.5 млрд. тона нефт, чието използване продължава да се увеличава с разрастването на промишлеността. Да добавим и 4.5 млрд. тона природен газ. Той е фосилно гориво, но апологетите на Зелената сделка правят крачка назад и приемат използването му за неопределено време. За капак излезе и решение на ЕС, че ще трябва да приемем ядрената енергетика за въглеродно неутрална, практически се обявява за зелена, каквато не може да е.

Като видим колко струват преработката и добивът на уран, колко бетон и желязо отива за построяването на една АЕЦ, става ясно колко въглеродни емисии ще бъдат избълвани в атмосферата. Да не говорим, че съвременната ядрена енергетика продължава да гълта пари и след затварянето на реакторите, за което никой не иска да отвори и дума. Никой не знае какво ще стане с атомните блокове, излезли от употреба.

– Какви решения ще вземе световната среща за климата, която започва в Дубай?

– Нищо не очаквам от тази среща. Ще отчетат някои положителни характеристики, ще стигнат до компромисно споразумение, което няма да бъде осъществено в близките години. През 2015 г. беше подписано Парижкото споразумение за климата и оттогава нищо не е изпълнено. Продължаваме да използваме 95 млн. барела нефт на ден. Използването на природния газ е на същите нива, както и това на въглищата. Как тогава ще намалим тия 35-40 милиарда тона въглероден диоксид?

Джо Байдън няма да отиде в Дубай, но България ще участва с цял самолет представители, включително бизнесмени, които вероятно ще се похвалят колко нисковъглеродни са производствата им.

Няма как на такава среща да се вземат спасителни решения – с декларации не става, те са само прах в очите на хората. Не може за фотоволтаици да се използва земеделска земя – това е престъпление и се случва в България в момента, както и в Европа. Поначало европейският модел на създаване на соларни паркове е грешен. Докато в САЩ се насочват към личния дом – там къщите масово са еднофамилни и перката, и панелите на покрива им осигуряват топлина. Така милиони семейства черпят по-малко еленергия от фосилни горива.

Повтарям като будистки монах – всички ние, човечеството, сме в една кошница. И при масово използване на въглища като това в Китай зеленият резултат за планетата е нулев.

Но ако махнем  Китай, цялата икономика на планетата пропада. Т.е., ако Китай не бъде убеден да преструктурира промишлеността си, да харчи по-малко енергия за повече продукция, да намали фосилните горива, нищо няма да се промени и амбициите за зелена планета остават мираж.

 Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки статии и книги.