България
Днес е най-веселият празник! Над 15 имена черпят за имен ден!
След краткия отдих от коледно-новогодишните януарски празници българският народен календар празнува тържествено и шумно 1-ви февруари, Трифон Зарезан. Почитат го най-вече там, където съществува развито лозарство. Но не се отказват и тези, които търсят причина за почерпка…
Какво са съхранили предците ни от езическите традиции за празника и какво са привнесли от христянската догма.
Според българския народен календар от Трифоновден започва пролетно-лятното полугодие.
Свети Трифон е защитник на лозари, кръчмари и градинари. И тъй в нашия обичай се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-бурните и жизнерадостни народни празници.
С житието на светеца ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, заради силната му вяра, то по стара българска традиция притча за Трифон Зарезан е изпълнена с благодушен присмех. Ето какво гласи тя:
Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:
– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.
Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:
– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.
От тук идва и народното название на празника: Трифун Зарезан, Трифун Чипия, Трифун Пияницата…
На този народен празник ясно личи и „първообраза“ му – големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий – бога на плодородието, веселието и виното.
На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.
Така стъкмени мъжете тръгвали за лозята „да кроят“, да подрязват, лозовите насъждения, та всяка лоза – да дава – чебър вино. Според обичая всеки стопанин отрязвал от своето лозе по няколко пръчки и поливал отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивал на венче, с което украсявал калпака си.
Сбрани на лозовите масиви, мъжете си избирали и „цар“. Това обикновено бил този, чийто лозя през изминалата година били родили най-много, или пък – най-щедрият и уважаван мъж от селото. Окичвали „царя“ с венец и гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи. А после сядали, вадели от торбите приготвеното от стопанките им и си правели шумно угощение, опитвайки от виното един на друг.
Добре пийнали и похапнали, те тръгвали към селото, като качвали „царя“ на „колесница“ и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли пълни с вино, черпели и поливали главата на „царя“. След като обиколели всички домове, мъжете се събирали в „царската“ къщата или на мегдана и продължавали празника до първи петли.
Двата дни след Трифоновден в народния календар също са празници с по-особен характер. По името на първия, и 2-ри, и 3-ти февруари са известни като Трифонци .
На първия Трифонец нашите деди заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов съсед или побратим го увещавал: „Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже.“
Обрядът, характерен главно за Родопската област, се нарича „трифоносване“ и засяга и бездетните жени и добитъка. Пак в този район третият ден от празниците се нарича Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те изпичали големи пити от царевично брашно и ги раздавали на съседите.
В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден. И двата се почитали от бременните и нераждали млади жени. Избягвало се всякаква работа и най-вече рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали „Симеон–бележник“. Вярвало се, че нарушаването на забраната за работа ще доведе до раждане на дете или добиче с белег – „симьосано“.
И трите Трифонци в народния календар имат безспорна връзка с православните празници и традиции. В старобългарската притча за Трифон Зарезан намираме вплетено библейското сказание за отиването на Дева Мария с Младенеца в храма. Поверията и магическите действия срещу безплодие, които се практикуват на втория и третия Трифонец, явно са свързани с името на Светата майка, с вярата, че тя е покровителка на майчинството.
Първият Трифонец пък съвпада със Сретение Господне – 40-тият ден от рождението на Христа. И приели христянската религия, дедите ни не се отказали и от езическите си вярвания и обичаи – щом можели и на тях да се надяват за здраве и плодородие.
Жива е традицията и днес, въпреки че настъпилите след 1968 г. промени в православния християнски календар. На много места Трифон Зарезан все още се празнува по стария църковно православен стил, на 14 февруари, който в годините на социализма бе обявен за Ден на лозаря. Но това е друга тема.
Важното е, че и днес повсеместно се почита Трифон Зарезан, че по-голяма част от обредността на празника се е запазила и че по нашите земи все още е жив духът на Дионисий – богът на плодородието, веселието и виното.
Днес имен ден празнуват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка, Секул, Маламка.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
