България
Коджакафалията дарява 6 пъти повече злато от Евлоги и Христо Георгиеви
Александър Георгиев е роден през 1830 г. в бургаското село Зидарово. Детството му е белязано от крайна бедност. Едва петгодишен, остава сирак (баща му умира, майка му се омъжва повторно в друго село) и е осиновен от вуйчо си, който сам има шест деца и който го праща да пасе кози.
Поради бедност остава необразован до края, но имайки изключителна памет, научава се да говори свободно на шест езика и става изключително успешен търговец. На 20-годишна възраст вече е сред най-богатите хора в околията. Поради изключителната му памет и бърз ум бургазлии започват да го наричат Коджакафалията (тур. – голяма глава). Построил е десетки ханове, фабрики и магазини. Бил е най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.
През целия си живот обаче Александър Георгиев не спира да благотвори – голяма част от получателите на неговите дарения са бедните и сираците. Раздава парите си за благотворителни цели и участва напълно безвъзмездно с лични средства в развитието на града. В началото на миналия век със свои собствени средства плаща за изграждането на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали (улици, тротоари, осветление и пр.), в които живеят главно бежанци и бедни преселници от съседните села. Най-богатият човек в Бургас покрива разходите по съставянето на новия регулационен план на града и дарява земя на над 600 бедни семейства бежанци след жестоките разгроми от Илинденско-Преображенското въстание и след Балканските войни, за да си издигнат домове. Строи сиропиталища, старчески приюти, пощи и болници, подпомага благотворителни дружества. Един от най-големите дарители е на българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград. Изобщо раздава финансова помощ на всеки, който почука на вратата му.
Голяма част от средствата си дарява, а после и завещава на Българската православна църква, в това число половината от нивите и дюкяните си, които никак не са били малко.
Най-големият му наследник се явява бургаският катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“. Изискването му е с неговите земи да не се търгува, а да се дават под наем, от който редовно да се подпомагат бедните, болните и сираците, които трябвало да получават на Великден и на всеки християнски празник парична помощ, храна, облекла и лекарства.
Преди смъртта си прави най-голямото завещание в историята на България. Негови са били земите на бургаските комплекси „Братя Миладинови“, част от „Лазур“ и „Зорница“, почти целият Приморски парк, почти цялата Северна промишлена зона. Преди смъртта си обаче дарява напълно безвъзмездно цялото си имущество на църквата и на общината за развитие на града и подпомагане на бедните – земя и сгради на стойност 25 милиона златни лева, които, преизчислени днес, се равняват на над 100 милиона лева. Това е над четири пъти повече от завещаните 6 млн. златни лева от Евлоги Георгиев за построяване на Софийския университет, пет пъти повече от тези на Димитър Ценов за създаване на висше икономическо училище в Свищов и десетки пъти повече от парите на Петър Берон, който завещава имота си в Румъния на България, и на Васил Априлов, оставил значителна сума на Габровската община да построи училище.
Много от даренията на Коджакафалията обаче остават скрити, тъй като той не обичал да се хвали с това, което прави. За него се знае, че през деня правел пари, а в останалото време ги раздавал. Въпреки това личният му живот никога не се променя и не харчи нито стотинка за удоволствия, живеейки като монах. Трудолюбието и постничеството му били пословични. Бил дълбоко вярващ, невероятно честен и справедлив човек. Никога не се жени и не е известно да е имал лични връзки. Живее изключително скромно и страни от светските събития. Храни се наравно със своите работници – често пъти само хляб и сол, докато работниците му били гощавани богато. До последно ходи с калпак и грубите си селски дрехи. Повече от 40 години живее в складова стаичка, широка и висока едва 1,5 и дълга 2 метра, намираща се под стълбите между първия и втория етаж на сграда, която е негова собственост. В това приличащо на дупка помещение имало място само за дъсчено легло и кандило над главата. През целия си живот се пази да не бъде заподозрян в показност и липса на скромност. Заради това категорично забранявал да го снимат. Единствената му снимка е направена случайно от неизвестен фотограф, докато обядва в своя хан с обичайните хляб и малко маслини, и дори не е разбрал, че го снимат.
Коджакафалията напуска този свят на 15 юли 1913 г. В завещанието си определил известна сума за своя гросума за гроба си, за да не ощети никого, и описва как трябва да изглежда той – с кръст и ограда, които да бъдат поставени там. В скромността си пожелал на гроба му да няма негово изображение. Погребан е на най-видното място в тогавашните християнски гробища, за които е дарил парцел и пари за изграждането на църква. Това е днешният храм „Св. Иван Рилски“, който е осветен през 1934 г.
„Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, само с труд и лишения беше придобил богатствата си.“ Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Известни са и думите му: „Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си.“ Имал е кръвни роднини, които не са забравени в завещанието му. Огромното си богатство обаче дарява на Бургас, който го обявява посмъртно за свой почетен гражданин едва през 2012 г
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
