Разкази на хора, излезли от кома, почти винаги са еднакви. Сякаш задължителни компоненти на всички разкази от подобен тип, са неземната светлина, хармония и спокойствие, в които човешкото съзнание продължава да живее, дори и без тяло. Във въпросната искряща атмосфера, някои виждат Бог, а други – бели същества, с които разговарят.

И сред известните личности у нас има такива, които разказват странните си истории след излизането от кома. Бизнес дамата Ваня Червенкова дори написа книга, посветена на чудотворното й избавление от физическата смърт.

Тя изпада в кома, след като в нея са изстреляни няколко куршума пред очите на дъщеря й преди повече от десетилетие. Лекарите са скептични за оцеляването й, но то се случва. Излизайки от кома, Ваня разказва, че видяла Рая, Светлината и Бог. В Рая потънала в безцветна светлина без земен аналог. Бизнес дамата виждала всичко с очите си, но не усещала тялото си. В красивото място й казвали, че ще живее, защото имала недовършени дела на земята.

„Аз съм една от малкото щастливки, които се радват на милосърдието на Господ, защото съм била там, където малцина са били, защото съм се върнала оттам, откъдето почти никой не се връща. Там се научих на прошка. Ако на злото отговориш със зло, това е като бумеранг и ти се връща“, категорична е Ваня.

След като отворила очи и излязла от комата, първата й мисъл била, че желае да се върне на онзи свят. Не искала да продължи земния си път, който й се струвал грозен и сив в сравнение с отвъдното. После дошла на себе си, припомнила си коя е всъщност и разбрала, че трябва да живее, защото дъщеря й, която тогава е 7-годишно дете, има нужда от нея.

Певицата Кали разказва за висок добър човек, който й помогнал да слезе по една стълба, след което тя излязла от комата. Изпаднала в нея заради много тежка катастрофа и една седмица била между живота и смъртта през 1991 г. Това, което видяла, докато била в това състояние, бил брат й Пламен, който от все сърце се молел сестра му да се оправи.

„Пред очите ми се спусна стълбата отгоре. По нея слезе човек – висок и с много блага физиономия, дълга коса и сива роба. Хвана ми ръката и каза: „Ти ще се излекуваш!“. После отворих очи“, спомня си Кали.

Актьорът Христо Мутафчиев се справи след инсулт и тежка операция след това. При срещата си със смъртта актьорът видял починалата си баба Зорка, която го върнала към света. Докато бил в кома, виждал с духовното си зрение ярки цветове – от яркочервено, наситено синьо, почти до черно. Багрите преминавали от топли към студени. Нямало тунел, нямало коридор. Когато очите му потънали в пълен мрак, изведнъж ярък лъч прорязал тъмнината. Христо описва този сноп светлина като „лъча на спасението“, който го върнал към живота.

Певецът Любо Киров два пъти бил на косъм от смъртта – веднъж след спукан апандисит и веднъж след катастрофа. Когато получил перитонит, видял образа на Бог, който бил облян в бяла светлина. Чертите на лицето му не се различавали ясно, но Любо с голяма точност описва ръката му, която сякаш го погалила и му посочила обратния път. Съзрял Господ втори път, когато Любо и майка му се придвижвали с кола към вилата. Певецът карал с висока скорост и не успял да завие. Двамата с майка му полетели с главата надолу и в този кратък миг Киров видял като на лента целия си живот. Тогава сякаш някаква силна ръка хванала колата, обърнала я и тя паднала на гумите си като в памук. „Можехме да умрем, но се измъкнахме живи, благодарение на Господ. Това е неговата любов“, разказва изпълнителят.

Благой Иванов – Багата изпада в кома, след като е смъртоносно прободен в софийско заведение. Хора от медицинския екип, наблюдавал Багата, издават, че след като излязъл от кома, бълнувал и говорел странни неща. Твърдял, че вижда светец, облян в бяла светлина, и усещал божията любов върху себе си. „Знам само, че съзрях нещо като пламък. Не е случайно, че се събудих точно на Великден. Получих втори шанс за живот“, казва спортистът. А лекарите признават, че оцеляването и пълното му оздравяване е своеобразно медицинско чудо.

Швейцарският психиатър Елизабет Кюблер-Рос е категорична, че смъртта не съществува

Швейцарският психиатър Елизабет Кюблер-Рос е посветила живота си на лечението на неизлечимо болни пациенти и записвала разкази след излизане от кома. След десетки случаи на пациенти тя стига до извода, че на практика смърт няма.

„От Австралия до Калифорния всички тези преживявания са имали един общ знаменател: перфектното осъзнаване на тези хора, че напускат физическото си тяло, оставайки в пълно съзнание. Всичко това ме води до извода, че смъртта, така, както я разбираме ние на научен език, не съществува. Следователно умирането означава да изгубим само физическото си тяло, както пеперудата когато излиза от пашкула си. Става дума за преход към по-високо ниво на съзнание, където продължаваме да възприемаме, да се смеем, да разбираме, да се развиваме и където единственото нещо, което губим, е това, от което нямаме вече нужда – физическото тяло.

Никой от пациентите, които са имали този вид опит, не се е боял от смъртта. Нито един. Освен това много от тях са изпитвали отново усещане за цялостност на собственото тяло, както когато са били здрави. Например някой, който е бил блъснат от кола и е загубил крака си, излизайки от физическото тяло е имал крака си на мястото му”, разказва швейцарският психиатър Елизабет Кюблер-Рос.

Тя настоява, че „не трябва да се страхуваме от смъртта“. „Трябва да се освободим от негативизма и започнем да виждаме живота като предизвикателство, като тест да подобрим собствените си вътрешни ресурси и сила.

Това, което научихме от нашите отишли си приятели, от тези, които са се върнали, за да ни разкажат техния опит, е, че всяко човешко същество след преминаването вижда целия си живот като на филм, като по този начин има възможността да преразгледа всяко свое действие, всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене освен нашето, и няма осъдителен Бог, готов да ни накаже“, казва още Рос.

Ебен Александър е неврохирург в Харвард. Винаги е бил скептичен по теми като задгробния живот и разказите за извънтелесни преживявания на неговите пациенти. Но през 2008 изпада в кома за 7 дни поради рядка форма на менингит. След това неговите възгледи се променят, за което разказал в списание „Нюзюик“ и в книгата си „Доказателство за Рая“. По време на комата попада „в един свят с бели и розови облаци, открояващи се на фона на едно небе, тъмносиньо като нощта, и стада от светещи същества, които оставали след себе си ярка следа“.

Неврохирургът нарича съществата „по-висша форма на живот“. В това измерение, обогатено със славно пеене, слух и зрение се превръщат в едно. „Чувах красотата на тези необикновени същества и заедно с това виждах съвършенството и радостта на това, което пееха“.

В голяма част от своето пътуване Александър Ебен е придружен от мистериозно русо момиче със сини очи. Разказва, че я среща за пръв път, докато върви върху килим, оформен от милиони ярко оцветени пеперуди. Лекарят си спомня погледа й, който изразявал абсолютна чиста любов, много над това, което може да се изпита в реалния живот. Говорела с него, без да използва думи, изпращайки съобщения, които „влизали в него като нежен вятър“.

Докторът си спомня по особен начин три от тях: „Ти си обичан и обгрижван”, „Няма от какво да се боиш“ и „Няма какво да сгрешиш“. Но спътницата на лекаря добавила също: „Ще ти покажем много неща тук, но накрая ще се върнеш назад“, пише неврохирургът.

Източник: Уикенд