България
Имам достатъчно дърва, имам и ракия – животът е хубав!
“Това с празните къщи си е истинска национална катастрофа”, се казва в репортаж на “Дойчландфунк” от България, публикуван онлайн под заглавие „Обезлюдената земя”.
В началото авторът Клаус Мартин Хьофер обобщава: „След края на комунизма младите поколения в България напускат провинцията. Тегли ги към града или към чужбина. Селата западат, населението застарява. Но ниските цени на недвижимите имоти привличат купувачи.”, пише “Дойче веле”.
В обширния репортаж с много добронамереност се разказва за всекидневието в село Бракница, близо до Попово.
Авторът ни запознава с неколцина тамошни пенсионери, включително с бившия военен Петър Иванов. Той си вари ракия, отглежда зеленчуци и картофи, дори раздава или разменя част от продукцията си. Дъщеря му живее в Италия, където вече си е купила жилище, тъй че едва ли някога ще се засели в Бракница.
Георги Георгиев е наместник на управата в Попово, нещо като кмет на селото. Пред репортера той разказва: „Навремето в Бракница живееха 800 души в 150 къщи. Имаше две фабрики, където хората работеха. След комунизма повечето заминаха. Сега задачата на кмета е да се погрижи селото да не умре съвсем.(…) Повечето са стари хора тук. Имат нужда от вода, ток, лекарства и транспорт до болницата, когато се наложи. Пътищата трябва да се поддържат. Три пъти седмично ни карат хранителни продукти и лекарства – каквото сме си поръчали.”
Селото обезлюдяло, но интернет работи
В центъра на селото репортерът открива следи от някогашните по-добри години: поща, автобусна спирка, магазин. Но всичко това е минало, сега край автобусната спирка висят само некролози. Хората измират, а къщите опустяват, констатира авторът и дава думата на германеца Бен, който се е заселил в Бракница заедно със съпругата и с 12-годишния си син. Бен му разказва, че дошли в Бракница, защото можели да си купят евтино къща с голям парцел. Обичали животните, гледали кози, кучета и котки. Жена му Лена говорела руски, а с този език в едно българско село човек се оправял по-добре, отколкото с немски или английски.
„В Бракница двамата продължават да работят за германски фирми, пишат бюлетини, чертаят графики и оформят интернет-сайтове. Инфраструктурата в селото може да се е разпаднала, но интернетът функционира”, пише авторът.
По-нататък в обширния репортаж на „Дойчландфунк” става дума и за други чужденци, заселили се в околността, включително и англичани, за празнуването на Великден, за опустялата селска черква. Георги Георгиев и други негови съселяни се надяват някой ден Бракница отново да се съживи. Георгиев казва: „Това с празните къщи – това си е национална катастрофа. И все пак: тук имаме вода, имаме ток, хората могат да се върнат. Младите обаче не се връщат. Дано пък да дойдат хора от съседни страни – от Молдавия, от Русия. Те политиците го обмислят, но такава перспектива още няма. Моята мечта е да дойдат повече млади хора. Нека ЕС да се погрижи.”
Преселниците от Запад са “добре дошли”
Жена му обаче смята, че тези надежди са утопични, твърди авторът. Според него и повечето възрастни хора в селото вече са отписали всякакви надежди и приемат Бракница такава, каквато е. В заключение репортерът обяснява:
„С обикновено оскъдните си пенсии те горе-долу се оправят. Другаде сигурно щеше да им е доста по-трудно с тези малко пари. Ето защо хората са принудени да преглъщат лошата инфраструктура и различните други неудобства. Кметът Георгиев смята за нещо добро факта, че напоследък тук се заселват чужденци от Германия и от Великобритания: „Те получават повече пари от хората тук, за тях тукашните къщи са евтини. Всички чужденци, които дойдоха тук, са свестни хора, без значение дали са германци или англичани. Стига да поддържат всичко както трябва, нещата са наред, независимо от коя държава идват.”
А местните хора ги посрещат с гостоприемство – като нови съседи. (…) Макар че особено през зимата в Бракница не е толкова уютно. И човек трябва да проявява повече творческа мисъл – като бившият военен Иванов, който казва: „Имам достатъчно дърва, имам и ракия – животът е хубав.”
Източник: ТРГ
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
