България
УЖАСЪТ НА БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ЗА КОЙТО МЕДИИТЕ МЪЛЧАТ! ТОТАЛЕН СТРАХ! НАРИЧАТ ГИ…
„Когато говоря навън на български, очаквам някой да ми се развика, че трябва да се махам“, казва една българка, която живее в Южна Англия. И наистина: след референдума грозните атаки срещу чужденци силно зачестиха, пише Дойче веле.
В неделя сутринта сътрудниците на Полската социална и културна асоциация (POSK) се сблъскват с грозна изненада: на входа на офиса им, който се намира в лондонския квартал Хамърсмит, неизвестни лица са изписали със спрей расистки лозунги. И това не е единичен случай: в едно училище в Хънтингтън бяха подхвърлени листовки с надпис „Вън от ЕС!“ и „Стига полски паразити!“. Хората, които живеят наоколо, също открили подобни листовки пред вратите си.
„Източноевропейка съм и всичко това сериозно ме тревожи. Тук си изградих втора родина, но когато говоря навън на български, очаквам някой да ми се развика, че трябва да се махам. Или нещо още по-лошо“, казва българката Ана Петрова, която живее от три години в Южна Англия.
Дълбок разкол
И наистина: след референдума за излизане на Великобритания от ЕС полицията регистрира силно нарастване на ксенофобските прояви. Броят на подадените жалби се е увеличил с 57 процента в сравнение с последните данни отпреди референдума. Информации за грозни атаки срещу чужденци циркулират и в социалните мрежи.
Ксенофобската агресия е насочена главно срещу чужденци, които идват от страни-членки на ЕС. Но с омраза се сблъскват и британци с по-тъмен цвят на кожата. Само един пример: журналистката Зима Кочена от Би Би Си беше наречена „мръсна пакистанка“.
„Атаките са насочени главно срещу източноевропейци. Но също така срещу мюсюлмански жени и деца. Обществото ни е застрашено от разцепление. И ще са нужни много време и работа, за да преодолеем този разкол“, казва Лиз Фекет, която ръководи британския Институт за междурасови отношения.
Мнозина разглеждат това развитие като естествен резултат от изпълнената с омраза предизборна кампания, в която темата за миграцията беше една от централните. А сега, след референдума, поляризиращата реторика продължава да е на дневен ред. „Да, изборната борба преди референдума определено разпали расизма – това е факт. Факт е обаче също така, че и преди това във Великобритания имаше расизъм“, казва публицистът Даниел Трилинг и добавя: „Поддръжниците на Брексит изградиха предизборната си борба върху безброй расистки митове – например, че Турция щяла да стане член на ЕС и тогава турците щели да ни залеят. Но противниците на Брексит също застъпваха спорни позиции. Не друг, а правителството на Камерън прие новия закон за имиграцията. А самият Камерън говореше за „глутница“ от бежанци в Кале“.
„Тази омраза е отвратителна“
В началото на тази седмица премиерът Дейвид Камерън остро осъди ксенофобските инциденти, а кметът на Лондон Садик Кан настоя за нулева толерантност към расистките прояви и техните подстрекатели. „Тази омраза е отвратителна. И трябва да сме наясно, че независимо в каква посока ще тръгне нашата страна, никой няма интерес от нетолерантност и разделение на обществото. Крайно време е да се концентрираме върху това, което ни сплотява, а не върху това, което ни разделя“, казва в тази връзка Ник Лоулес, директор на антирасистката организация „Hоpe Not Hate“.
„Смърт на предателите! Свобода за Великобритания!“ – това извика в съда атентаторът, който броени дни преди референдума уби депутатката от лейбъристката партия Джо Кокс. Поредният пример за дълбокото разделение в британското общество.
„Покрай тази изборна борба салонният расизъм си проби път в страната ни. Имаме нужда от ефикасен отговор от страна на полицията. И от страна на политиците. Със своята улична реторика те само надуват платната на расизма, а политиците, които поддържаха кампанията за излизане от ЕС, носят особена отговорност за това тревожно развитие“, заключава директорката на Института за междурасови отношения Лиз Фекет./petel
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
