Автор на трилогията „Скритият живот на една помакиня“, „До СтрасТбург и назад“, „Глутница за единаци“, на есетата „Ислямът, болен от Средновековие”, „Предупреждение по България”

Трагичното в България е неразбирането на религиите. За съжаление българинът винаги е преследвал келепира, включително и когато нещата опрат до религия. Той се моли на Господ, независимо дали е Аллах, Христос или Буда, само когато иска бог да му изпълни някакво желание – да му напълни хладилника примерно. Нещо подобно   се получава с молбите и протестите срещу нашите политици. Уважаваме ги до първото кебапче, след това – никакво отношение.

Процесите в исляма са проблем, който ме занимава отдавна. Смятам, че ислямът се намира в неговото Средновековие. Роден в 622 г. от н.е., когато на 21 април Мохамед бяга от Мека. От момента, в който събира своята армия, започва ислямското летоброене. Самият Мохамед създава цялото си учение, за да обедини 40-те воюващи политеистични племена в арабската пустиня, които са се кланяли на различни богове. За да ги обедини, наложил обща религия, единобожие, използвал е и огън и меч.

Правя паралел с християнското Средновековие, известно със Светата инквизиция и кръстоносните походи по Пътя на коприната, който е трябвало да бъде обезопасен от набезите на варвари и бандити. Единственият начин това да стане е подчинение на една обща религия. Днешният момент, който аз наричам ислямско Средновековие, а други – Свещеният джихад, странно съвпада с времето и принципите на Светата инквизиция:  всичко, което е ерес, бива преследвано, изгаряно, клано.

Впрочем Збигнев Бжежински през 70-те години беше предупредил, че 21. век ще бъде време на война между християнството и исляма. Като че ли не се вслушахме в думите му. Вероятно той също е имал предвид  ислямското Средновековие. Идеята не е моя, споделям идеите на Освалд Шпенглер в „Залезът на Запада”, просто германският учен не говори за християнството и исляма, а за историята като биологична единица, която се развива по подобие на биологичния организъм.

Проблемът в Пазарджик е резултат от фалшиво възприемане на исляма, който е създаден като добра религия, която може да обедини вярващите в целия свят. Най-интересно в пазарджишкия случай е това, че там участниците, а и религиозните водачи са необразовани хора. А в Корана ясно е записано едно от посланията на Мохамед: да бъдат избивани неуките и неграмотните. Въпреки че самият Мохамед е бил неграмотен. Той казва и нещо друго: да бъдат избивани безбожниците или тези, които се кланят на много богове. А християните са наши братя, защото се кланят на един бог, т.е. Мохамед признава християнството като първомайка, или първообраз на тяхната религия.

Има и друг проблем – според нашите представи водачът Муса е необразован, но той е завършил 8. клас, а представите на неговата общност за образованост са по-други. Това е нещото, което ни разделя от исляма – не можем да го разберем.
Както не можем да разберем как човек със завършен осми клас може да увлече толкова много хора. И забравяме, че и други шизофреници, освен Муса, са водили човечеството към гибел. Муса все пак може да поведе само една малка общност в един регион, ромската общност. Но шизофреникът Хитлер преди десетилетия поведе след себе си хиляди и доведе до унищожаването на 50 милиона. Всъщност може би психиатрите трябва да обяснят как един шизофреник може да е толкова убедителен.

И преди да приеме исляма, Ахмед Муса не е бил ортодоксален християнин, бил е в секта, търсел е упование в нещо. Търсел е и изгодата от религията. Всъщност за някои хора религията е келепир, сериозен бизнес. Не е само кебапче и 20 лева на изборите, а доста повече. Той, Муса, разпределя кебапчетата. Една бурка в магазина му струва 70 лева, а колкото повече хора вкара в „правата” вяра, толкова повече бурки ще продаде. Това е!

В България тези, които избират исляма, не го правят само от бедност. Нещата опират и до специалните отношения с държавата. Въпреки опитите да бъдат по някакъв начин въвлечени ромите в нашата общност,  каквато е официалната политика,  това не се получава. А и да не забравяме, че ромите създадоха негативна представа за България – когато заловят ром за престъпление в чужбина, той се води българин. Така стигаме до  привилегироваността, характерна за българското общество. Преди 10 ноември 1989 г. години в университетите имаше неписана бройка – петима роми, петима турци, петима помаци влизаха в университетите без приемни изпити. В момента тази привилегированост продължава. За първи път през последната година вече няколко кметове се опитаха да премахнат незаконни постройки на роми – в Пловдив, в Стара Загора. Това се отразява в ромската общност, което значи, че те не могат да приемат равенството, те са продукт на привилегированото общество. Те са привилегирована общност в България, винаги са били такива. И нещата няма да се решат, докато държавата не стъпи здраво и не каже: вие сте равни с нас и ако искате да бъдете такива, ще живеете по нашите закони, които са и ваши! Защо отбягваме да разберем това? Отново нарочваме ромите като друга общност, която има своите права. И те още повече се капсулират.

Единствената жена сред задържаните при акцията на ДАНС –  Александрина Ангелова, е живяла в Старцево край Златоград. Познавам този район. Проблемът в Родопите е по-страшен, отколкото предполагаме. Алармирам за тези неща от няколко десетки години.  Само в Смолянско има 68 църкви и десетина свещеници максимум, т.е. на свещеник се падат по десетина църкви. През това време джамиите се множат – в Родопите са над 101 и всички са реновирани или новопостроени като в Рудозем, в Чепинци. Когато се прави джамия, първо се назначават имам и ходжа. Т.е. духът предшества строежа на храма. Докато ние действаме на юруш, правим нови църкви, като изоставяме старите. Например църквата в Левочево, която носи духа на българщината в оня край, се руши. През това време се направиха огромни църкви в центъра на Смолян, на Пампорово, вместо с тези пари да се спасят рушащи се храмове с  историческа и културна стойност.

Ние обаче не правим това. Градим църквите не защото вярваме в Христос, а защото не искаме да вярваме в Аллах. Градим църкви против Аллах, а не защото славим Бога. Това е голямата трагедия в България. Начинът, по който изповядваме нашата религия,  е християнство на противопоставянето.  По същия начин, по същия модел гласуваме и на избори – против, а не за.
Същата е историята и с религията  – сещаме се за Бог единствено когато трябва да ни напълни хладилника, да ни излекува от болест или за да го противопоставим срещу заплаха отвън.

Съвсем нормално е да има спящи ислямистки клетки в Родопите. Преди около 15 години Джон Хамилтън, приятел, който писа за мен в книгата си „Чашата на гадателката”,  дойде в Смолян и ме попита защо има толкова много джамии в Родопите –  в някои села живеят по неколцина души, а има по три джамии. Отговорих му, че джамиите са знаци по пътя. Когато някой мюсюлманин замръкне и погледне джамията, ще знае, че тук някъде има негови хора. Т.е. те не строят джамията за друго, освен за знак. И тези знаци, това, че има джамия, че има такова население, говори вече за спяща клетка.

В момента виждаме върха на айсберга. Самият факт, че има мюсюлмани, при това неориентирани съвсем (защото у нас нямаме ориентиран мюсюлманин, както нямаме и ориентиран християнин), вече говори за подготовка за спяща клетка. То не може да не се случи, след като го има като постановка – имаме барута, оттук нататък му трябва само кибритът.

Бедата на нас, българите, е, че нямаме единна национална политика. Може би политическите сили трябва да се съберат и да посочат пет или шест непоклатими постамента. Както при гърците, където независимо кой управлява, не пипа националните стълбове, един от които е отношението към християнството. А ние в България разрушихме това. Говорим за християнство, а председателят на парламента покрива по протокол главата си с шал при папата, но на интронизацията на българския патриарх тя не си слага забрадка. Ето огромната разлика.

Относно етническия модел, винаги съм давал за пример ромите в Смолян – там няма изстъпления, нито секти – християнски или ислямски. Защото това е т.нар. Расимова чета – всички се изреждаха на отчет при дядо Расим навремето. Той беше наложил Крумови закони – ако някой е пипнал, бой с пръчката до счупване на пръстите. Ако някой не работи, за ушите и на диванчето пред кабинета на кмета. Докато не се намери работа на тоя ром, няма мърдане оттам. Ромското общество е изключително структурирано, трябва да се търси връзка с лидерите му. Не успеем ли да разберем философията на тези хора, всичко останало е безсмислено.

Източник: Марица