Президентът Росен Плевнелиев предложи на Народното събрание да вземе решение за произвеждането на национален референдум по въпроси, свързани с мажоритарния избор на част от народните представители, задължителното и електронното гласуване. Държавният глава поиска допитването да бъде направено заедно с предстоящите през май избори за членове на Европейския парламент, за да бъдат спестени средства. В обръщение, излъчено по БНТ и БНР, президентът каза, че ще се възползва от правото, което му дава законът, и ще предложи на Парламента да вземе решение за произвеждане на национален референдум със следните три конкретни въпроса:
1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
„С проекта за нов Изборен кодекс се предвижда незадължителна преференция в партийните листи. Това предложение не отговаря изцяло на исканията на българските граждани – за мажоритарно начало в изборите. Смесената избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната и намалява недостатъците им. Желанието на избирателите да гласуват за личности, а не само за листи, ще намери своето решение, ще се засили връзката между избирателите и техните представители. Участието на мажоритарни кандидати на изборите ще даде възможност на личностите да отстояват идеите си. Сред позитивите на смесената система са преодоляване на разединението в обществото и стабилизиране на партийната система. Запазва се партийното многообразие, но се гласува и за личности“, обясни Плевнелиев. По думите му „задължителното гласуване ще даде възможност за участие не само на активните граждани, но и на сънародниците ни, които са се отчуждили от политическия живот. Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни институциите. Хората, които ни управляват, не трябва да бъдат избраници само на твърди партийни ядра. Целта на допитването за задължителността е всеки български гражданин да се ангажира с общите дела и с начина, по който се осъществява публичната власт. Задължителното гласуване е инструмент, с който ще противодействаме на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот. Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на тези гласове“. „Електронното гласуване не е просто улеснение, а доказателство, че българската държава мисли за своите граждани, където и да са те по света – обясни Плевнелиев. – Този начин на гласуване води до повишаване на избирателната активност и е инструмент за повишаване авторитета на институциите. Нека се обърнем към технологиите от XXI век, като мотивираме все повече българи да ги ползват. Нека си припомним, че при преброяването на населението в България през 2011 г. над 3 млн. наши сънародници се преброиха електронно. Поне 1,5 млн. български граждани живеят и работят по света. Сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се в страната ни, имат отношение и мнение за бъдещето на родината и ще могат да упражнят конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света“. Ако българските граждани на референдума кажат „да“ на електронното дистанционно гласуване, отговорност на народните представители ще е да намерят законодателните решения, които да гарантират тайната на вота. В редица страни има установени правни и технически гаранции, за да бъде защитено избирателното право на гражданина. Убеден съм, че електронното гласуване е бъдещето и колкото по-рано направим тази крачка, толкова по-устойчиво ще е решението, продължи държавният глава. Обяснявайки мотивите за искането си, Росен Плевнелиев припомни, че през изминалата година голяма част от обществото е поискала „повече пряка демокрация, а желанието за обществен дебат и промяна на избирателната система отекна силно по време на протестите. Той посочи, че най-дискутираната тема в момента е какви да бъдат избирателната система и начинът на гласуване у нас, а „през последните две десетилетия, преди всеки избор, управляващите променяха закона с надежда, че той ще им помогне да спечелят повече места в Народното събрание“. „Честите промени са показател, че не сме намерили устойчиво решение. Тази нестабилност може да бъде преодоляна чрез произнасянето на суверена за основни принципи и правила на избирателната система. Днес имаме нужда от закон, който отговаря на очакванията на мнозинството от гражданите, а не само на политиците“, каза държавният глава. Подкрепата за институциите зависи от убедеността на гражданите, че техният глас има значение, подчерта той. Българската избирателна система се нуждае от гаранции, че гражданите са представени, за да се върне доверието и да се преодолее апатията на голяма част от избирателите. Чрез референдума, като инструмент на пряката демокрация, народът по ясен и категоричен начин ще изрази своята воля. Няма друг механизъм, който в същата степен да дава гаранции за широк дебат в обществото и след който можем да имаме задължително решение, обвързващо политиците, обясни той. Манипулацията на изборите би била невъзможна при всеобщо участие. Днес почти половината от българските избиратели се въздържат от гласуване. Тази ситуация става все по-неприемлива и налага радикална промяна. Трябва да върнем смисъла от гласа на хората и да му придадем значимостта, която заслужава и която му се полага. Нека гласът на народа бъде чут, а не купен. Нека всеки има отношение и мнение за бъдещето на нацията, а не бъдещето да е заложник на манипулатори или търговци на гласове. Демокрацията зависи от всеки един от нас, завърши президентът. ГЕРБ обяви, че ще подкрепи предложението на президента за национален референдум. Право на президента е да предложи на Народното събрание провеждане на национален референдум. Няма нищо по-демократично от това държавният глава да постави конкретни въпроси и да получи отговорите от българските граждани по толкова спорни теми от изборния процес. Очевидно е, че в сегашния си състав това Народно събрание не е в състояние да реши в интерес на българските граждани подобни спорове. Управляващото мнозинство на всяка цена се стреми чрез нови процедурни изборни хватки да изработи такъв Изборен кодекс, който да послужи единствено за нечестна победа на управляващите коалиционни партньори БСП, ДПС и „Атака“, се посочва в позицията на ГЕРБ. Призоваваме ръководството на Народното събрание във възможно най-кратък срок да внесе предложението за обсъждане в пленарната зала и чрез приемане на решение за провеждане на референдум да докаже привидната ангажираност на управляващата тройна коалиция на БСП, ДПС и „Атака“ към исканията на българските граждани. В същото време от ГЕРБ очакваме от българските граждани широко участие в референдума, за да гарантират сами правата си и да намалят максимално влиянието на купения вот и задкулисието в българската политика, посочват от ГЕРБ. „Ако тази идея означава предложение да се спре новия Изборен кодекс, то за сетен път ще означава, че някой има интерес да бъде съхранен тотално дискредитирания проект на Фидосова за Изборен кодекс. Това е абсолютно неприемливо за нас, изборите за Европарламент трябва да се проведат чрез нов Изборен кодекс, всяка идея, включително и под благовидната форма на референдума, която има спиране на работата на новия Изборен кодекс, следва да се разглежда като част от политиката на ГЕРБ за бламиране на новия Изборен кодекс”, коментира пред Би Ти Ви лидерът на ДПС Лютви Местан. „За да може да се свика всеки следващ референдум, трябва да се промени законът и да се улесни възможността да се свиква референдум. Изборите са в края на май. След тримесечна кампания нямаше яснота какви точно са позициите за референдума, който мина, представяте ли какво би се случило сега, ако се свика референдум за май? Има доста теми по изборите в Европа. Ключов е дебатът за Европа – какво ще се получи като наслагване, ако захванем и тема за референдума”, попита депутатът от БСП Татяна Буруджиева. Депутатката от „Атака“ Магдалена Ташева обвини президента, че „за пореден път демонстрира ниската си правна и политическа култура“. Според нея един референдум има смисъл, само ако е предхождан от дълга разяснителна кампания – поне година.