Д-р Светлозар Сардовски завършва медицина през 1992 г. в Медицински университет-София. От 1992 до 1996 г. работи в Центъра по спешна медицинска помощ – София. От 1996 г., след конкурс, е назначен за научен сътрудник в сърдечна реанимация на „Пирогов”. От 2003 до 2007 г. е завеждащ на функционален кардиологичен сектор на Секцията по спешни вътрешни болести и кардилогия. През 2007 г. основава Кардиологична клиника в „Пирогов”, като до февруари 2013 г. е и завеждащ на интензивното и кардиологичното отделение

През 2009 г., заедно с д-р Гелев и съдействието на проф. Димитър Раденовски (тогава директор на „Пирогов“) създават Отделението по инвазивна кардиология в същата болница. От март 2013 г. работи като инвазивен кардиолог, част от водещия екип на Kардиологичната клиника в Болница „Токуда“, София. От март 2017 г. работи като инвазивен кардиолог в Болница „Берое“, Стара Загора. От 2018 г. е съдружник в Медицински Център „АРГО МЕДИКА” в София, специализиран основно в областта на сърдечносъдовите и неврологичните заболявания.

Бил е и личен лекар на известния милионер Иван Зографски (бивш собственик на х-л Кемпински-Зографски, София).

Д-р Сардовски има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология, сертификат по ехокардиография – експертно ниво, магистър е по обществено здраве и здравен мениджмънт. Притежава академична степен „главен асистент“, европейска кардиологична диплома от Европейския борд за сертифициране от 2005 г., а през 2007 г. е избран за Fellow на европейското дружество по кардиология (FESC). Член е на Дружеството на кардиолозите в България, на групата по ехокардиография и на Българското интервенционално дружество по кардиология. Разговаряме с д-р Сардовски за това как най-лесно и успешно да се справим с коронавируса, когато се заразим.

– Д-р Сардовски, какъв е коментарът ви за зелените сертификати?

– Оказва се, че нарастването на заболелите от коронавируса не се влияе от нивото на ваксинация, дори обратно. Потвърждава се, и то от най-високо ниво статистически световни данни, както и от наблюдението ми от личната ми клинична практика, че масово ваксинираните се разболяват, а зеленият сертификат е всъщност, зелен коридор за разпространението на коронавируса.

В действителност, дори е налице леко положителна тенденция, страните с по-висок процент напълно ваксинирано население да имат повече случаи на COVID-19 на 1 милион души. По-специално, Израел с над 60% от населението си напълно ваксинирано, имаше най-много случаи на COVID-19 на 1 милион души през последните 7 дни.

Както Исландия и Португалия, които са с над 75% ваксинирано население, отколкото страни, като Виетнам и Южна Африка, които са с около 10% от населението си напълно ваксинирано. Подобна е асоциацията и за много щати в САЩ. Изглежда също така, няма ясна тенденция за намаляване на случаите на COVID-19 при по-висок процент ваксинирано население.

От първите 5 окръга, които имат най-висок процент напълно ваксинирано население (99,9–84,3%), Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) идентифицира 4 от тях като такива с „високо“ ниво на заразяване. Окръзите Чатахучи (Джорджия), Маккинли (Ню Мексико) и Аресибо (Пуерто Рико) имат над 90% от населението си напълно ваксинирано, като и трите са класифицирани с „високо“ ниво на заразяване. Обратно, от 57-те окръга, които са класифицирани като окръзи с „ниско” ниво на заразяване от CDC, са с напълно ваксинирано население под 20%.

– Какви изводи налагат тези данни?

– Разчитането единствено на ваксинацията, като основна стратегия за смекчаване на COVID-19 и неговите неблагоприятни последици, трябва да се преразгледа, особено като се има предвид вариантът Delta (B.1.617.2) и вероятността от бъдещи варианти.

Явно се налага въвеждане и на други фармакологични и нефармакологични интервенции, наред с увеличаването на процента на ваксинация. Подобна корекция на курса, особено по отношение на политическото поведение, е от първостепенно значение, наред с появяващите се научни доказателства за реалната активност на ваксините.

Например, в доклад, публикуван от Министерството на здравеопазването в Израел, е съобщено, че ефективността на 2 дози от ваксината BNT162b2 (Pfizer-BioNTech) срещу предотвратяване на инфекция с COVID-19 е 39%, което е значително по-ниско от декларираната ефикасност от 96%.

Също така, се очертава, че имунитетът, получен от ваксината Pfizer-BioNTech, не е толкова силен, колкото този, придобит след преболедуване от вируса COVID-19. Съобщава се също и за значителен спад в имунитета от РНК-ваксини 6 месеца след имунизацията. Въпреки, че ваксинациите предлагат защита на хората срещу тежка хоспитализация и смърт, CDC отчита увеличение от 0,01 до 9% и 0 до 15,1% (между януари и май 2021 г.) в процента на хоспитализации и смъртни случаи сред напълно ваксинираните.

Бързам да уточня: казаното не означава, че няма полза от ваксините – това са две различни неща. Не съм против ваксините, което не зная защо трудно се разбира от някои хора, но трябва и „още нещо” – поне и малко разум.

-Тоест, зеленият сертификат ограничава или улеснява разпространението на инфекцията? Или просто ограничава правата на преболедувалите?

– Ваксините предпазват само от усложнено протичане и смърт от инфекцията, което наистина е от голямо социално значение, но ваксинираните масово се заразяват, като немалък процент и се разболяват, така че предоставянето им на зелен сертификат не само, че не води до ограничаване на ковид-разпространението, но напротив, даже дава и зелен коридор, улесняващ разпространението му, а и дискриминира най-малкото поне преболедувалите.

Така, че ваксиниране – да, зелен сертификат в сегашния си вид и предназначение – не. Това е истината.

Призовавам МЗ, в лицето на министър д-р Стойчо Кацаров, да вкара количественото определяне на антиковид-антителата, като доказателство за преболедуване в България и съответстващо по значение на зеления европейски сертификат, даващ се след ваксинация и официално преболедуване. Има лаборатории, които използват стандартизирани тестове за това и издават съответен сертификат.

Това не противоречи на Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и „няма изрично въведена забрана от ЕС- страните да регламентират и други възможности за вътрешни цели“ – цитат от изказване на омбудсмана Диана Ковачева. Ако това предложение не може да се осъществи, по-добре зеленият сертификат да не се въвежда.

– Какви са аргументите в полза на това предложение?

– Аргументите в полза на предложението са:

1. Въпреки че, наличието на антиковид-антитела само по себе си не е показателно за ефикасността на имунитета, те са доказателство за преболедуване. Тези антитела са същите и при официално, и неофициално преболедували. Тоест, не разграничават официално преболедувалите с положителен ПСР тест от неофициално преболедувалите с отрицателен такъв, обратно на внушението, което иска да ни втълпи зеленият европейски сертификат.

2. Въпреки че, има все още научни дискусии и няма единно становище за това дали естествено придобитият или ваксинационният имунитет е по-ефективен и дълготраен, данните от практиката, особено в страните с висок процент на ваксиниране, показват, че процентът на заболели след ваксиниране е значително по-голям от повторно заболелите, което се потвърждава и от моята немалка практика, както и от други колеги. По темата има предостатъчно публикации също.

3. Има много преболедували без или с незначителни симптоми, които са с положителни антитела и имат имунитет, не по-неефективен от ваксинираните и официално преболедувалите, които имат от същите вируснеутрализиращи антитела, както след ваксинация и допълнително други насочени срещу капсида на вируса.

4. Има немалко хора с отрицателни ПСР тестове (поради фалшива отрицателност), но прекарали ковид със съответно наличие на антитела, доказателство за преболедуване.

5. Има немалко хора с положителни антигенни тестове, прекарали ковид, със съответно наличие на антитела, доказателство за преболедуване.

6. Има и немалко хора, лекувани за ковид, без да имат такъв, но са със зелен сертификат.

7. Масово ваксинираните се заразяват, пренасят заразата, а немалко от тях и се разболяват, което поставя под въпрос предназначението на зеления сертификат, но при всички случаи не може и не трябва да води до ваксинационна дискриминация.

8. Няма убедителни доказателства, че ваксинирането след преболедуване дава значими ползи, а когато не се очакват такива, може да се възползваме от наличните, макар и редки сериозни странични действия (затова се използва оценката на здравните технологии, например изчисляване на съотношение полза/риск). Личното ми мнение е, че ако ще има някаква полза, то тя ще е от нови ваксини, адаптирани спрямо новите мутации.

Всичко изложено дотук, не е срещу ваксинацията и не я отрича

За съжаление, епидемиологията не бе опровергана от ваксинацията, която не можа да изпълни напълно целта си и да доведе до общ имунитет, за да спре разпространението на вируса. В крайна сметка, коронавирусът ще приключи или ще се ограничи значително, след като премине и през ваксинираните. Това обаче не отхвърля ваксинирането поне на високорисковите, тъй като то значително намалява риска от усложнения и смърт, което не е малко.

– Какви са препоръките ви за поведение при ковид – предпазване и лечение?

– Препоръките ми в тази насока, разбира се, са базирани на медицинските доказателства, налични до момента и собствен опит (COVID-19 Home Treatment Guideline).

COVID-19 е инфекциозно заболяване, предизвикано от нов вирус от семейство Coronaviridae. Основните клинични прояви включват:

• обща отпадналост

• мускулни болки

• втрисане с повишение на температурата до 38,5 (най-често)

• суха кашлица

• главоболие

• загуба или промяна на чувството за вкус и мирис

• лека хрема

• задух

• диария в единични случаи.

За разлика от грипа, при който подобните симптоми се развиват много бързо, за няколко часа, и кашлицата е почти от началото и с храчки (има по-често хрема и гърлобол) при Ковид-19 тези симптоми се развиват постепенно, най-често по описания ред и относително по-бавно – за 1-3 дни, като рядко има фебрилитет над 39 градуса.

Ако има съмнение и за грип в сезона (още не е настъпил) има комбинирани бързи тестове за двата вируса, което е от голямо значение, тъй като за грипа има лечение (оселтамивир), което убива вируса, а за ковид – няма. В тежки случаи пациентите бързо прогресират до остър респираторен дистрес синдром, коагулопатия и полиорганна недостатъчност.

Етилогично лечение срещу вируса няма, но има такова патогенично и симптоматично.

1. Осигуряване на достатъчно питателна лесно смилаема храна – 1-3 цели сезонни плода (не фрешове). Например: цитрусов плод (лимон), плюс една ябълка, нар, банан. Следене на водния баланс с достатъчно течности – под формата на поне ½ литър от чайове с доказан антимикробен ефект – мента, бъз, джинджифил, шипка, здравец, розмарин, липа, лайка с малко мед.

Препоръка: преценката на количеството течности е според цвета на урината, който трябва да е по-светъл, до сламено жълт и не трябва да става по-тъмен, което се случва при обезводняване.

Наблюдение за алармиращите жизнени показатели.

• Ако имате гадене и повръщане – деган по 2-3 пъти по 1 таблетка, 1 час преди хранене. Има и свещички, ако повръщате хапчето или инжекционна форма.

• Ако не можете да поемате храна, може да се опита готова течна храна от рода на фрезубин, съдържаща белтък, мазнини и захари – 200 ккал (трябват поне 5 на ден, ако не се храните въобще или 2-3 към храната, ако поемате такава, но недостатъчно).

• Ако имате повече от 2-3 диарични изхождания: ентерол, 1-2 капсули на гладно и яжте туршии (най-добрият пробиотик) – кисели краставички, царска туршия, сок от кисело зеле (1-2 чаши, съдържа сол и микроелементи срещу обезводняване). Има и рехидратиращи разтворими соли в аптеката за тежки диарии.

2. Приложението на нестероидни противовъзпалителни средства да става по преценка. Аз не препоръчвам рутинно да се използват. При непоносим фебрилитет над 38,5 градуса или главоболие, може да се прилагат антипиретици: парацетамол, аналгин, ибуброфен и т.н. – перорално или мускулно приложение.

3. Дихателната гимнастика е изключително важна за подобряване на дишането в най-често засегнатите задни сегменти на бял дроб и за отхрачване. Поне сутрин и вечер, за 10-20 минути, но колкото повече, толкова по-добре. Заставате в колянно-лакътно положение, с глава надолу и дупето нагоре, така че наклонът на гърба да е надолу и започвате по-дълбоко дишане с гръдния кош и покашляне (кашлицата се увеличава и сама). А, ако има и някой да ви потупва по гърба за 2-3 минути, това ще помогне за дренирането на белия дроб. Също така, когато лежите, се въртете по-често на различни страни, включително и по корем.

4. Елементарна гимнастика за раздвижване на основните мускулни групи и ходене (в дома).

Източник: Здравето 

https://realniistorii.com/