От началото на сезона досега в Атлантическия океан не се е образувал нито един ураган – ситуация, която климатологът Симеон Матев определя като безпрецедентна, докато България се подготвя за няколко дни хладно, облачно и на места дъждовно време. „От началото на сезона до момента нямаме нито един образуван атлантически ураган. Никога в историята не сме имали такава ситуация“, заяви Матев в ефира на „Добро утро, Европа“.
Необичайно тихият Атлантик съвпада с мощно Ел Ниньо в Тихия океан, а именно то според климатолога е сред основните причини условията за възникване на урагани да бъдат толкова неблагоприятни.
Силното Ел Ниньо променя циркулацията във високите слоеве на атмосферата и увеличава т.нар. вертикален сряз на вятъра над част от Атлантическия океан. Това затруднява организацията на тропическите системи и буквално може да разкъса зараждащите се бури. Независими метеорологични анализи също описват сезон 2026 като необичайно тих в Атлантика именно заради силния сряз на вятъра, сухия въздух и влиянието на мощното Ел Ниньо.
Британската Met Office още през лятото прогнозираше по-ниска от обичайната активност през сезона.
Това, което ще усетим непосредствено у нас, обаче идва от съвсем друга атмосферна система. Циклон, формирал се над Йонийско море, се придвижва на изток и през следващите 36-48 часа трябва да достигне района на Черно море. Там той ще взаимодейства с мощна област на високо атмосферно налягане над европейската част на Русия.
Комбинацията ще насочи към Балканите студен въздух от изток и североизток и ще задържи температурите сравнително ниски.
По-интересното е траекторията на самия циклон. Вместо след достигането на Черно море да продължи на изток към Кавказ, част от прогнозните модели показват връщането му на запад. Това т.нар. ретроградно движение е причината системата да остане близо до България по-дълго и да влияе на времето приблизително от вторник до четвъртък.
Очакват се повече облаци, периодични валежи и силен североизточен вятър, като точните количества дъжд ще зависят от това колко близо до брега ще премине центърът на циклона.
Най-внимателно се следи Черноморието. Според Матев по-вероятният сценарий е да паднат около 20-30 литра на квадратен метър, но при по-неблагоприятна траектория са възможни чувствително по-големи количества. Тогава към валежите ще се добавят силен вятър и сериозно морско вълнение. Ден по-рано климатологът обърна специално внимание именно на районите южно от Бургас, които при най-тежките сценарии могат да попаднат в зоната на най-интензивните валежи.
Матев подчертава, че засега това не е основният сценарий и няма основание да се говори категорично за порои. Краят на септември и началото на октомври обаче са период, в който морето все още е топло, а нахлуването на студен въздух понякога създава условия за бързо задълбочаване на циклони и значителни валежи по Източна България. Затова развитието на системата ще се следи буквално ден за ден.
Първото по-сериозно застудяване вече донесе и сняг във високите части на планините. Снежна покривка се появи по най-високите части на Рила, Витоша и Стара планина, като на места над 2000-2500 метра валежите преминаха в сняг. Матев обяснява, че причината планините да не побелеят по-сериозно не е липсата на достатъчно студен въздух, а малкото количество валежи.
Септември започна почти като продължение на лятото, но температурната картина се промени рязко около настъпването на астрономическата есен. Преди застудяването месецът вървеше сред най-топлите септември, а сега температурната аномалия постепенно се свива. За октомври прогнозата също вече не е за необичайно топъл месец – очакват се температури около нормата и валежи над обичайните количества.
След нестабилния период в края на септември началото на октомври може да донесе и далеч по-приятната страна на есента. „Истинско златно есенно време с много слънце, хладни утрини, но приятни следобеди“, така Матев описва един от вероятните сценарии след преминаването на циклона.
