Още от борбите за освобождение, през войните за национално обединение, та чак до ужаса на Втората световна война, българският войник непоколебимо е влизал в боя с песента и вика „Ура” на уста, готов да пожертва живота си. Самият текст на „Шуми Марица“ е изключително въздействащ и дава ясна представа за отличителните белези на онези години, като успява едновременно да възпее трагизма и величието на един народ. Едва ли често се среща друг национален химн, в който реката, вместо вода, в коритото си да има кръв, вдовицата да плаче, но генералът да не спира. Не спира така, както не е спирал и устремът на българския войник, желаещ му да постигне жадувания национален идеал.

За да проследим по-детайлно историята на химна, трябва да се върнем назад във времето и да напуснем българските предели. Годината е 1839, когато във Вроцлав полякът Александър Космар създава сатиричния фарс „Пиратите“. Той бързо добива популярност и скоро една от мелодиите в него се превръща в немската песен “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern“ („Когато войниците маршируват през града„).

Макар и с развлекателен характер, песента има звученето на военен марш и успява бързо да се разпространи. Така се стига и до средата на XIX век, когато след разгрома на революцията в Австро-Унгария (1848 година) голяма група унгарци се заселва в Шумен. Сред тях е и музикантът Шафрани, който скоро след пристигането си създава оркестър. Една от песните, които изпълняват е именно “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” – мелодията на бъдещия български химн. Тя се харесва на учителя Атанас Гратински, който я нагажда към стихотворението „Слънце-зорница“, като научава учениците си на нея.

Така на практика за първи път мелодията на тази песен се пее с български текст. Очевидно това се е понравило на учениците на Гранитски, тъй като именно те и по-специално един от тях – Никола Живков, е с основна заслуга за разпространението на песента. Той е сред българските доброволци, които участват в избухналата през 1876 година Сръбско-турската война. Възхитен от личността и харизмата на генерал Черняев, който ръководи българските части, Живков решава да напише марш, посветен на него. Така се ражда химнът „Черняев марш“, който, разбира се, е написан по мелодията на „Слънце-зорница“.

Истинското си бойно кръщение „Шуми Марица“ получава по време на Руско-турската освободителна война. В спомените си много от опълченците, участвали в боевете край Стара Загора и Шипка споделят, че този марш е бил неизменна част от военните действия. В книгата си „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война“ подполковник Сава Кисьов описва как в най-решителния момент от Шипченската епопея командир майор Чиляев се изправя на една скала и запява „Шуми Марица“. Дочули, опълченците се спират и, запявайки своя марш, се хвърлят в атака на нож. Турците виждат пред себе си обезумелите българи и отстъпват.

След Освобождението някак логично „Шуми Марица“ се утвърждава като националния химн на България. Това става официално през 1885 година, след съединението на Княжество България и Източна Румелия. През Сръбско-българската и Балканската война българското войнство се сражава отново с популярната мелодия на уста. Полковите оркестри непрекъснато свирят химна. Свирят дори тогава, когато инструментите им са пробити от вражески куршуми и гранати. Тогава, когато силите са на изчерпване, когато трябва да се нанесе решаващ удар на противника, под звуците на „Шуми Марица“ и могъществото на българското „Ура“, начело с полковото знаме, българските войни се сплотяват и помитат противника. Успехът винаги съпътства смелите и решителните. Врагът е отхвърлен, а настъплението е венчано с триумф.

„Шуми Марица“ претърпява сериозна редакция от Иван Вазов през 1912 година. Обхванат от патриотичния възторг след първите победи през Балканската война, народният поет  пише почти изцяло нов текст на песента, като заимства мотиви от собственото си стихотворение „Шуми Марица окървавена“. Публикува го за първи път на 4 декември 1912 година със следната редакционна бележка:

Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от покойния Никола Живков. Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето на “Шуми Марица”. При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш.

През 1914 година Вазов нанася още няколко малки промени, които завършват окончателния вид на химна. През следващите години се правят няколко опита за редакция на текста, които се оказват неуспешни, преди през 1947 година „Шуми Марица“ да бъде заменен с новия химн „България мила, страна на герои“, който до голяма степен е заимстван от съветския химн.

Опитите след 10 ноември 1989 година да се възстанови песента като национален химн, въпреки настояването на определени политически сили и лица, се оказват неуспешни. Приетата през лятото на 1991 година Конституция на Република България узаконява химн на страната да бъде „Горда Стара планина”, което не пречи и до днес споменът за „Шуми Марица“ да е жив, а песента да се запява неусетно от малки и големи.

Източник: Българска история