България
Бойко е бесен. Разкриха потресаваща стенограма. Нещо много е сбъркано. На 31 дек. България спира
Бойко е бесен. Разкриха потресаваща стенограма. Бойко е бесен. Разкриха потресаваща стенограма. Нещо много е сбъркано. На 31 дек. България спира!
Министър-председателят Бойко Борисов постави на днешното правителствено заседание въпроса за дисбалансите при осигуряването на средства за въоръжение на различните родове войски. Той посочи, че основната част от закупената техника са транспортни вертолети и самолети, за които не е предвидена поддръжка при сключването на договорите, и сега са приземени, пише Блиц.
„От 12 „Кугър“-а, защото не е достатъчно само да ги платим, осем не летят. Но и на никой не му прави впечатление, че не летят, защото те нямат функции… И трите „Спартан“-а на 31 декември спират да летят, а сега лети само един от тях. Това ми докладва Каракачанов днес след направената от него проверка. Никой не можа да ми обясни от военните защо само транспортни средства и само за авиацията е отишла такава огромна сума от бюджета на държавата“, посочи Борисов.
Той възложи на министрите на отбраната и на финансите да направят преглед и оценка на възможностите за договорите за поддръжка на наличната техника, които може да бъдат сключени до края на годината. „Всеки ден слушам още нови самолети да купуваме, а никъде и никой не говори за поддръжката колко ще струва след това. Най-вероятно по същия начин ще останат на летищата да си стоят така, както „Спартан“-ите и хеликоптерите“, каза премиерът. Според него част от възстановените вертолети биха могли да бъдат използвани за нуждите на Спешната помощ.
Ето я и цялата стенограма от днешното заседание в МС:
Точка 10
Проект на Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г.
БОЙКО БОРИСОВ: Каракачанов!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Проектът е изготвен с цел осигуряване на допълнителните разходи в размер на 19 милиона 900 хиляди лева по бюджета на Министерството на отбраната за 2017 година в съответствие с Решение №231 от 2016 година на Министерския съвет – проект за инвестиционен разход, осигуряване на летателна годност за самолетите МиГ-29, който е с времеви обхват 2016-2017 година, тоест това е по бюджета на Министерството на отбраната.
БОЙКО БОРИСОВ: Искам да се съберем с военния и с финансовия министър най-скоро, защото се оказва, че има много голям дисбаланс през годините в парите, които са отпускани за трите рода войски.
Нещо повече – купени са 12 „Кугър“-а, транспортни хеликоптери. Повтарям, транспортни. В изправност да летят днес са четири. Така са купувани – нито поддръжка, нито е смятано колко пари ще струват… И не мога да си обясня, министър Радев, защо са 12 транспортни хеликоптера! После, три „Пантер“-и – пак хеликоптери и пак транспортни, и три „Спартан“-а – самолети, но също транспортни. Сиреч 98-99 процента… колко, Радев, процента от бюджета за техника на отбрана през годините отива за авиация?
От 12 „Кугър“-а, понеже не се поддържат, скъпа е поддръжката, защото не е достатъчно само да ги платим, осем не летят. Но и на никой не му прави впечатление, че не летят, защото те нямат функции. И трите „Спартан“-а на 31 декември спират да летят, а сега лети само един от тях. Това ми докладва Каракачанов днес след направената от него проверка. Никой не можа да ми обясни от военните защо само транспортни средства и само за авиацията е отишла такава огромна сума от бюджета на държавата.
Второ, след като имаме 12 такива най-съвременни хеликоптери, от които осем са на земята и не летят, дали да не помислиш, Ананиев, да вземем от тях да предислоцираме два или три към здравеопазването – да ги оборудваме и при катастрофи, аварии и бедствия реално да вършат някаква работа, защото те са на огромни цени, а така си седят.
Но така или иначе, Горанов, ми се иска до края на годината да подпишем договори за поддръжка, да платим поне по това, което имаме. Защото всеки ден слушам още нови самолети да купуваме, а никъде и никой не говори за поддръжката колко ще струва след това. Най-вероятно по същия начин ще останат на летищата да си стоят така, както „Спартан“-ите и хеликоптерите. Затова, да видим какви са ни възможностите и до края на годината да се направи. Както и за ремонта на сградите в поделенията, това, което армията заслужава.
Пак повтарям, искам да направите сметка и да убедите – не само мен, а и колегите си – защо само за авиация и то транспортна авиация? За сухопътните войски какво предвиждаме? Какво е предвидено и…
Кажи, Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Нашето първо правителство изплати 576 милиона точно за „Спартан“-ите и за „Кугър“-ите. И освен това, ние сключихме договора за поддръжката, не беше предвидено за „Спартан“-ите, който изтича сега. Нашето правителство тогава, когато нямаше пари и бяхме в криза, го направихме. Никой не беше помислил за жизнения цикъл, както Вие казахте преди малко – за поддръжката.
БОЙКО БОРИСОВ: За целта днес това да се подготви, за да може до края на годината да се подпишат договори, Каракачанов, всичко да се подготви. Като сме дали милиарди, поне да знаем, че транспортни – транспортни, но пак за нещо да ги ползваме.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Между другото, това е много добра идея, защото аз искам да вкарам за „Спешна помощ“ два хеликоптера, обаче парите не стигат.
БОЙКО БОРИСОВ: Не два, а три ако искаш. Четири ползваме, а осем, за стотици милиони платени, стоят. Първо ще ги ремонтира Каракачанов и ще ти ги дадем ремонтирани.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това няма, както казва министърът на финансите, това няма да намали разходите по тях за поддръжка, но могат по целесъобразност да се използват. Тази посока е правилна.
БОЙКО БОРИСОВ: Отработете го.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Хем пилотите ще летят.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Част от плащанията не са на полетен час, а са на годишна база. Тоест, ако имаш актива и той е в годно за експлоатиране състояние, трябва да плащаш.
В този смисъл няма нужда и няма смисъл да се прехвърлят към друго ведомство, а по-скоро може да се направи един рамков договор с Министерството на здравеопазването, например за една или две машини, в зависимост от нуждите при транспортиране на тежки пациенти и при катастрофи, и да изпълнява тези функции стои дежурна част.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Няма как да се прехвърлят, защото няма кой да ги кара тези хеликоптери. Трябва пак да са военни пилоти.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това е едно.
И в проекта все пак имаме шест броя Ми-17, от които, доколкото разбирам, наличен и в състояние да лети е един, което отваря темата, че колегите от Министерството на вътрешните работи почти всяка година пращат подобна техника да гаси пожари. И след като се възстановява летателната годност, редно е принципно един рамков договор с Министерството на вътрешните работи да уреди принципно как тези машини се ползват и за гасене на горски пожари, и за други нужди. Две или три машини от всички, които притежаваме общо – 18 машини, ако не броим Ми-24.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Идеята е да минават през „Терем летец“, което е дружество на Министерството на отбраната, и да влизат в употреба, защото и там след известно време ще стане като с „Кугър“-ите – имаме ги, не са отделени необходимите средства за поддръжка и ремонт, и няма да летят. Това е същото, което каза и вицепремиерът Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Или планираме национален капацитет да поддържаме и седемнадесетките, и осмиците.
БОЙКО БОРИСОВ: Сумата, Горанов, ще е около 130 милиона, да свикваш с нея. До следващото заседание да отлежава. Това е толкова скъпа… Въпросът е не само да се купуват, но и да се поддържат. И когато се купуват, да има смисъл за какво.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако станат за медицински цели, трябва да се предвиди и медицинска екипировка.
БОЙКО БОРИСОВ: Тъй като сутринта ми докладваха какво е правено през годините и каква е летателната годност на това, за което сме дали милиарди, се оказа, че от 12 – четири, а от три „Спартан“-а – нула.
Приемаме точка 10.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
