България
Зловещо: Само за ден К-19 уби 99 българи! Всеки втори от тях е…
Коронавирусът продължава да вършее из България с пълна сила. Това го доказват и плашещите данни за изминалите 24 часа. Само за ден К-19 уби близо 100 българи, а 1 835 са новодиагностицираните с COVID-19 лица у нас през последните 24 часа.
С PCR са установени 598 от тях, а с бързи антигенни тестове – 1 237. Тестовете, направени през изминалото денонощие, са общо 20 996. От тях 5 086 са PCR, а 15 910 – антигенни (което означава, че процентът на положителните проби е 8,7 на сто). Това сочат данните в Националната информационна система.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 103; Бургас – 36; Варна – 145; Велико Търново – 85; Видин – 49; Враца – 24; Габрово – 59; Добрич – 39; Кърджали – 19; Кюстендил – 27; Ловеч – 32; Монтана – 57; Пазарджик – 47; Перник – 38; Плевен – 44; Пловдив – 150; Разград – 14; Русе – 67; Силистра – 32; Сливен – 36; Смолян – 31; София област – 70; София град – 401; Стара Загора – 69; Търговище – 30; Хасково – 50; Шумен – 43; Ямбол – 38.
Потвърдените случаи на новия коронавирус в България към момента са общо 489 423. Активните случаи са 41 752.
Излекувани са вече 427 321 лица. 1 055 от тях са регистрирани през последното денонощие.
Общо 4 949 са пациентите с доказана коронавирусна инфекция, настанени в лечебни заведения за болнична помощ. 414 от тях се намират в интензивни отделения или клиники.
В България към момента са поставени общо 2 494 575 дози от ваксините срещу COVID-19. 11 441 от тях са приложени през изминалите 24 часа.
Според Националната информационна система медицинските служители, при които е потвърден новият коронавирус у нас, са общо 14 321. Новите случаи, регистрирани през изминалото денонощие, са 34. От тях осем са установени при лекари, девет – при медицински сестри, осем – при санитари и девет – при друг медицински персонал.
Починалите лица, при които е била констатирана коронавирусна инфекция, са 20 350. Нови 99 случая са регистрирани през последното денонощие.
Починали са:
жена на 63 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 71 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 53 г. с диабет и сърдечно заболяване;
жена на 92 г. със сърдечно заболяване;
жена на 49 г. с онкологично заболяване;
мъж на 76 г. със сърдечно и хронично неврологично заболяване;
жена на 63 г. с диабет;
жена на 81 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 82 г. със сърдечно заболяване;
жена на 92 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 82 г. със сърдечно заболяване;
жена на 73 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 76 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 74 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 68 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 71 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 66 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 82 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 72 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 72 г. с хронично бъбречно заболяване;
мъж на 55 г. с хронично хематологично заболяване;
жена на 82 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 60 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 84 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 85 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 75 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 51 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 63 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 89 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 78 г. със сърдечно заболяване;
жена на 84 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 87 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 76 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 72 г. със сърдечно заболяване;
жена на 82 г. със сърдечно заболяване;
жена на 74 г. със сърдечно заболяване;
жена на 78 г. с диабет и сърдечно заболяване;
жена на 65 г. със сърдечно заболяване;
жена на 74 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 69 г. с диабет и сърдечно заболяване;
мъж на 86 г. със сърдечно заболяване и диабет;
мъж на 88 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 48 г. със сърдечно заболяване;
жена на 54 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 52 г. със сърдечно и онкологично заболяване;
мъж на 62 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 67 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 63 г. със сърдечно заболяване;
жена на 62 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 81 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 82 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 70 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 77 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 82 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 75 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 66 г. със сърдечно заболяване;
жена на 74 г. с диабет и сърдечно заболяване;
жена на 81 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 79 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 64 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 69 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 64 г. със сърдечно заболяване;
жена на 75 г. с хронично белодробно и сърдечно заболяване;
жена на 36 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 73 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 54 г. с диабет и сърдечно заболяване;
жена на 88 г. със сърдечно заболяване и диабет;
мъж на 71 г. със сърдечно заболяване;
жена на 71 г. със сърдечно заболяване;
жена на 76 г. със затлъстяване и сърдечно заболяване;
жена на 60 г. със сърдечно заболяване;
жена на 64 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 69 г. със сърдечно и хронично бъбречно заболяване;
мъж на 78 г. със сърдечно заболяване;
жена на 71 г. със сърдечно заболяване;
жена на 65 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 90 г. с диабет и сърдечно заболяване;
мъж на 47 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 74 г. с онкологично и сърдечно заболяване;
мъж на 74 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 74 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 68 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 54 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 51 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
мъж на 52 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 81 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 77 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 81 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 83 г. със сърдечно заболяване и диабет;
мъж на 46 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
мъж на 75 г., за когото към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 80 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 82 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;
жена на 71 г. със сърдечно заболяване;
жена на 69 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 68 г., за която към момента няма информация за придружаващи заболявания;
жена на 73 г. с диабет и сърдечно заболяване;
жена на 70 г. със сърдечно заболяване;
мъж на 68 г. със сърдечно заболяване.
Министерството на здравеопазването изказва съболезнования на семействата и близките на починалите.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
