Представяме ви поредния анализ на нашия редовен коментатор и събеседник по въпросите на Близкия изток, д-р Зияд Ел Масри. Този път с него разговаряме за войната, която се разгоря между палестинската групировка „Хамас“ и Израел.

Броени дни преди отряди на „Хамас“ да проникнат в Израел нещата вървяха към мир. Предстоеше да бъдат постигнати договорености между Израел и Саудитска Арабия. Всичко сякаш се движеше в добра посока и изведнъж…кръв и война. Какво се се случи всъщност, че мирът пак се отдалечи?

Ако погледнем към корените на проблема, ще трябва да се върнем до 1948 година. Борба между евреи и араби за земя, борба за правото да се притежава тази земя. Дали палестиниците, дали евреите. И проблемът продължи през годините. Заради този проблем войната винаги е била по-близо, отколкото мирът.

1948 година. 1952 година. 1967 година. 1973 година. 1982 година. 1987 година. И в друго време винаги оръжието е било избирано и от двете страни като решение на проблема.

Може би това конфликтно място е такова, защото тук имат интереси не само регионалните сили, но и световните сили.

Великобритания, Франция, САЩ, Русия. Този конфликт е изплетен от мрежа от интереси и винаги се намира кой да пусне първата бомба, която да взриви мира.

През 90-те години след рухването на СССР остана само една велика сила в лицето на САЩ. В онзи момент израелците и палестинците някак осъзнаха за първи път, че този проблем няма да се реши с оръжие. Осъзнаха, че трябва да седнат на масата на преговорите.

Стана ясно, че двата народа са тук. Не може един народ да бъде избит или прогонен. И двата народа, палестинците и евреите разбраха тогава, че са на едно място и трябва да се научат да живеят заедно. Федерация, две отделни държави…трябваше да изберат вариант.

И най-странното беше това, че тогава мирният договор беше подписан от яростни врагове. Шимон Перес, Ицхак Рабин и Ясер Арафат. „Ястреби“, участници във войната, но точно те сложиха подписи за мир. Арафат беше терорист номер едно в очите на Запада. Но видяха кръвта на народите им да изтича и разбраха, че няма да има победител и двата народа губят. Решиха да седнат на масата на преговорите и да бъде мир.

Но какво стана. Евреин уби Ицхак Рабин заради подписа му под мирния договор.

Защо? Защото всеки път когато се доближи мирът и нещо става.

Майките и от двете страни плачат еднакво за децата си. Майката на дете от Израел го носи девет месеца в себе си. Майката на дете от Палестина го носи девет месеца в себе си. Майките и двете страни на войната губят своите деца.

На всички е ясно, че винаги когато някой в Израел или Палестина потърси решение на проблема, винаги се намира кой да дестабилизира района с война.

Същото ли е сега?

Преди няколко месеца за първи път беше разбит ледът между Саудитска Арабия и Израел. Саудитска Арабия не е случайна държава. Тя е символът на исляма. Е, нали разбирате, че ако Израел и Саудитска Арабия сключат мир, вече ще се обезсмислят всички опорни точки на Иран и на други такива, че Израел е враг на исляма. Защото тогава вече всички араби ще си кажат „Е, добре де…ако Саудитска Арабия и Израел са в мир, тогава кой е врагът?

Разговорите бяха много напреднали. И мирът беше близо.

А не е ли парадокс, че в момента правителството в Израел е най-крайнодясното и войнствено в историята, а именно то преговоряше за мир със Саудитска Арабия?

Да, дори точно в преговорите между двете страни се обсъждаше и идеята администрирането на джамията Ал Акса в Ерусалим да бъде дадено на Саутиска Арабия. За да се реши този проблем.

Възможно ли е като решение на един от спорните въпроси да се приеме, че Ерусалим не е на Палестина, не е на Израел, а е на целия свят заради важността си за християни, мюсюлмани и евреи?

Да, Ерусалим е на всички и това беше едно от предложените решения. Обсъждаше се джамията Ал Акса да бъде под опеката на Саудитска Арабия, Мароко и Йордания. Както във Ватикана, където влиза всеки съвсем спокойно. Така трябваше да е и в Ерусалим.

А кой е против това?
Да не забравяме друг фактор в региона. Това е Иран. Символът на шиитите мюсюлмани. За Иран при това разпределение просто не остава място. И виждаме, че за едно денонощие не само Израел, а цял свят беше шокиран, че една групировка като Хамас може да пробие през една от най-охраняваните граници в света.

Палестинците са радваха за едни два часа, но после дойде големият въпрос „Ами, сега?“

Не може да очакваме от една групировка като Хамас, не може да очакваме, че от ивицата Газа, която е под тотално ембарго 20 години, ще излезе такава мощ по суша, въздух и вода, за да удари по Израел. Оградата по границата струва над 1 млрд . долара, а за няколко часа я преодоляха и завладяха над 20 селища на 40 км. вътре в Израел. Няма как това да го направи само „Хамас“

Дали „Хамас“ са предвидили като възможна реакция, че Израел ще им обяви война? Защото обявяване на война развързва ръцете на армията, тя не се отчита на никого и се стоварва върху въоръжени и невъоръжени и тогава всичко е позволено? Дали са калкулирали това в предварителните сметки?

„Хамас“ са искали точно това. Искали са да ескалират проблема. Целта на „Хамас“ беше да вкарат в този капан Израел, за да кажат на Саудитска Арабия „Ето, искахте мир с Израел, а вижте евреите колко хора избиха в Газа“.

От случващото се, от този кървав конфликт губи палестинският народ. Губи израелският народ. Печелят Иран, „Хамас“ и „Хизбулла“. Те са супердоволни от ситуацията. Провокират и САЩ и извиват ръцете на всички, за да не ескалират конфликта и на северната граница на Израел. Иран вади козовете си на масата на преговорите със Запада.

Но Обединените арабски емирства заклеймиха „Хамас“ в ООН…

Общо взето правителствата в арабските държави говорят внимателно. Много често тяхната позиция не съвпада с тази на народите им. Сега предпазливо говорят, че никой не трябва да подкрепя терористи и никой не трябва да избива цивилни граждани. Това е принципна позиция, но важно е друго.

Винаги съм твърдял, че огънят не може да се угаси с огън. Гаси се с вода. Омразата се побеждава не с омраза, а с любов. И двата народа, в Израел и в Палестина, трябва да осъзнаят, че някой ги използва за чужди интереси.

Но сега има израелски граждани заложници?

Нека видим кой води преговорите за освобождаване на заложниците? Това е Египет. Египет си има свои дипломатически канали и към Хамас и към Израел. И двете воюващи страни му се доверяват.

Понеже посочвате Египет за силен фактор в арабския свят…как се определя лидерът в тази огромна общност от хора, каквато са арабските държави, при условие че Сирия има претенции да бъде водач заради значението на Дамаск, Ирак има претенции да е лидер заради значението на Багдат, Египет заявява лидерски претенции заради значението на Кайро…Саудитска Арабия също демонстрира самочувствие…Турция също има влияние върху мюсюлманите, макар че там не са араби. И накрая лидер няма, а само враждуващи кандидати за лидери. Как стоят нещата според вас?

Историята показва всичко. Багдад, Дамаск, Кайро…да ,това са били центрове на влияния на исляма назад във времето. До Османската империя, когато такъв център е Константинопол, Константиние или Истанбул. Това е последната епоха.

Тези спорове не спират и всеки има претенции да е център на исляма. По време на четирите халифата Сауидтска Арабия никога не е имало водеща роля.

И мога да кажа, че днес нито един център измежду Багдад, Дамаск и Кайро няма такова силно влияние. Днес има регионнални сили и световни сили, както вече казах. И те влияят върху Близкия Изток.

Днес влияние има от държавите от Залива. Саудитска Арабия, ОАЕ. Делят се и по друг принцип. Сунити срещу шиити. Претенции за водач на сунитите има от Турция, Египет с един обществен модел, по-светски. Другият модел е Саудитска Арабия, но пак е сунитски. Другият център обаче е по-опасен. Това е Иран. Центърът на шиитите.

Без да се разберат помежду си, няма как да се спрат конфликтите в региона. Вижте какво става в Судан, в Африка.В Азърбейджан в Средна Азия. В Азърбейджан са шиити, но се стремят към сунитска Турция, защото им харесва светския модел на исляма. А парадоксално шиитски Иран защитава християнската Армения и ги пази срещу шиитския Азърбейджан. Всичко е оплетено кълбо от интереси.

Но над всички са трима големи играчи. САЩ. Китай и Русия. Искат не искат, трите супер сили разрешават помежду си тези конфликти.

Забелязвате ли, че тези дни никой не се интересува от Украйна. До онзи ден знаехме колко ракети са били изстреляни за едно денонощия. А сега всички гледат към Близкия Изток.

Регионалните големи сили са като подизпълнители на „големите“, на световните сили. Те вършат мръсната работа.

Сега Иран има претенции да бъде призната като държава със статут на регионална сила. Посланието им е „Ние сме тук. Можем да помагаме, можем да пречим. Вие решете какви да сме“.

Доскоро Израел завяваше готовност да унищожи атомните централи на Иран. В този момент Иран изпраща послание към Израел, че могат да отворят фронтове от всички страни и да пренесат конфликта вътре в Израел. Това е сигналът.

За няколко дни от групировката Хамас влязоха в Израел, избиха невинни хора, проляха кръв и заявиха, че са си изпълнили целите и са готови за преговори. Това ли са всъщност целите им? Да спрат мира?

Да. Те бяха наети да изпълнят задача. Постигнаха целта си. Край. Вече другите ще седнат на масата на преговорите.

И все пак. Израел и Саудитска Арабия ще разсекат ли възела като сключат мир, колкото и далече да изглежда това в момента?

Да. Няма друг изход. Не може този район да продължава да съществува само с война. Близкият изток може да се превърне в съвсем друго място. Хората да живеят в зона, която иска саудитския престолонаследник Салман. В мир, в просперитет, в богатство. Трябва да седнат на масата и да се разберат с Израел. Мирът няма алтернатива за този район.

А как да тълкуваме това, че все повече от хората в Иран вече са по-скоро наострени враждебно срещу подкрепата на правителството им към Палестина?

Нормално. Палестинците искат мир. Израелците искат мир. Иранците искат мир. Те искат също мир. Те са изморени и отчаяни. Иранците изнемогват от санкции, а правителството им праща милиарди към Хизбулла. Кой иска да праща детето си на война. Войната изтощи Близкия изток. Тя не е спирала от 1948 година.

Надеждата е в умните хора в Израел. Да седнат на масата на преговорите с умните хора от Арабския свят. Арабите вече приемат, че имат съсед, който се нарича Израел. Не вече е враг, а съсед.

Време е за мир.

Автор: Класимир Калудов

https://www.burgas-reporter.com/