България
Днес България ще счупи пореден черен К-19 рекорд, но има и 2 добри новини
Днес България ще счупи поредния черен К-19 рекорд. С новите 1438 заразени с коронавирусна инфекция, общият брой на регистрираните случаи в страната достигна 199 491 души.
С темповете, с които се движим, това означава само едно – че днес ще прехвърлим 200 000 заразени с К-19 от началото на пандемията.
1438 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас през изминалото денонощие. 802 от тях са установени с PCR, а 636 – с бързи антигенни тестове. Общият брой на тестовете, направени през последните 24 часа, е 8084. От тях 3703 са PCR, а 4381 – бързи, сочат данните в Националната информационна система.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 54; Бургас – 81; Варна – 171; Велико Търново – 53; Видин – 16; Враца – 62; Габрово – 10; Добрич – 33; Кърджали – 17; Кюстендил – 10; Ловеч – 21; Монтана – 12; Пазарджик – 41; Перник – 29; Плевен – 54; Пловдив – 128; Разград – 11; Русе – 80; Силистра – 33; Сливен – 26; Смолян – 8; София област – 45; София град – 246; Стара Загора – 66; Търговище – 20; Хасково – 30; Шумен – 44; Ямбол – 37.
В България към момента за доказани общо 199491 случая на новия коронавирус, като от тях активни са 76684. Излекуваните лица са 115402, от които 2919 са регистрирани през последното денонощие. 5023-ма пациенти с потвърден COVID-19 са настанени в лечебни заведения за болнична помощ. 474 от тях се намират в интензивни отделения или клиники.
Тук отново сме на път да поставим рекорд до часове, но този път положителен. Очакванията са броят на настанените в болница ще падне под 5000, а до неотдавна бяха и над 7000. За първи път от доста време и броят на пациентите в интензивните е паднал под 500, което означава, че идните дни би трябвало да намаляват и смъртните случаи. Според Националната информационна система медицинските служители, при които е констатирана коронавирусна инфекция у нас, са общо 8803. Нови 57 случая са регистрирани през изминалите 24 часа. 23 от тях са установени при лекари, 15 – при медицински сестри, 11 – при санитари, 1 – при фелдшер и 7 – при друг медицински персонал.
Починалите лица, при които е бил потвърден COVID-19, са 7405. Новите случаи, регистрирани през последното денонощие, са 154.
Починали са: мъж на 59 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 79 г. със сърдечно заболяване; мъж на 75 г. със сърдечно заболяване; жена на 71 г. със затлъстяване и диабет; жена на 64 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 74 г. със сърдечно заболяване; мъж на 75 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 85 г. със сърдечно и хронично неврологично заболяване; мъж на 57 г. със сърдечно заболяване; мъж на 69 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 70 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 87 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 73 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; жена на 70 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 75 г. с диабет и сърдечно заболяване; мъж на 64 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; жена на 69 г. с диабет и сърдечно заболяване; мъж на 54 г. със затлъстяване, сърдечно и хронично неврологично заболяване; мъж на 74 г. със сърдечно заболяване; жена на 72 г. със сърдечно заболяване; жена на 67 г. със затлъстяване; жена на 74 г. със сърдечно заболяване; мъж на 72 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 69 г. с диабет, затлъстяване и сърдечно заболяване;
мъж на 49 г. със сърдечно заболяване; жена на 78 г. със сърдечно заболяване; жена на 87 г. с диабет и сърдечно заболяване; мъж на 71 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 63 г. със сърдечно заболяване; жена на 74 г. с диабет, сърдечно и хронично бъбречно заболяване; мъж на 60 г. с диабет, сърдечно и хронично белодробно заболяване; мъж на 58 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 63 г. със сърдечно и хронично белодробно заболяване; мъж на 74 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 84 г. със сърдечно и хронично неврологично заболяване; мъж на 78 г. със сърдечно заболяване и диабет; мъж на 75 г. с хронично бъбречно заболяване и диабет; мъж на 86 г. със сърдечно и хронично бъбречно заболяване; жена на 81 г. с хронично белодробно заболяване; мъж на 79 г. с диабет и сърдечно заболяване; жена на 71 г. с астма; жена на 77 г. с диабет, хронично бъбречно и сърдечно заболяване; жена на 83 г. със сърдечно и хронично белодробно заболяване; мъж на 70 г. с диабет, сърдечно и хронично белодробно заболяване; мъж на 80 г. със сърдечно заболяване; жена на 69 г. с диабет; мъж на 74 г. със сърдечно и хронично белодробно заболяване; мъж на 82 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 75 г. със сърдечно и хронично неврологично заболяване; жена на 69 г. със сърдечно заболяване; мъж на 70 г. с диабет, сърдечно, хронично бъбречно и хронично неврологично заболяване; мъж на 89 г. със сърдечно заболяване;
жена на 55 г. с онкологично заболяване; мъж на 69 г. със затлъстяване, сърдечно и хронично неврологично заболяване; мъж на 83 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 89 г. със сърдечно и хронично белодробно заболяване; жена на 73 г. със сърдечно и хронично неврологично заболяване; мъж на 70 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; жена на 57 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания; жена на 44 г. с диабет; жена на 25 г. с хронично белодробно заболяване и астма; жена на 81 г. с хронично белодробно и сърдечно заболяване; жена на 67 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; жена на 93 г. с хронично неврологично заболяване; мъж на 61 г. с хронично хематологично заболяване; жена на 70 г. със сърдечно заболяване; жена на 77 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; жена на 78 г. със сърдечно заболяване; мъж на 75 г. със сърдечно заболяване; мъж на 80 г. със сърдечно заболяване; жена на 67 г. с диабет; жена на 76 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; жена на 64 г. със сърдечно заболяване; мъж на 78 г. с онкологично заболяване; мъж на 65 г. със сърдечно заболяване; мъж на 92 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 44 г. със сърдечно заболяване; жена на 80 г. със сърдечно заболяване; жена на 94 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 65 г. със сърдечно, хронично бъбречно и хронично неврологично заболяване; мъж на 89 г. със сърдечно заболяване; мъж на 70 г. със сърдечно заболяване; мъж на 73 г. със сърдечно заболяване, диабет и затлъстяване; мъж на 74 г. със сърдечно и хронично белодробно заболяване; мъж на 84 г. със сърдечно заболяване и диабет; мъж на 88 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 80 г. с хронично белодробно заболяване; жена на 61 г. със сърдечно заболяване; жена на 79 г. със сърдечно заболяване; мъж на 65 г. със сърдечно заболяване; жена на 69 г. със сърдечно заболяване; жена на 65 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 57 г. със сърдечно заболяване; жена на 72 г. със сърдечно и хронично неврологично заболяване; мъж на 61 г. със сърдечно заболяване; жена на 44 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; жена на 76 г. с диабет и сърдечно заболяване; мъж на 87 г. със сърдечно заболяване; жена на 85 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 68 г. със сърдечно заболяване и диабет; жена на 83 г. със сърдечно и хронично неврологично заболяване; мъж на 75 г. с хронично белодробно заболяване; мъж на 64 г. със сърдечно заболяване; мъж на 80 г. със сърдечно заболяване; мъж на 54 г. с диабет, сърдечно и хронично бъбречно заболяване; мъж на 72 г. с хронично чернодробно заболяване; жена на 79 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания; жена на 69 г. с онкологично и сърдечно заболяване; жена на 75 г. с диабет и сърдечно заболяване; жена на 68 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 85 г. със сърдечно заболяване; мъж на 71 г. със сърдечно и онкологично заболяване; мъж на 86 г. със сърдечно заболяване; мъж на 61 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 89 г. със сърдечно заболяване; мъж на 69 г. с диабет и сърдечно заболяване; мъж на 70 г. със сърдечно заболяване; жена на 82 г. със сърдечно заболяване; мъж на 89 г. със сърдечно и хронично бъбречно заболяване; мъж на 58 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 87 г. с диабет и сърдечно заболяване; жена на 73 г. с хронично белодробно заболяване; жена на 76 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 75 г. с онкологично, сърдечно и хронично бъбречно заболяване; мъж на 84 г. със сърдечно и хронично белодробно заболяване; мъж на 66 г. със сърдечно заболяване и диабет;
жена на 59 г. с диабет, сърдечно и онкологично заболяване; жена на 75 г. със сърдечно заболяване; мъж на 73 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; жена на 84 г. със сърдечно заболяване; мъж на 86 г. със сърдечно заболяване; мъж на 80 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 80 г. със сърдечно и хронично белодробно заболяване; жена на 73 г. с диабет; жена на 88 г. със сърдечно, хронично бъбречно и хронично неврологично заболяване; мъж на 64 г. с онкологично заболяване; мъж на 26 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 74 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 58 г. с диабет и хронично чернодробно заболяване; мъж на 87 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 65 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания; мъж на 82 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 88 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 63 г. със сърдечно заболяване; жена на 84 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 71 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 68 г. с диабет и сърдечно заболяване; мъж на 79 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 70 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 38 г. с хронично бъбречно заболяване; жена на 80 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания; мъж на 70 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания; жена на 85 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания; жена на 71 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания. Министерството на здравеопазването изказва съболезнования на семействата и близките на починалите.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
