България
Валерия Велева: Този човек вече е опасен за държавата!
След чудовищната глупост ще дойде ред на чудовищната мерзост!
Защото, държейки кормилото на властта днес ни „зарадва“ с оръжейна кампания, но утре с клоунската си лудост ще реши, че може да вдигне ветото над Македония.
Потресаващ ефект има чудовищния призив на премиера Кирил Петков всеки да дари по една заплата за боеприпаси за Украйна. Обществото се взриви, социалните мрежи бушуват от гняв и негодувание. Върху премиерската глава се стоварва океан от хули – злъчни, обидни, подигравателни: „Киро е малоумен. Или болен… Тъжно , срам , позор… КП спечели омразата на почти цял един народ, само с едно изречение, граничещо с малоумие и наглост!… Докога ще ни управляват психично болни!… Абсолютна мисловна остра недостатъчност… Трябва да си поне луд да дариш пари за убийства! … Чудовищна глупост! … Върховен цинизъм! По-грозно изявление на фактор в държавата не съм срещал!…“
В постоталитарната ни история сме имали различни премиери – имали сме комунисти, КГБ-исти, демократи, монархисти, социалисти, ГЕРБ-еристи, имали сме царе и придворни, но никога не сме имали на този пост абсолютен политически примат, тотално неадекватен за отговорностите, който постът изисква от него. Кирил Петков е единственият премиер в годините на демокрацията, който се срина политически буквално за 100 дни пред очите на обществото.
Не знам какви вихри са бушували в главата му, когато е родил идиотията „дарителство за оръжия“. Това обаче се сблъсква челно с няколко аспекта.
ПЪРВИЯТ е морално-хуманен. Да беше измислил кампания за подпомагане децата на Украйна, за ранените в Украйна, за майките и бременните, за българите в Донецк, за бедстващите без хляб и вода, би било разбираемо. Щеше да предизвика съчувствие. И последователи. Но да призовеш да се даряват пари за оръжия, които сеят смърт – това само болен мозък може да го роди. Ами, ако утре от „Възраждане“ предложат да събираме пари за Русия, какво ще настъпи в държавата?
А може би Петков, в обичайното си раздвоение на личността, е решил да бъде новият Апостол на свободата. Защото само Васил Левски и апостолите на Априлското въстание са събирали пари за оръжия. И от тогава до днес никой не е бил вдъхновен от подобна идея.
ВТОРО, в страна, в която 2/3 от населението е против изпращането на оръжия за Украйна, да инициираш дарителска кампания именно за оръжия – значи си политически несъстоятелен. Или си сляп, или си инат, или си глупав – ако допуснеш, че с PR трик може да обърнеш този убийствен процент. „Изпращането на военна помощ за Украйна изисква политическо, но и обществено единство. В публичното пространство има много крайни мнения по тази тема. Мисля, че е време да обърнем тази обществена енергия в реални действия!“, написа Петков в началото на своя призив.
Единство по темата за войната обаче не може да има и каквито и кампании или разходки до Украйна да се правят, те не биха могли да сближат двете гледни точки. В България тече ожесточен дебат, в самото правителство няма единство. Затова Петков се опитва да прехвърли на обществото отговорността, която трябва да носи той като еманация на властта. Което пък е проява на слабост, граничеща с безгръбначие.
ТРЕТО – социален аспект. В страна, затънала в бедност, с безконтролна инфлация, където възрастните се бият за бутилка олио, да призовеш хората да дарят една заплата, означава липса на социална чувствителност. И това един министър-председател не може да си го позволи. Освен ако не яде всеки ден козунаци за по 50 лева и торти за по 250 лева!
ЧЕТВЪРТО – политически аспект. На Кирил Петков му липсва лидерство. Той не е авторитет нито в парламента, нито в правителството, нито в обществото. Част от междуличностните си проблеми той се втурва да решава не с аргументи, а с неподозирана за масовата публика агресия – налита на бой на коалиционни партньори, които се опитват да му се противопоставят.
В същото време е изключително суетен, с неконтролируемо желание за публична изява. Петков мисли на английски, трудно си превежда на български (затова и речта му е недодялана), бързо се пали и за зла участ на народа е обсебен от болезненото чувство „Държавата, това съм АЗ!“ Едновременно с това е инфантилен и глуповат, което го прави комичен.
Все още не познава докрай механизмите, по които функционира държавата, но е усетил сладостта на властта, чрез атрибутите, които тя му дава. И го е страх да се раздели с тази власт и целия илюзорен свят, който тя осигурява. Затова се гъне и не смее да вземе нито едно истинско държавническо решение. Нескопосано се опита да се оправдае, че като гражданин иска да се пратят оръжия, но като премиер не може да реши това. Някои оценяват реакцията му като малодушие. За мен по-скоро е властолюбие – израз на страха да не се раздели със сладкия бонбон. Но понеже е първосигнален и експресивен (все лоши качества за един политик) Петков не скри, че предлага този „ловък“ ход, за да заобиколи отказа на коалиционния партньор БСП да се присъедини към решението за оказване на военна помощ за Украйна. С това обаче направи още по-абсурден призива за оръжейната си дарителска кампания.
А пък БСП му даде истински политически урок – ръководството на столетницата отказа да праща с него свой представител в Украйна. Защото знае, че това е тъпо и безсмислено. Без ясна цел и конкретика. И че, който го стори, ще носи отговорност пред електората си.
Сега, ако е мъж, Петков трябва да поиска вот на доверие в парламента. Но той няма да го направи. Заради властта.
И вече става опасен за държавата. Защото, държейки кормилото на властта, днес ни „зарадва“ с оръжейна кампания, но утре с клоунската си лудост ще реши, че може да вдигне ветото над Македония и с ококорените си очи ще ни обясни, че това е за благото на двата братски народа. Нищо, че в Битоля му крещяха „фашист“. Той е обещал това пусто вето да падне. Дори цената да е взривената ни държава. И ако ние не го спрем навреме, той ще го направи! В това отношение Петков е последователен – след чудовищната глупост ще дойде ред на чудовищната мерзост!
И следва единственият въпрос – защо мълчи Радев? Той ни го натресе. Той твърдеше, че „ако България има повече министри като Кирил Петков, щеше да изглежда по-друг начин“ (27.10.2021 г.).
Е, харесва ли му начинът, по който изглежда днес България?
И не настъпва ли вече време разделно?
ичточник: budnaera.com
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
