Един баща не спира да търси дъщеричката си. Вече 50 дни! И по-страшното е, че собствената й майка я крие. И не само я крие. 4-годишната Ева, по думите на нейния биологичен татко, е подложена на жесток системен психически тормоз.

Малкото момиченце е обявено от баща си Васил Ружин за международно издирване. Самият той не спира да обикаля страната с надежда да я открие и да си я върне.

Подал е десетки сигнали, а подробностите, които дава пред БЛИЦ, са потресаващи!

Потресаваща е и липсата на резултат до момента. Въпреки наличието на съдебно решение.

Детето е разкарвано от квартира на квартира из различни градове на България. А лутанията на бащата между институционалната апатия, тормоза над дъщеря му и страховете му за състоянието й няма как да оставят никого равнодушен.
– Г-н Ружин, какво е развитието на ситуацията с дъщеря ви Ева?

– Реалната ситуация е, че майка й отказва да върне детето въпреки съдебното решение, призовките, сигналите и дори намесата на полиция. За нея съдът, законите, институциите, не съществуват.

Държи детето заключено в една квартира в Слънчев бряг. Намерих ги съвсем случайно – търсех ги град по град. Полицията дори се изненада, че са там.

– Какво се случи, след като разбрахте къде се намира детето?

– Детето не беше излизало цял ден от квартирата. Полицаи отидоха два пъти там, за да обясняват, че то трябва да бъде предадено, че това е за негово добро, за да не продължава да се травмира. Но – нищо. Майка й и онзи мъж се местят от квартира на квартира с три кучета и котка, която току-що е родила. За детето това е огромен стрес.

– Подадохте ли сигнал в Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и какъв беше техният отговор?

– Подал съм не 1, а 14 сигнала към тях. Отговорът е, че са поискали становище от ДСП – Дирекция социално подпомагане. Не знам докъде са стигнали. Има и две-три преписки до омбудсмана – те казват, че нямат правомощия, а само проверяват административно. До момента няма никаква ефективност от страна на институциите.

– При това положение смятате ли, че институциите действат достатъчно активно? Можем ли да говорим за някакъв вид натиск или протекция?

– Честно да ви кажа, имам такива съмнения, но не мога да го твърдя, защото нямам доказателства. Начинът, по който се развиват събитията, ме кара да мисля, че някой може да оказва натиск върху някоя от институциите или върху даден служител.

В случая в казуса има дете, което има съдебно определение, а ми се отговаря така: „Работим по случая“ и „Детето е при майка си, не е на улицата“. Да, но съдът е определил – на база на факти и доказателства, че именно тази майка не трябва да бъде основен родител.

Детето е родено и израснало в София. Беше социализирано – имаше детска градина, тренировки, приятели. Изведнъж тя го откъсва от всичко и започва да го изолира и травмира.

– Определяте случилото се като отвличане, а какви правни стъпки сте предприели оттук нататък? Ще сезирате ли и международните институции?

– Аз бих сезирал в момента, в които се консултирам с адвокатите и всичко е издържано юридически. Не мога да си позволя да пиша свободни съчинения. Ще го направя скоро, след консултация с адвокатите ми.

– Казвате, че детето е държано заключено. В какво още се изразява психическия тормоз, упражняван върху него?

– Имам десетки записи. Последният ни разговор – на 1 юни – беше 1 минута и 54 секунди. Помолих да й честитя празника. Когато ме чу, тя каза:

„Тати, карат ме да казвам, че ме биеш“.

Веднага й взеха телефона. Започнаха да крещят с думите:

„Какво говориш, ма! Искаш ли да отидеш на майка си в п…та, откъдето си излязла?!“

Хора от заведение в Слънчев бряг, което те са посетили, разказват, че въпросният мъж се е държал грубо, крещял е по детето. А това не е баща й, а човек, представящ се за параолимпиец и обществена личност (бившият депутат от БСП Михаил Христов). В същото време се оказва, че е агресор и насилник!

– Как разбрахте, че е насилник?

– Бившата му приятелка ми каза, че е бил изключително агресивен към нея. Не знам точно в какво се е изразявала агресията, нито тя дали е подавала жалби. Когато я помолих да разкаже за това, защото детето ми е в момента при него, тя реагира така:

„Не, той е изключително агресивен! Даже не искам да се сещам, искам да забравя за този човек!“

Отказа такава среща.

– Срещали ли сте го лично?

– Да. Три пъти. Първо се опита да ме удари. После ме наплю и заплаши – че ще ме унищожи, че ще ме очисти физически.

– Подали ли сте сигнал срещу него заради тези заплахи?

– Подал съм, да. Прокуратурата работи по случая.

– Какво означава за едно дете да расте с усещането, че баща му е „лошият“, че го е изоставил – когато всъщност се бори за него?

– Последният ни разговор по телефона – чух как майка й й казва:

„Ела да говориш с педофила!“

– Казва това на дете на 4 годинки?!

– Да. Вие не можете да си представите тези хора какъв речник имат.

– В кой момент преценихте, че майката на Ева не е добър родител?

– Още когато Ева беше на година и половина. Бях й намерил работа като стюардеса – два месеца не се прибра. Остави детето без майка, трябваше сам да го гледам. И Ева разви някакъв синдром – припознаваше всяка жена по улицата и я наричаше „мамо“.

След два месеца, когато се прибра, майка й не даде никакво обяснение. После дойдоха по-големите проблеми. Впоследствие се разделихме, защото разбрах за трети лица и че тя има доста бурен двойнствен живот.

Бяхме се разбрали да отглеждаме детето поравно – 2-3 дни при единия, после при другия родител, за да се опитаме да осигурим най-доброто за Ева.

Оттам нататък се започна с една постоянна употреба на алкохол от нейна страна, постоянно канене на гости до късни часове, слушане на силна музика.

Толкова се напиваше, че припадаше.

Отивам да видя детето веднъж, а тя е цялата синя, защото преди това е паднала по стълбите пияна. А в къщата беше изключително мръсно – ужасна гледка. Като й направя забележка за това, ми отвръща с: „Ти не ми давай акъл на мен, ще си правя, каквото си искам! Ти не си ми никакъв!“

Оставяше детето в банята да си играе само два часа, докато тя пие и пуши, и си чати по телефона на балкона. До ден-днешен като питат детето какво прави майка му, тя казва:

„Пие бира и пуши“. Това е образът на майката в съзнанието на Ева.

– Какво бихте казали, ако трябваше да говорите с министъра на вътрешните работи – не като обвинение, а като баща към човек?

– Бих го попитал какъв е реда и механизма, когато има ясни доказателства, съдебно определение и всичко, което трябва да бъде изършено по закон? И защо органите на МВР не смеят да присъпят към действие, за да се въведе в сила съдебното решение? Винаги се крият или зад детска педагогическа стая, или за Агенция социално подпомагане.

Всеки казва: „Ние нямаме правомощие, не можем да ви съдействаме, отидете там и там…“. Никой не поема отговорност, а става дума за малко дете в рискова среда, разкарвано от квартира на квартира. Това бих го попитал. Бих го попитал какво би направил на мое място?

– Кога една държава губи правото да се нарича „правова“, ако не може да защити дете?

– Когато не прилага собствените си решения! Как е правова държавата, както ми обясняват и някакви хора по фейсбук, а в същото време не се изпълняват решения на съда, както е по закон?! И на детето му се ограничава едно от основните права – да бъде в социална среда сред връстниците си, каквато е детската градина. Това е право по конституция.

В момента майка му злоупотребява с алкохол системно, не се яви на психиатрична експертиза – аз не знам какво е психичното й състояние. И това никой не го интересува.

При условие че този родител нарушава закона, защо не е доведен принудително за такава експертиза, за да установи годен ли е изобщо да бъде родител или не? И отговор на тези въпроси няма никъде.

Разбирате ли, полицаите отиват, виждат детето, говорят с майката, обясняват й, че има съдебно определение и тя трябва да го предаде. И дотук. Казват, че нямат правомощия да вземат детето от майката, защото това можело да стане само от социален работник. А социалният работник събота и неделя не работи.

Искам да попитам тези, които пишат законите – може ли някой да каже дали в събота или неделя ще се случи инцидент с дете, за да може социален работник да бъде осигурен на работното си място?

– Описаното от вас звучи абсурдно?!

– Да, абсурдно е. Детето е изчезнало, намираме го в събота, но няма кой да съдейства. Защото работят от понеделник до петък. 3а тези 50 дни издирване, не знам колко километри съм изминал, колко разговори съм провел, какво ми е коства.

Другият абсурд е, че частният съдебен изпълнител има район на действие и в утрешния ден детето трябва да бъде взето от него, както е разписано в закона – но тъй като частният съдебен изпълнител се намира в Плевен, а междувременно детето е закарано в Бургас, той не може да направи нищо.

И така ще го карат от област в област, докато служебно не бъде изпратен съдебен изпълнител.

Майката не се интересува какво казва законът.

Обясняват й, че нарушава закона, носи наказателна отговорност, има такива и такива последствия. Нейната реакция е: „Аз няма да върна детето!“ А знаете ли, че детето е било насилвано сексуално?

– Как разбрахте за това? От кого е била насилвана сексуално?

– Това твърдение е на майката. Тя твърди, че прадядото на детето – 84-годишнен мъж, който е отгледал пет внучета – го е насилил. Има преписка в Софийска районна прокуратура – с отказ от досъдебно производство.

Детето е карано от майка си повтаря реплики пред камера в клип. После признава пред психолози, че тя го е принудила.

– От всичко, което споделяте, излиза, че Ева е подложена на жесток емоционален тормоз…

– Безумно е, да. Кошмар! А тя преди беше най-веселото и усмихнато дете. Много съм притеснен за нея, за психическото й здраве. Не мога да спя, защото през цялото време съм обзет от тревожни мисли, когато един ден успея да си я прибера, тя в какво състояние ще бъде. Могат да й бъдат нанесени травми, които да й останат за цял живот.

– Ако в утрешния ден Ева се върне при вас, какво ще направите, как ще постъпите?

– Никога не бих се крил, както прави майка й. Ще използвам всички възможни законови средства, за да бъде детето защитено.

Ще държа то да се вижда, разбира се, с майка си, но без преспиване, за да не се наложи след толкова дълга и тежка борба, детето отново да бъде отвлечено.

Бих помолил съда за такова уреждане на личните контакти, че детето да бъде защитено.

Интервю на Анелия ПОПОВА