Свищов дава много жертви след труса във Вранча през март 1977-а.

7,4 по Рихтер в Румъния взе 109 жертви в дунавския град, сред тях семейството и проектантът на рухналите блок и общежитие
Прокуратурата отказва разследване на последиците от труса през 1977 г. – нямало изискване за сеизмична устойчивост
Трябва да се направи обстоен анализ на състоянието на жилищата от 70-те и 80-те години, казва кметът Генчо Генчев

46 години след унищожителния трус от 7,4 по Рихтер с епицентър Вранча, който погреба 109 души в Свищов, една възрастна жена може да бъде забелязана всяка неделя на гробищата. Ходи при децата си – момченца, останали завинаги на 4 и 8 години, загинали в руините на падналия блок на градския съвет.

В онази вечер на 4 март 1977 г. Свобода Стоева и съпругът Райчо, шеф на месокомбината, отиват да празнуват 8 март в стола на хлебозавода. Слагат синовете си Бори и Тони да си легнат и тръгват за тържеството.

Там ги заварва мощният трус и вестта, че блокът им се е сринал. Десетилетия оттогава майката не пропуска седмица, без да навести децата в гробищния парк. Така изкупува своя грях.

Не мога да преживея, че не бях до тях в този момент,

казва тя. Много пъти имала възможност да сложи край на живота си, но вътрешният глас говорел, че трябва да остане над земята, за да има кой да ходи при Бори и Тони на гробищата.

Това е една от разтърсващите лични трагедии от свищовското земетресение, които кметът на града Генчо Генчев събира в книга. В нея ще се преплитат истории за оцелелите, но и за жертвите. Документи за търсенето на справедливост, поуките и възмездието.

Семействата, белязани от труса през 1977-а, които Генчев от години дири из цялата страна, не искат да говорят с медии.

Имената на някои сега стават известни, като например 110-ата жертва на земетресението.
“Открихме едно момче от Добрич, тогава Толбухин – Георги Койнов, на 26 г., което е пристигнало с влака в Свищов и се втурнало да помага на срутилото се общежитие на “Свилоза”. Извадил е много ранени.

Той умира на 9 март от масивен инфаркт вследствие на огромния стрес, който е преживял”,

разказва Генчев. Добричлията може да се причисли към жертвите от земетресението.

Официално жертвите на българския бряг на Дунав са 109, сред тях са 27 деца според записките на търновския криминалист Тодор Георгиев.

Мощният трус срива в 21,24 ч до основи новия 8-етажен блок на съвета и работническото общежитие на завод “Свилоза” на площад “Велешана”. Бедствието заличава цели семейства от елита на Свищов, променя съдби и насажда ужас и страх, които хората помнят и след десетилетия.

Сградата на новата районна болница в града откриват с ковчези.

Още същата година част от потърпевшите решават да търсят виновниците за сполетялото ги. Райчо Стоев, бащата на Бори и Тони, и Васил Монев, тогава председател на АПК и преподавател в Стопанската академия, тръгват да търсят справедливост.

Монев загубва под рухналия блок най-голямата от трите си дъщери, зетя и двете внучета.

Свобода Стоева по-късно споделя, че бригадирът на обекта казвал на мъжа Райчо, че

отклонявали бетон от блока за строящата се къща на зам.-кмета

Според други потърпевши основите наливали в изкоп, пълен с подпочвени води. Документи показват, че Васил Монев и Райчо Стоев са писали до окръжната прокуратура във Велико Търново.

Пратили жалби до главния прокурор на НРБ и Държавния съвет.

В края на 1977 г. и първите дни на 1978 г. и от двете инстанции се получават откази за образуване на наказателно производство.

“Причината за големите щети и човешки жертви, последвали от силното земетресение на 4.03.1977 г., е природното бедствие, а не дейността на един или други длъжностни лица във връзка с проектирането и строителството на съборения жилищен блок на ГОНС – Свищов”, пише в постановлението до Райчо Стоев.

Жена му си спомня и друго писмо от главния прокурор, в което се казвало:

Ако продължите да пишете по тоя въпрос, ще бъдете подведени под съдебна отговорност

Като възмездие за некачественото строителство в Свищов приемат факта, че проектантът и строителен техник на блока и на младежкото общежитие загива заедно със семейството си, затрупан под собственото си произведение.

32-годишният Игнат Табаков, съпругата му Йорданка, на 33 г., също строителен техник, и синът им Тошко, на 10 г., си били избрали най-хубавия апартамент на втория етаж.

Там ги застигнала смъртта в онази мартенска вечер. И тримата останали под купчината отломки на новия блок за местния елит.

Строителната инженерка Пена Партъчева, която работела в съвета, оцеляла. Живеела с мъжа си на 8-ия етаж на потъналата жилищна кооперация.

Блокът беше само на колони и стъкло, отдолу имаше магазини. Първо Свищов не е бил сеизмична зона Свищов и блокът не е изчисляван за земетръс. Когато колоната се прекъсва, оттам всичко пада – просто блокът се е завъртял около трафопоста от северната му страна, който е бил като земетръсна шайба.

Всички плочи са натрупани откъм шосето. Фактът, че

съседните 3 блока на академията не паднаха, значи че причината е в оразмеряването

Виновни няма. Но техническият ръководител почина, така че няма кого да търсят за отговорен. Когато ставаше въпрос кого да съдим, хората ги няма вече, казва в материалите за книгата тя.

На фона на зачестилите природни катаклизми кметът на Свищов Генчо Генчев не крие притесненията си за състоянието на сградите от 70-те и 80-те години на XX век.

“Не осъзнаваме, когато разширяваме кухнята и надграждаме терасата, че това натоварва конструкцията и я нарушава. Когато започнахме подготовката за санирането по предишната програма, при техническото обследване ни обърнаха внимание, че това, което се прави от страна на собствениците, е недопустимо.

В много случаи са разкъсани всички метални заварки, които държат панелите. Ако се случи едно такова земетресение като в Турция, голяма част от тези блокове биха паднали”, казва той. При новата

програма за саниране имало допълнителни изисквания

Ако конструкторите преценят, че е необходимо да се направи допълнително укрепване, санирането не започва, преди да се изпълнят предписанията. Но това трябва да се финансира от собствениците.

“Влизаме в един много сериозен филм, който няма как да се случи. Трябва наистина да се направи един обстоен анализ за състоянието на жилищата от 70-те и 80-те години. Преди да бъдат санирани и проблемите да бъдат скрити зад изолацията, трябва да се обърне сериозно внимание, защото не е по силите на общините да се справят.

Ако си свършим работата качествено, мисля, че можем да се предпазим”, казва кметът Генчо Генчев.