България
Великата Верка Сидерова завещава: Искам на гроба ми да има птица
Добруджанският славей си отиде на 99 година, искала е на паметника й да има едно птиченце с отворена човчица, за да може да пее на хората
„Като умра, искам в Добрич да бъда погребана. Там да е моят роден и последен дом. Нека звучи „Мечтание“ от Шуман в изпълнение на цигуларката Недялка Симеонова, а моят голям приятел и професионалист Стефан Георгиев от ансамбъл „Добруджа“ да ме изпрати със звуците на „Тройката“, той знае.“
Това е завещанието, което официално оставя приживе голямата Верка Сидерова. Фолклорният славей на Добруджа издъхна в сряда на 99 години в дома си в столичния квартал „Гоце Делчев“, където до последно се наслаждаваше на красивата гледка към Витоша от апартамента си, огласян и в заника на живота й от непреходните добруджански мелодии.

Обичаната народна певица вдъхна живот на вечните шлагери „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и „Изгряла е месечинка“, които ще се пеят и далеч след като ни напусна малко преди да посрещне своето столетие. Приживе Верка Сидерова посрещаше всеки ден в дома си близки и приятели, а пословичните й гостоприемство и сладкодумност пленяваха всички. С напредване на възрастта Сидерова решава да остави нагледно своето завещание, запечатано в нейната биографична книга „Лале ли си“.
„Ако може и ако се съберат пари, защото аз нямам, на паметничето ми искам отгоре да има едно птиченце с отворена човчица и да бъде на място, където хората минават, за да мога да им пея. Това е последното ми желание. И колко много боли, когато трябва да се разделяш с белия свят. Боли, боли, боли…“, споделя в последните си акорди на земния живот Златния глас на Добруджа.
В продължение на десетилетия тя е емблема на Добруджанския музикален стил и дългогодишен солист в ансамбъл „Филип Кутев“. Сидерова оставя след себе си повече от 200 песни, всички от родния й край – Добруджа, които пазят живи традицията и духа на българската народна музика.
Сред най-запомнящите й също са „Росен, росен, зелен росен“, „Стано, Станке, душманчице“ и „Заженило се терзийче“ – песни, които и днес се предават от поколение на поколение.
„За съжаление, много от колегите ми напуснаха този свят. Ходим да ги изпращаме. Ей това е. Лошо е, не искам да става така, но е човешко, защото смъртта е част от живота. Много от хората от Ансамбъла са вече в отвъдното. Кутев съм сигурна, че цял ансамбъл ще прави там…“, пише в мемоарите си приживе Сидерова, а сега се присъединява към небесния хор.
Работлива, сладкодумна и всеотдайна, до последно Верка оглася със звънкия си глас апартамента до последната спирка на автобус 204. Едни от най-верните й приятели си остават гълъбите, които се надпреварват да я посещават на прозореца, а Сидерова ги дарява с храна и водичка.
„Хвърчат гълъбите и аз ги „питам“: „Вие хвърчите горе при дядо Боже, кажете му да пусне някакви парички и тогава всеки ден ще ви купувам житце“. Един ден съседката ме чува и се смее. А аз й обяснявам, че вече и гълъбите моля… Така де, трябва и от трудностите да съумяваме да изкарваме малко смях. Благодарение на това съм си запазила жив духа“, споделя Сидерова.
Не минава ден, в който Верка да не пее. Знаят го всички – и съседи, и близки.
„Ето, виждате ли, както казва в едно свое стихотворение Недялко Йорданов: „Какво търси това младо сърце в това старо тяло…“ Защото единственото, което не остарява, е сърцето. С всичките си щения сърцето не остарява и на човек му се живее, докато гледецът му гледа“, размишлява житейски Верка.
И добавя: „Виж природата или този добър човек, както го наричат, Господ, разпънали го на кръст, защото бил добър. Защото в началото било „Осанна“, а после – „Разпни го“. Той ли ми е дал всичко това, не знам. В живота има неща, които човек не може да си обясни. Не зная всичко. Прав е философът, който казва: „Аз знам, че нищо не знам“. Това, което знаех, бяха моите добруджански песни“.

Една мъка гори в душата и сърцето на Сидерова до сетния й дъх – трудната съдба на родната й Добруджа. Съгласно Ньойския договор от 1919 г. Южна Добруджа е предадена на Румъния. Чак по време на Втората световна война е подписана Крайовската спогодба от 1940 г., която връща Южна Добруджа на България. В този промеждутък (на 26 април 1926) се ражда и израства голямата Верка Сидерова.
„В родната ми земя, която е прехвърляна, жертвана и обругавана… С моите близки и стотици хиляди добруджанци повече от две десетилетия бяхме в Румъния, но се стремяхме да живеем компактно. Ние си знаехме нашето. Почитахме чуждата държава, защото все пак живеехме там, но знаехме и винаги сме вярвали, че един ден пак ще се върнем при Майка България. Живеехме по български, мислехме на български. Песните, обичаите, говорът ни… Всичко, което запазихме, си беше наше – българско“, казва обичаната народна певица.
Сидерова споделя, че е изпълнила това, за което е пратена на този свят.
„Каквото можах, направих в моя живот. Защо стана толкова тежък? Дали ние, хората, си го направихме такъв? Вместо да е промяна за добро, животът ни стана по-труден. Преживявам с една малка пенсия. Срам ме е да кажа колко е. Но орден „Кирил и Методий“ I степен стои във витрината ми. Знам, че в това положение не съм само аз.
Така е цялата ни гилдия и стотици хиляди мои сънародници. Трудно е, но аз съм оптимист. Все някак се оправям, защото знам, че не съм богата на пенсия, но съм богата на години и на голямата обич на хората, които със своята любов ме издигнаха на най-високия пиедестал. А всичко, което съм изпяла през изминалите десетилетия, е от огнището, от мама и баба, от нейната майка, от прастари времена“, изповядва душата си Верка Сидерова.

Особено важно послание изпълнителката на „Лале ли си, зюмбюл ли си“ оставя за любимата Добруджа.
„Често ми казват, че съм далеч, че не ходя често в Добруджа. Знаете ли на какво прилича това моето, че аз съм в София? Прилича на един влюбен човек, чиято голяма любов не е при него, но той я обича и умира за нея. Това е Добруджа за мен. Затова нека не ме съдят. Такава е била съдбата ми. Да стигна до най-високото място на народната песен. В националния ансамбъл, защото, ако ансамбълът беше в Добрич, мене София не ми трябва… Но той беше в София. Там бях просто задължена да бъда“, разкрива душата си Верка.
Преди да отлети към небесния ансамбъл на Филип Кутев, Верка отронва – живея и искам да живея.
„Ех, това е! Преминах през много перипетии, със стотици песни, с толкова много срещи, с толкова много вълнения и преживявания. С толкова радости, често пъти и с много сълзи… Това е моят живот. C’est la vie!“, завършва непрежалимата ни фолклорна гордост.
„България Днес“ изказва искрени съболезнования на семейството и близките за загубата на добруджанския славей Верка Сидерова.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
