Ракетният крайцер „Москва“ завинаги отиде под водата. Пожар, детонация и експлозия – това е работната версия на случилото се.

Причините за гибелта на кораба все още не са изяснени, но вече можем да говорим за разследването: опитът за изтласкване на Русия от Черно море изисква отговор. Дали гибелта на гвардейския крайцер „Москва“ ще бъде завъртането на специалната операция.

Русия загуби „Москва“ – гвардейски ракетен крайцер, флагман на Черноморския флот. В нощта на четвъртък срещу петък, 15 април, руското министерство на отбраната потвърди гибелта на кораба.

Според ведомството, когато повредения крайцер е бил изтеглен към пристанището, той е загубил стабилността си и е потънал. Сред причините, довели до крушението на кораба, са посочени повреди по корпуса и буря.

Дни на борба

Според Министерството на отбраната в четвъртък вечерта на борда на „Москва“ е избухнал пожар, придружен от частична детонация на боеприпаси. От ведомството обявиха и евакуация на екипажа.

Последното, много часове преди официалното потвърждение за гибелта на Москва, ни накара да предположим най-лошото. Факт е, че жизнеспособността на корабите е един от основните приоритети за конструкторите и една от основните задачи в обучението на екипажите. Затова матросите се борят да спасят своя кораб до последна възможност. Те гасят пожари, заливат погребите с боеприпаси, уравновесят след това кораба, заваряват дупки и полагат захранващи кабели директно по палубите, за да заменят скъсаните. Така че, ако екипажът е напуснал борда, това означава, че въпросът е напълно безнадежден. И по-нататъшната борба за оцеляване няма смисъл, а само заплашва да увеличи загубите.

Тъй като Министерството на отбраната потвърди евакуацията на екипажа, много наблюдатели логично предположиха, че корабът вече не може да бъде спасен.

През първата половина на деня обаче имаше надежда, че не всичко е толкова зле. Крайцерът остана на повърхността, а военното ведомство отбеляза, че по време на инцидента не е повредено основното ракетно въоръжение на Москва, 16 противокорабни ракети “Вулкан”.

Следобед прессекретаря на Пентагона Джон Кърби говори за шумния инцидент. Той потвърди, че корабът е запален и че крайцерът е на повърхността. Освен това той отбеляза, че флагманът на Черноморския флот се връща в пристанището Севастопол със собствена тяга. Това повиши нивото на оптимизъм още повече.

Въпреки това до вечерта стана известно, че „Москва“ все пак се тегли на буксир, а екипажът е прехвърлен на други кораби на Черноморския флот. Около 23:00 часа военното ведомство съобщи, че флагманът на Черноморския флот е потънал.

Три версии

Що се отнася до случилото се с „Москва“, в момента могат да се разгледат три основни хипотези. Според Министерството на отбраната на борда на кораба е избухнал пожар, но причините за него не са посочени.

Виктор Блитов, съпредседател на Съюза на ветераните от бойните действия на ВМС, който е служил на разбития крайцер в миналото, се съмнява, че корабът е могъл да получи фатални щети по причини, които не са свързани с използването на оръжие срещу него.

„Има запалвания, но рядко прерастват в пожар. По правило се справят с пожарите, избухнали на надводни кораби“, обясни Блитов.

Украинската страна твърди, че е успяла да порази Москва с противокорабната ракета „Нептун“. Този боеприпас представлява дълбока модернизация на съветската дозвукова ракета Х-35 на малка надморска височина. На етапа на модернизация ракетата беше леко увеличена по размер и оборудвана със система за управление, базирана на съвременна военна електроника западно производство (вероятно ракетата е успяла да получи целево обозначение от разузнавателния самолет на НАТО).

Не е изключена и версията, че корабът е попаднал в морска мина. По-рано украинският флот постави голям брой мини на подстъпите към брега, бурите вече откъснаха част от тях и ги отнесоха до бреговете на Турция. Така че вероятността от подобен инцидент е далеч от нула.

Украинците стреляха, американците се прицелиха?

Ако приемем, че крайцерът е потънал в резултат на ракетна атака, тогава трябва да се признае, че е планирана подробно. Ударът е нанесен в буря, което усложнява борбата за оцеляване и предоставянето на помощ от други кораби. За цел е избран флагманът на флота, голям, но много остарял кораб, който е в експлоатация от 1982 г.

Трябва да припомним, че само преди четири години, през 2018 г., крайцерът „Москва“ беше в толкова лошо състояние, че сериозно се обсъждаше възможността за извеждането му от експлоатация. Нямаше пари за пълноценна модернизация във ВМС. Въпреки това, поради острия недостиг на надводни кораби, беше взето половинчато решение: „Москва“ беше ремонтиран, но не смениха оръжията му с по-модерни.

Работата беше извършена в 13-та корабостроителница в Севастопол с оглед на това, че в бъдеще крайцерът сам ще стигне до Северодвинск, където специалистите ще му вдъхнат втори живот. Постоянните премествания обаче изиграха своята, както се оказа, фатална роля: корабът влезе във войната с украинския флот в състояние на „междинна готовност“.

Веднага след новината за поражението на крайцера профилните канали в “Телеграм” забелязаха, че на 12 април британски разузнавателен самолет РС-135 и американски стратегически разузнавателен дрон “Глобал Хоук” кръжат над Черно море. На 13-ти и двамата разузнавачи изключиха транспондерите си и изчезнаха от погледа на цивилните системи за наблюдение.

Ударът е нанесен около два през нощта. Също така, според редица канали в “Телеграм” по време на атаката противовъздушната отбрана на крайцера е била заета с унищожаването на приближаващия се дрон “Байрактар”.

Ако тази информация е вярна, може да се предположи, че американски и британски разузнавачи са направили наблюдение, изяснили са местонахождението на кораба и през нощта може да са дали целево обозначение на украинска ракета. Този сценарий обаче не е официално потвърден.

Освен това, според Блитов, атаката срещу кораба е могла да бъде нанесена не от украинска, а от ракета на НАТО, например американската “Харпун”, която е на въоръжение в много флоти по света, включително и на Великобритания. Освен това експертът не изключва възможността Москва да е била атакувана от норвежки противокорабни ракети „Пингвин“, но авторът на материала смята, че това е малко вероятно поради много ограничения обсег на тези ракети.

Крайцерът, който няма да ни стигне

Какво е значението на тази загуба за страната ни и какви последствия ще има този инцидент за по-нататъшното развитие на военните действия?

Първо, трябва да признаем, че допуснахме един болезнен удар. Гибелта на голям надводен кораб винаги е голяма загуба. Особено когато става въпрос за флагмана на флота.

Въпреки това ситуацията не трябва да се драматизира прекалено. Смъртта на ценен кораб не означава загуба на военната кампания. На 4 май 1982 г. аржентински щурмови самолет удря с противокорабна ракета “Екзоцет” британския разрушител “Шефилд”, което предизвиква пожар на кораба и няколко дни по-късно Шефилд потъва. Тази загуба, макар и много неприятна за Кралския флот, не попречва на Великобритания да спечели войната.

„Москва“, подобно на други крайцери от проект 1164 „Атлант“, е предназначен за борба с надводните сили на противника (включително унищожаването на самолетоносачи) и за придаване на бойна стабилност на силите на флота в далечната морска и океанска зона. Основното въоръжение на кораба е насочено за борба с вражески кораби. Не може да се каже, че крайцерът е бил безполезен в специална операция: двойното автоматично 130-мм оръдие AK-130 е аргументът, който принуждава украинските военни на Змийския остров да се предадат, а 64 ракети от комплекса “Форт” (морска версия на С-300) създава добър чадър от вражески самолети. Като цяло обаче настоящият конфликт е много далеч от войната, за която е строен крайцерът. Украйна няма бойни кораби, по които си струва да се стреля с „Вулкани“, а авиацията ѝ не се проявява по никакъв начин над морето.

В известен смисъл унищожаването на „Москва“ цели изместване на руския флот от западната част на Черно море. Заплахата е доста очевидна, особено в светлината на предстоящата доставка на британски противокорабни системи. Но основната бойна работа на Черноморския флот сега се извършва от фрегати и малки ракетни кораби, поразяващи украинската индустриална и военна инфраструктура с “Калибър”. Като се има предвид, че обсегът на действие на тези крилати ракети срещу стационарни цели достига 2600 км (тоест е многократно по-голям от обсега на противокорабните системи), украинските военни все пак няма да могат да спрат атаките в тила си.

Какво следва?

Във военно-техническо отношение потъването на крайцера потвърждава мнението, че ерата на огромните тясно специализирани ракетни крайцери е отминала. Бъдещето принадлежи на сравнително малки, добре защитени универсални бойни единици.

В геополитическото измерение историята с „Москва“ показва, че Русия просто няма право да оставя Одеса и Одеска област като част от Украйна. Ако русофобският режим задържи под свой контрол дори и част от Черноморието, на него определено ще бъдат поставени противокорабни системи, които рано или късно ще извършват попадения по нашите кораби.

Освен това – и това вероятно е основното сега – загубата на крайцера трябва най-накрая да разсее илюзията: Русия не провежда специална военна операция, ние се борим с опасен и упорит враг, който няма да се спре пред нищо. И е необходимо да се действа по отношение на този враг по съответния начин, без снизхождение и отстъпки. Русия трябва да вземе курс към пълно унищожаване на украинската държавност: това е единственият начин да осигурим победа и траен мир.

Превод: В. Сергеев, pogled.info