През последните 30-тина години Веселин Маринов е неизменно на върха – всеки негов рецитал е събитие, а песните му се знаят и от млади, и от стари.

– Г-н Маринов, на 4 август навършихте 64 години. Празнувахте ли?

– На 3 август имах концерт в Китен. След това раздавах автографи и си говорих с хората. Към полунощ отидох с екипа ми в заведение, където почерпих. Така е при мен от години, сложно е около моите рождени дни. На 4 август цял ден ми честитяха по джиесема. Популярен съм и хората знаят кога съм роден, а имам и доста приятели, тъй като много пътувам. Винаги съм бил пред дилемата дали да си изключа телефона на рождения ден като някои колеги от шоубизнеса, но все още нямам смелостта да го направя. Това, че хората ме търсят, е свързано с обич. Реално бях нонстоп на телефона до 19-20 ч., а после малко се разредиха позвъняванията и съобщенията. Същия ден имах и концерт в Приморско.

– Как върви лятното ви турне „Да се събудиш до мен”?

– Досега минаха 14 концерта от лятното ми турне. Остават още 6, за които билетите също са разпродадени, което няма как да не ме радва. Турнето продължи до 8 август. На 31 юли си дадохме малка почивка за възстановяване.

– На концерта ви във Варна на 29 юли спря токът, микрофоните отказаха и се изсипа проливен дъжд, но все пак продължихте. Не се ли паникьосахте?.

– Концертът във Варна тази година беше в най-големия летен театър и една такава случка като тази, която стана, може да обърка бюджета и плануването на втори концерт, ако не се състои първият. Хората от публиката не станаха от седалките си. Никой не си тръгна дори когато заваля интензивно. Много се разчувствах, виждайки как повечето в публиката нямаха дъждобрани и чадъри. Имаше момент, в който си мислех, че няма да мога да продължа, но техническият ми екип и този на Летния театър на Варна успяха да изключат всичко. Оставиха да работи само апаратурата,

но защитата не се включи. Успяхме със звук и компромисни малки лампи от театъра да се справим, да изкараме докрай под неистовия дъжд. Екипът ми и публиката искаха спектакъла и нямаше как да се откажа. Ако един ден реша да пиша отново книга, ще отделя специална глава в нея за концерта ми във Варна, за емоцията, която ми донесе, и прекрасните думи, казани от присъствалите. Беше страхотно!

– Какво направихте след концерта във Варна, та да не се разболеете?

– Не съм правил нищо особено. На всяко мое участие и на всеки концерт изживявам срещата с публиката и така или иначе все съм мокър. Дали в допълнение ще ме навали и дъжд, за мен няма никакво значение и си говорих с хората, както правя винаги. На следващия ден пях в Каварна и мина прекрасно.

– През годините имали ли сте и други инфарктни концерти?

– На летните ми турнета винаги са възниквали малки проблеми. Имали сме и моменти, в които се е налагало да отлагаме изяви – например преди години в Бяла, Варненско. От 1995-а във Варна и Каварна не съм пропускал концерти, като в морската столица често са били и по два. Имал съм екстремни ситуации, но най-фрапантното беше това, което се случи на 29 юли.

– Как реагирате, ако по време на концерт ви изчезне гласът?

– На фона на хилядите ми концерти имам единични такива случаи. В подобни моменти е много важно да се запази спокойствие. В Бургас преди 5-6 години времето беше много горещо и изведнъж, докато изпълнявах песента „Сняг, ми изчезна гласът. Краси Гюлмезов беше до мен и само ми подшушна: „Спокойно, всичко ще е наред“. Пих вода, започнах да се поуспокоявам и гласът ми се върна. Концертът мина страхотно. Никога няма да забравя и един случай в Търговище на коледно парти на голяма фирма за безалкохолни напитки. Тогава отново ми изчезна гласът. Много се пушеше в помещението и в един момент, докато изпълнявах „Горчиво вино”, не можех да извадя и звук. Добре че беше на самия финал на участието. Слязох от сцената и излязох навън.

Целият бях изпотен от напрежението, че не можех да говоря. Изпих чаша вода и постоях на чист въздух, което ми помогна да се успокоя. Чак тогава гласът ми се върна. Най-фрапиращият ми случай пък беше преди повече от 20 години в Плевен.

– Какво се случи тогава?

– Имах традиционен концерт и билетите бяха разпродадени. Няколко дни преди това едно предприятие поиска да ме ангажира за рецитал пред служителите. Проблемът дойде от това, че в театъра не бяха свободни предишният и следващият ден. Тогава реших да изнеса концерта си за хората с билети, а след това да продължа с другия,

фирмения. Два един след друг обаче се оказа лош вариант. Това могат да си го позволят изпълнители с по-спокойни гласове, не с агресивни като моя. По време на втория концерт на песента „Жена на балкона” изчезна гласът ми. Прекъснахме за 15 минути, възстанових се и продължих.

– Твърди се, че за лятното ви турне „Да се събудиш до мен” са продавани и фалшиви билети…

– Не съм имал проблеми с фалшиви билети. Изключение имаше само преди няколко години, когато пиарката ми каза, че се е натъкнала на един разпечатан. Случвало се е дублиране на места. Объркването идва заради това, че има и онлайн продажби, и каси. Тази година се получи така в Горна Оряховица. Извадиха се допълнителни столове, за да бъдат обезпечени дублираните билети. Когато човек прави толкова много концерти като мен, не може да не възникват разни проблеми. То си е като пътуването по шосетата. Хората, които изминават хиляди километри по пътищата, няма как да не отнесат и някоя глоба.

– Вие имате ли глоби?

– Навремето се е случвало да карам и по-бързо, за да не закъснея за концерт, а съм шофирал и по нощите. С годините обаче всичко това се е променило. Днес съм разумен зад волана, дори и 140 не вдигам на магистрала, но това не пречи да получавам глоби. Полицаите снимат по места, където ограничението на скоростта изведнъж става 40 км в час, а аз съм минал с 60. Най-много съм превишавал с 15-20 км и винаги съм си плащал фишовете. Не ме притеснява, че имам една-две санкции на месец. Навъртам по 10 000 км за 30 дни.

– През 2026-а ще имате двоен юбилей – ще празнувате 65 години живот и 45 години професионална кариера. Какво да очакваме по този повод?

– Да, 2026-а ще бъде юбилейна година и ще пътуваме много из страната с най-големите шлагери от моя репертоар. Чудим се сега кои точно песни да изберем. Страхотно преживяване е, когато хората знаят всяка дума от текстовете. На концертите ми през 2026 г. ще бъде само пеене, пеене и чувства.

– Ще издадете ли по повод юбилея и албум „Един мъж на 65”?

– Не, няма да е това името на албума, защото годините вече не звучат толкова добре. Друго си е един мъж на 50, в разцвета си. Още през септември ще започнем да планираме издаването на юбилеен диск, както и на флашка, като ще селектираме балади, любовни хитове, патриотични и социално ангажирани песни. Ще гарнираме и с хубава книжка, в която ще представя всички албуми, издавани през годините, информация за авторите… Преди 10 г. издадох четворен албум, към който имаше огромен интерес. До днес той е най-продаваният.

– Тези дни възникна напрежение между Стефан Димитров и Васил Найденов. Вие през годините имали ли сте разногласия с автори на песните ви?

– Имал съм. Проблеми няма единствено, когато не работиш. Преди години Хайго Агасян ми се разсърди, а бяхме едни от най-добрите приятели. Бях млад и не можех да убеждавам така, както мога сега. Напрежението дойде от това, че едно недоразумение в „Балкантон” изтри песен на маестрото от широката лента и от оригиналната. Беше в първата ми плоча и Хайго ми се разсърди, че не съм успял да възстановя песента, да я запиша отново. Известно време имахме неразбиране. Сега всичко е нормално. В последния ми албум има прекрасна песен на Агасян.

– Някога страдали ли сте от професионално прегаряне?

– Аз малко него разбирам това с бърнаута и ходенето при психолози. Това е някакво извинение при всеки, когато му дойде в повече работата или ако не успява да постигне нещо. Не искам да се оплаквам или хваля. Ние си избрахме този строй – демокрация и

Капитализъм, в който трябва много да се работи, щом искаш да си успял. Тези, които говорят за прегаряне, нямат желание да се трудят, да направят света по-добър, а и те самите да се чувстват щастливи и да разберат какво значи почивка. За мен почивката е нещо свято, защото отделям за нея само 7-8 дни в годината. Човек или си обича работата, или не. Аз си я обичам и не ми тежи. Професията ми е и хоби. Което трябва да свърша, го правя – в името на хубавата музика и това тя да стигне до повече хора.

– През лятото ще си дадете ли почивка, или ще оставите отдиха за по-натам?

– Ще имам малка ваканция от 7 дни, в които с Веселина ще си починем. Не ми се иска да споделям къде ще я прекараме. Смятам, че личният ми живот си е само за мен и близките ми. Много хора се снимат с мен, за да качат кадрите в социалните мрежи, но времето ми за отдих не е нужно да споделям с тях.

– Как си почивате най-пълноценно?

– Вече се научих да е пълноценно. Времето за отдих е малко и го ценя. През годината само около 40-50 дни съм си у дома. Винаги с огромно желание очаквам почивката и гледам с нея да не правя компромиси. Ходя на места, където ми е било хубаво и където нямам никакви проблеми.

Как са внуците – близнаците Веселин и Цветелина?

– Никога не ми е достатъчно времето, което прекарвам с тях и понякога се чувствам потиснат от това. Те са най-хубавото нещо в живота ми. Тяхната чистота е уникална. Тази година внуците дойдоха при мен и Веселина и бяхме заедно 5 дни. Имаше много разходки, смях и игри. Надявам се с всяка следваща година времето, в което ще прекарвам с любимите внуци, да бъде все повече и повече. Смятам, че трябва да намирам още време за себе си и близките си. Дори до края на тази година обмисляме да отидем на втора почивка за 4 дни.

– Когато сте в София, посещавате ли сладкарницата на жена ви Веселина? Спортувате ли повече, след като си хапнете нещо вкусно там?

– Ходя, много е уютна. Моята жена цял живот е мечтала да има сладкарница. Нейната се казва „Сбъднат сън” и е единствената в района, която е с българско име и букви. Веселина се чувства щастлива там и не изпитва умора. Винаги, когато съм в сладкарницата, се предавам пред кулинарните й изкушения – колкото и да се старая да се въздържам. Колкото до спортуването, вече тичам по-малко. Почти без почивни дни съм и не искам да се претоварвам с бягане.

– Често ли ходите до родния Полски Тръмбеш? Виждате ли се с брат си?

– Минимум 5 пъти в месеца съм в Полски Тръмбеш. Това си е моят град, който за мен е различен от всички останали. Имам там двама дългогодишни приятели, един от които е кмет в момента.

Отивам, пием кафе, говорим си и продължавам. Имам потребност да ходя в Полски Тръмбеш и това е така, докато мен ме има на този свят. Не ходя в родната си къща, нямам сили за това. С брат ми се виждаме и чуваме, когато можем, но не толкова често, колкото ми се иска.

– Ще бъдете ли жури и в следващия сезон на „Като две капки вода“?

– Рано е за тези разговори. Продуцентът Маги Халваджиян е много ангажиран човек. Виждам, че и Димитър Рачков обикаля България с шоуто си и е във вихъра си. Още не са ми се обадили за потвърждение, но засега изглежда, че съставът на журито няма да се променя. Надявам се отново да ме поканят.

Източник: Уикенд