България
Защо за годините от 1983 до 2000 не се вземат предвид заплатите и осигуровките за пенсия?
Може ли някой да ми обясни защо смислено защо за годините от 1983 до 2000 не се вземат предвид заплатите и осигуровките? Това, ако не е държавен обир здраве му кажи. Това пита пенсионер в социалната мрежа.
Коментарите заваляха:
Защото нямат информация в електронен вариант за внесените ни осигуровки. Защото на работещите в НОИ ще им е трудно да ги нанесат от ведомостите на предприятията, заводите и учрежденията.
Това е едната причина. Другата, интересно защо всички забравят- парите от Сребърния фонд , министъра на финансите от първия кабинет на Борисов-Симеон Дянков, прехвърли към националния бюджет! Така този фонд бе занулен и сега постоянно казват, че пари за пенсии няма, че осигуровките не покриват разходите!
Старите пенсии направиха да са с по- малка тежест на стажа.Прецакаха старите пенсионери.
И на частно съм работила без осигуровки и без трудов стаж, сега не ми стигат да се пенсинирам.
Защото законодателството е различно. КСО започва да действа от 2000г.
Промяната, за която питате се наложи, заради промените във формулата за изчисляване на пенсиите и коефициентите свързани с тях.
Вече хора със силна осигурителна история до 2000 г.почти няма.
Няма просто обяснение, но до към даже 2005 има много хора, които въобще не са осигурявани. Това доведе до задължителното регистриране на трудовите договори и оттогава нещата станаха различни.
Новата формула обаче отчита всеки пропуснат месец в осигуряване чрез специфично съотношение. И ако нямате големи дупки е по-добра от старата. Ако обаче се приложи към осигуряването от 1997 до 2000, откогато има регистър на доходите, коефициентите масово ще паднат надолу, а с тях и размерите на пенсиите.
Така че не сте ощетени, напротив. В това отношение е постигнат някакъв баланс, но има други проблеми – все по-голямата тежест, която понасят осигурените в универсалните фондове. Там съотношенията не отчитат пропорционално отработените дни от месеците, за които не постъпват средства във фондовете и така изкуствено се завишава коефициента, с който се намалява брутния доход.
Причината защо заплатите и осигуровките за годините от 1983 до 2000 г. не се вземат предвид при изчисляване на пенсията за повечето пенсионери се корени в пенсионната реформа в България, която влезе в сила с Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 1 януари 2000 г.
Причината защо заплатите и осигуровките за годините от 1983 до 2000 г. не се вземат предвид при изчисляване на пенсията за повечето пенсионери се корени в пенсионната реформа в България, която влезе в сила с Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 1 януари 2000 г.
Промяна в Методологията
Преди 2000 г. пенсиите са се изчислявали на базата на трите най-добри последователни години от последните 15 години трудов стаж до 31.12.1996 г., както и дохода от 1997 г. до датата на пенсиониране.
С въвеждането на КСО, методът за определяне на индивидуалния коефициент (ИК) – ключов елемент във формулата за пенсия, се промени:
Индивидуалният коефициент (ИК) вече се изчислява въз основа на средномесечния осигурителен доход на лицето за целия му осигурителен стаж след 31.12.1996 г. до датата на пенсионирането.
За периода преди 1 януари 1997 г.: При определяне на индивидуалния коефициент се включва доходът от избрани 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 31.12.1996 г. (т.е. 1982 г. – 1996 г.). Това е било известно като „златните години“, защото тогава доходите често са били високи спрямо средната заплата за страната.
Причината защо заплатите и осигуровките за годините от 1983 до 2000 г. не се вземат предвид при изчисляване на пенсията за повечето пенсионери се корени в пенсионната реформа в България, която влезе в сила с Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 1 януари 2000 г.
Промяна в Методологията
Преди 2000 г. пенсиите са се изчислявали на базата на трите най-добри последователни години от последните 15 години трудов стаж до 31.12.1996 г., както и дохода от 1997 г. до датата на пенсиониране.
С въвеждането на КСО, методът за определяне на индивидуалния коефициент (ИК) – ключов елемент във формулата за пенсия, се промени:
Индивидуалният коефициент (ИК) вече се изчислява въз основа на средномесечния осигурителен доход на лицето за целия му осигурителен стаж след 31.12.1996 г. до датата на пенсионирането.
За периода преди 1 януари 1997 г.: При определяне на индивидуалния коефициент се включва доходът от избрани 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 31.12.1996 г. (т.е. 1982 г. – 1996 г.). Това е било известно като „златните години“, защото тогава доходите често са били високи спрямо средната заплата за страната.
Изключване на Периода (1983 – 2000 г.)
Периодът 1983 – 2000 г. не се взема предвид в цялост по следните причини:
Началото на Реформата: Новият модел се фокусира върху осигурителния доход след 31.12.1996 г., когато започва натрупването на индивидуални осигурителни данни в Националния осигурителен институт (НОИ) по новите правила.
За периода 1997 г. – 2000 г.: Този период попада в обхвата на осигурителния стаж след 31.12.1996 г. и доходът от него се включва в изчисляването на ИК по правилото за целия стаж след 1997 г.
За периода 1983 г. – 1996 г.: От този по-ранен период се вземат предвид само трите най-благоприятни последователни години по избор на лицето (стига да са в рамките на последните 15 години стаж преди 1997 г.), а не целият период. Това е направено, за да се смекчи преходът и да се избегне рязко намаляване на пенсиите, тъй като през 1997-2000 г. много хора са били осигурявани на минимални или ниски заплати поради икономическия преход и реформи.
Актуализация през 2019 г.
С промени в КСО през 2019 г., за повечето хора доходът преди 1 януари 1997 г. (включително „златните години“) отпадна напълно от изчисляването на ИК, като се запазва само доходът след 31.12.1996 г. Това решение беше взето с цел:
Премахване на злоупотреби: Справяне със случаи на фиктивни данни за високи доходи отпреди 1997 г. от вече ликвидирани или преобразувани предприятия
Уеднаквяване на правилата: Опростяване и стандартизиране на формулата за изчисляване на пенсията, като се базира на данните, които са налични в НОИ от реални осигурителни вноски.
В обобщение, акцентът е върху осигурителния доход след 1997 г., а не върху целия период 1983-2000 г., поради въвеждането на новата пенсионна система и фокуса върху реалните осигурителни вноски.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
