Доц. д-р Георги Рачев е най-опитният български специалист по климата и факторите, които влияят върху него. Ученият е дългогодишен преподавател по синоптичен анализ и синоптична климатология в СУ „Св. Климент Охридски”. Неговите дългосрочни синоптични прогнози се сбъдват почти 100%. 

Интервю на Мира Радева

– Докога ще ни мъчи сибирският студ, доц. Рачев?

– Поне до средата на тази седмица, след което времето ще се нормализира. И ще стане типичното за зимните месеци у нас. Но този път прогнозата ни за сибирски студ и сняг се сбъдна.

– В интерес на истината, всички синоптици познахте 100% какво ни очаква!

– Така е. Най-после хората разбраха, че всяка прогноза има вероятностен характер. Сега се случи това, което имаше най-големия шанс да стане.

– Вижте какво става в Полша и в Германия! Май цяла Европа е в капана на големия мраз?

– Не е цяла Европа. Над западните й райони е нормално хладно. Жителите на Франция, Испания, на Англия не са изненадани, те са свикнали с такова зимно време. Големият студ се разпростря само до средата на Европа

– На какво дължим ледения арктически фронт?

– Много студен въздух се натрупа над Сибир. През декември твърде дълго време този студен въздух не можа да стигне до Европа, защото такава беше атмосферната циркулация. През януари обаче се създаде нормална климатична ситуация – по периферията на един много мощен антициклон, част от този изключително свеж полярен въздух достигна не само България, но и целите Балкани. В Истанбул, в Атина също измерват отрицателни температури. Дори Италия пострада – и в Рим в момента е доста студено.

– Значи Сибир ни прати сковаващия мраз?

– По-скоро Сибир е в основата на процеса, а студът, честно казано, си дойде от Северния полюс. Но той не е толкова страшен, всяка година през зимата е толкова студено.

– Не сте честен, доц. Рачев! Миналата година например не помним подобен мраз. Дори се говори, че такъв ни спохождал по схема – на 3-4 години веднъж!

– Аз не коментирам хората какво казват, а какво казва науката. Разбира се, че и миналата година имаше такъв студ, макар и само 3 дни. Точно на това искам да обърна внимание. Не е страшно, че тези дни беше минус 15 градуса! Миналата година на 24 януари в Кнежа беше минус 24 градуса. Но това, което се случва за първи път от 30 години насам и наистина е рядко явление, а през последните години въобще не се е случвало, е, че този лют студ ни тормози цяла седмица. В София, примерно, не се е случвало в продължение на 60 часа да се задържи максимална температура под 10 градуса.

– Това са почти две денонощия и половина!

– Точно така. И по време на тях температурата дори с половин градус не се качи нагоре. Това е уникалното и то се случва много, много рядко! Според мен в София не се е случвало от 1963 г. Може би веднъж – през зимата на 1976 г.

– И река Струма е замръзнала при гр. Сандански. Жителите му не помнят подобно чудо!

– Изцяло река Струма трудно ще замръзне. Но Дунав също върви към замръзване, което много отдавна не се е случвало. Защото покрай него доста предприятия извършват т.нар. термично замърсяване. А за да замръзне една река, е нужно не само студено време, то трябва да е и продължително. Затова повтарям – дори в Сандански, Петрич, Бургас, Кърджали, които са топли градове, бяха отчетени много дъги периоди – уникални по продължителност – на ниски температури.

– Кажете за някой подобен рекорд?

– Ами вижте, миналата събота средната температура за денонощието в София беше минус 14 градуса. Нито за секунда тя не се повиши над минус 14 градуса. Е, това наистина се случва много рядко!

– А вятърът, който създаваше усещането за още по-лют студ?

– Особено над Североизточна България той се задържа много дълго време и наистина беше страшен! Вятърът автоматично води след себе си още по-силно усещане за много тежки климатични условия. Да, в Североизточна България всяка година има преспи и виелици, но толкова дълго – в продължение на 3 денонощия, придружени с обилни снеговалежи и яростен вятър, с температури под минус 10 градуса, е уникално и рядко явление. Само човек, който е бил навън при такава буря, знае, че снегът не може да бъде почистен. Не американците, не руснаците, когото искате да повикаме, не може да се справи с този сняг. Почистваш го и след 2 минути зад гърба ти е абсолютно същото, каквото е било преди малко. За преспите само роторният снегорин е в състояние да помогне.

– Нека се върнем към тази седмица – значи ще продължи да е много студено?

-Да, очакваме един нов циклон. Пловдив отново ще бъде засипан със сняг. Същото се отнася и за Родопите.

– Как се казва този циклон?

– Той е безименен, но всъщност е съчетание на две неща – на антициклона Анжелика, по чиято периферия нахлу сибирският студен въздух, и на средиземноморския циклон, дошъл директно от Полярните ширини. Последният, вместо да си отиде по пътя, изведнъж си хареса нашето Черноморско крайбрежие, спря над него и си остана над Черно море.

– Но тези два злосторника започнаха вече да се изнасят, нали?

– Истина е. Ще имаме още няколко средиземноморски циклона, но такъв брутален студ от минус 15 градуса в съчетание с вятър от 100 км в час няма да се повтори. На такъв студ навън не се издържа. Сибирският студ не е толкова травмиращ, защото е тих студ, без вятър. А тук човек буквално за секунди замръзваше навън.

– Вие казахте, че сняг в Българя ще има и на Великден?

– Признавам, казах го. Сняг със сигурност ще има и на Великден, и след Великден. Защото в планините сняг ще вали и заради следващите циклони, които очакваме. Особено над 1800 м височина сняг в планините ще има бол – да се радват скиорите. Скиорският сезон ще бъде удължен и много добър, за сметка на изминалия декември. А в равнините със снега ще се разделим още в края на януари.

– Значи в София да забравим за снега?

– Квартал „Бояна” е с на височина 650 м и там преспите могат и да се задържат. Поне до февруари.

– Вярвате ли на поверието, че след такъв кучи студ и толкова много сняг ни чака добра и плодородна година?

– Вярвам! Обикновено е така. Тази зависимост е строго установена дори за цяла България. Защото едно е Североизточна България, друго е районът на София и Горнотракийската низина. Защото винаги когато има обилен сняг, той попълва водните запаси на почвата в ниския и високия й хоризонт. А напролет й трябва страшно много вода и в резултат на нея винаги сме имали много добра реколта.

– Защо вместо най-често у нас от Русия да нахлува леден въздух, не нахлува топъл от Средиземно море? Примерно в Лисабон тези дни беше 18 градуса, а в Москва – минус 20 градуса?

– Не, в Москва беше минус 30 градуса. Защото това е специфичната атмосферна циркулация, характерна за студеното полугодие. Тя беше нарушена през декември и ние не видяхме нито една снежинка. Макар че 6 пъти прогнозирахме сняг, и 6-те пъти се разминахме с него. Защото нямаше типична, а анормална атмосферна циркулация.

– Пак ли ще насочим стрелите си към пустото течение Ел Ниньо, което оказвало влияние и върху климата в България?

– В момента Ел Ниньо го няма, а властва неговата посестрима Ла Ниня (Момиченцето). Благодарение на нея в момента водата в Тихия океан е по-хладна. Но това е сложна връзка, в която играят роля много и различни климатични фактори, те се преплитат в сложен гоблен. Затова и често нашите прогнози се разминават. Сега ще кажа нещо специално за „Ретро”. Трогателно единодушие има между световните метеоцентрове. Според всички тях тази зима ще бъде нормална и малко по-топла.

– Е, това не е ли похвално, доц. Рачев! С уточнението, че зимата съвсем не се представя като ласкава?

– Похвално единомислие? Да, ама не. Получи се тъкмо обратното. Аз тогава си позволих лукса да кажа цялата прогноза. Ето я: около 70% е вероятността зимата в Европа да бъде нормална и малко по-топла, 20% – нормална с по-ниски температури. И останаха 5% за много топла зима. И още 5% – за ледена зима. Затова хората трябва да знаят, че прогнозата търпи промяна. И невинаги се случва така, както се случи сега. Да, познахме за суровия студ и снеговалежите 100%, но за дългосрочната прогноза „по-топла зима” се случи най-малката вероятност – 5-те процента. Това е положението при синоптичните предвиждания.

Източник: Retro.bg!