Дъщерята Екатерина: Той беше моят герой!

Гриша Ганчев: Легендите не умират!

„Моят дядо беше пример за мен в живота. Кръсти ме Надежда – да съм му кадем на световното по футбол в САЩ. И така се случи, че наистина спечелихме четвърто място!“

Това казва с гордост внучката на Стратега от Мировяне, футболния треньор номер 1 на XX век – Димитър Пенев – Надежда. Момичето се ражда същата година, няколко месеца преди нашите национали да заминат за САЩ и завоюват почетното четвърто място по футбол в света.

Големият треньор Димитър Пенев си отиде от този свят на 3 януари след кратко боледуване от сърце и престой в болницата преди Новата година.

„Винаги съм била глезена и обгръщана с внимание. Помня, че когато дядо си идваше, всичко се озаряваше – ставаше весело, защото винаги е бил изключително харизматичен, спокоен, забавен. Помня и че ми подари първия телефон, целият светеше.

Тогава бе треньор в Китай“, разказа внучката Надежда, която сега живее в Лондон. Самата тя вече е омъжена и има детенце – Елеонора. Надежда също като дядо си се занимава дълги години със спорт, учи журналистика, но избира да живее извън България.

„Моят татко е моят герой!“, категорична е и дъщерята на Димитър Пенев и жена му Надежда – Екатерина. Тя си спомня легендарния треньор с отсъствията му, тъй като футболните лагери били дълги, но винаги, когато идвал, сякаш щастието се появявало на вратата.

„Влизаше с шут, защото в ръцете си имаше много неща. Когато се прибере късно, ми слагаше подаръчета над главата. Винаги намираше време за мен. Помня хубавите летни месеци, когато отивахме на Китен на базата на ЦСКА и изкарвахме цялото семейство 15 дни. Това бяха най-хубавите дни в моето детство. Баща ми беше грижовен, обичаше да готви, а с майка ми имат повече от 50 години брак. Толкова се обичаха, че сякаш бяха създадени да са заедно цял живот. Тя с нейното търпение, толеранс, а той с грижата ни за всички“, разказва дъщеря му Елеонора.

Димитър Пенев е плътно до дъщеря си в най-тежкия момент от нейния живот – загубата на първия й мъж – Венцислав. „Той беше хокеист и след един юбилей се прибира с колата и се случи катастрофа. Тогава аз трябваше да съобщя на детето си, че Венци вече го няма. Оттогава станах за нея всичко. Слава Богу, някак се окопити и днес вече има друг мъж – Димитър. Носим едно и също име“, сподели Пената пред „България Днес“ преди време.

Името на големия ни треньор завинаги ще бъде свързано със световното първенство през 1994 година в САЩ. Като селекционер на националния отбор той извежда България до историческото четвърто място – постижение, което и днес звучи почти като легенда. Това не беше просто спортен успех, а национална еуфория, момент на гордост и вяра. За него с любов си спомня и един от най-големите му приятели – Гриша Ганчев.

„Легендите като него не умират. Остават вечно живи и в сърцата ни. Преди 20 дни се чухме и както винаги бе в прекрасно настроение, усмихнат. Той умееше да обединява звезди и бойци, да сваля напрежението и да носи отговорност – дори в най-трудните моменти“, казва за него легендарният ни борец.

С кончината на Димитър Пенев си отива не просто голямо име, а цяла епоха, в която България бе сред най-силните във футбола.

„Щастлив съм, че всички ме обичаха, и от „Левски“, и от ЦСКА. За това цял живот съм работил.“ Това бяха едни от последните думи на Пената малко преди да навърши 80 години пред „България Днес“.

80-годишната легенда почти всеки ден бе на стадион „Българска армия“, където заедно с авери бистреше политиката и спортните ни успехи.

„Много се разбирах с Георги Аспарухов и с Никола Котков. Нищо, че Гунди беше от „Левски“. И с двамата имахме почти всяка вечер на „Графа“ срещи, понеже се познавахме и от националния отбор, та пиехме по една лимонада. Режим спазвахме. А с Котков играхме в „Локомотив“, от малки се знаехме. И на мен ми е мъчно, че си отидоха толкова млади и двамата, приятели бяхме“, сподели ни той.

„От 2016 г. съм почетен президент на ЦСКА. Не съм имал големи спорове с президента Гриша Ганчев освен един – когато бях кандидат за депутат от софийската листа на партията на моя дългогодишен приятел Веселин Марешки. На мен тогава ми се искаше да вляза в политиката, за да помогна на хората с каквото мога, най-вече за спорта. Гришата, като разбра, че съм в листата, не беше особено съгласен. След разговор с него се съгласих, че може би не ставам за политик. И повече няма да се пробвам. Но и сегашното положение никак не е светло в политиката“, с усмивка споделяше Пенев.

Колкото до здравето му, Пената не смяташе, че трябва да занимава хората със себе си, но не се и оплакваше от женското царство, което постоянно се втурва да му помага за всичко, защото „е стар“.

„Всички около мен са жени. Това дъщеря, това внучки… И каквото подхвана, все някой се притичва да помага“, смееше се бившият национален селекционер. И на 80 години обаче той все още бе пъргав и не спираше да работи и по двора.

„Е, вече не гледам зайци, сега имаме басейн, по европейски някак, не си гледам стока“, смее се Стратега. И допълва: „Сега ми е важно да ходя по 10 000 крачки на ден, на телефона си ги гледам, по съвет на Доцента, който ми е приятел“, смееше се той.

Когато говори за най-великия момент в кариерата му – световното първенство в САЩ през 1994, Пената се умилява: „Всички тези момчета не ме забравиха. Звънят ми, честитят, особено на празници. Уважаваме се, нали това е най-важното. А дали са научили нещо от мен, дай Боже. Все пак съм по-стар от тях“, казваше с усмивка големият ни треньор Димитър Пенев.

С повод и без повод празнуваше три дипломи

Великият Димитър Пенев е известен като истински академик на футболната игра. Но и като човек, който има известен дефицит от дипломи. Не и от култура и възпитание обаче.

Това не е странно, тъй като навремето от много лагери и мачове на Пената не му останало време за учене. Малцина знаят, че чичо Митко е завършил основното си образование чак на 32 години. Това става точно когато Стратега отива да треньорства в Димитровград. Именно там в далечната 1977 г. получава диплом за основно образование – с оценка „много добър“ – „4,57“. После взима за средно, а накрая и за висше.

„Макар да ми беше трудно, посещавах вечерни занятия, четях за изпитите. Оставаше ми само пролетната сесия, за да се дипломирам“, разправя чичо Митко за борбата си с науките. Така в рамките на една година треньорът ни изкарал ударно две тапии за основни и средно образование.

Години след това на близо 40 треньорът на века завършва треньорската школа във ВИФ. Оттогава Димитър Пенев продължава да черпи близки и приятели в родното си село Мировяне за висшето. „Когато се съберем компанията и нямаме повод да се почерпи, винаги казвам: „Айде да пием за висшето“, и така по няколко пъти всяка година го правим“, смее се най-великият ни треньор по футбол Димитър Пенев.