Минималната работна заплата в ЕС, един от най-важните въпроси на комисията на Урсула фон дер Лайен, бе гореща тема в Европейския съюз в началото на годината, когато удари кризата с коронавируса.

Сега, когато настъпва икономическа криза и рецесия, въпросът е как Европейската комисия и държавите членки да осигурят справедливи възнаграждения и приличен жизнен стандарт по време и след коронакризата, пише в свой просторен анализ Eurofound – европейска фондация за подобряване на условията за живот и труд, която се финансира от ЕК.

Работещите на минимална заплата традиционно са сред най-уязвимите категории заети на пазара на труда. Въпреки че в началото на годината минималните заплати бяха увеличени в цяла Европа, 70% от хората, работещи срещу минимално възнаграждение, имат сериозни трудности да свържат двата края в сравнение с по-малко от половината останали работещи, според данните от 2018 г.

Това ниво варира значително в отделните страни – от по-малко от 10% в Дания, Финландия и Швеция до 55% в Хърватия и Кипър, до 60% в България и до 80% в Гърция.

В същото време работещите на минимална работна заплата в цяла Европа все по-често са призовавани да предоставят основни услуги по време на мерките срещу Covid-19. А пък вероятността да бъдат съкратени или да се разболеят е значително по-голяма поради концентрацията им в силно засегнати сектори, посочва фондацията в анализа си.

Като цяло коронакризата засегна два вида работещи на минимална заплата особено силно, но по много различни начини.

От едната страна са най-важните работници – тези, които поддържаха икономиката по време на извънредните мерки и карантината. Те работят в сектори като селското стопанство, търговията на дребно и в сферата на чистотата. Това по правило са секторите с най-ниска работна заплата, която често пъти е минималната.

В началото на юни еврокомисарят по въпросите на работните места и социалните права Николас Шмит посочи парадоксално слабата икономическа позиция на много основни работници по време на коронакризата.

„Тези работници поддържаха нашите общества и икономики живи, когато всички останали трябваше да спрат да работят. Парадоксално е обаче, че те ще бъдат засегнати най-силно от кризата. Работата за инициатива за минимални заплати в ЕС е съществен елемент от нашата стратегия за възстановяване. Всеки заслужава приличен жизнен стандарт„, каза Николас Шмит.

Другата група работещи на минимална заплата бяха тези, които си останаха у дома, когато бяха наложени извънредните мерки в редица страни. Проучването „Живот, работа и Covid-19“ на Eurofound показва, че 29% от анкетираните са загубили временна или постоянна работа заради пандемията. Те са работили в секторите засегнати най-силно от пандемията – хотелиерство (16%), изкуства, развлечения, отдих или домашни помощници (14%) и сервизни работници (16%).

Проучването показва още, че близо 40 на сто от анкетираните са завили, че доходите им са намалели в сравнение с тези от преди Covid-19. Близо половината твърдят, че техните домакинства не могат да свържат двата края, а над половината казват, че не могат да поддържат стандарта си на живот повече от три месеца без доход.

Ситуацията е още по-страшна за три четвърти от безработните, които не могат да се справят повече от три месеца, като 82% от тях съобщават, че домакинствата им срещат трудности. Не е необходимо много въображение, за да се определи как тези резултати се свързват с онези, които получават минимална работна заплата, които са загубили работата си пред кризата.

Пропастта между работниците на предните линии и ниските заплати, които получават, подчертава несправедливост, която може да бъде отстранена веднъж завинаги, пише в анализа си Eurofound. В политическата сфера минималните заплати станаха широко приети. Толкова, че политическата воля превърна дебата за минималната работна заплата в двупартиен въпрос.

Урсула фон дер Лийен, член на ЕНП, която традиционно е по-дясноцентристка, в своите политически насоки обеща да представи правен инструмент, който да гарантира, че всички работници в ЕС са защитени от справедлива минимална заплата, която да позволи достоен живот, където работят.

На равнището на ЕС изглежда има политическата воля за решаването на този въпрос, след като в началото на юни започна втората фаза на консултациите за минималната заплата в ЕС.

Засега е ясно, че ЕК няма как да определи обща минимална заплата за целия ЕК, но може да се очаква да се опита да създаде споделена рамка, в която да се определят минимални заплати на национално ниво, пише Eurofound.

Според фондацията това би могло да стане, че постигане на съгласие по общи критерии и цели, следене на изпълнението им чрез индикатори и насърчаване на икономическото сближаване. На този етап консултациите дават възможност за изработването на такъв правен инструмент за минималното заплащане в ЕС.

Все пак договорените правила не са на равнището на ЕС, а на държавите-членки и социалните партньори. Битката е между бизнеса и работниците, а ЕК е арбитърът, който трябва да разреши спора.

„Гарантирането, че всички работници в ЕС да печелят достойно е от съществено значение за възстановяването, както и за изграждането на справедливи и устойчиви икономики, а минималните заплати играят важна роля за това“, отбеляза ЕК по време на започналите консултации през юни.

Ръководителят на научните изследвания в Eurofound Кристин Аумайр-Пинтар посочва, че Covid-19 е довел до значителни смущения както на пазара на труда, така и сред общество в Европа.

„Работещите на минимална заплата са непропорционално изложени не само на рисковете за здравето, но и върху въздействието на кризата върху заетостта.

Въпреки че въз основа на тяхната индустрия, можем да видим, че съществуват две различни категории работници с минимална работна заплата, Европа трябва да бъде обединена в поставянето на интересите на работниците с минимална и ниска заплата на преден план в мерките за възстановяване“, казва Кристин Аумайр-Пинтар.

Така илиза, че пандемията от Covid-19 може да се окаже е повратната точка, която да отвори възможности за по-бърз напредък към по-равнопоставено и справедливо общество и договарянето на механизма за определянето на справедлива минимална заплата е една важна стъпка.

Ако бъде договорен общ европейски механизъм за определяне на минималната работна заплата очакванията са това да доведе до ръст на минималното възнаграждение у нас, което е далеч от средното за ЕС – 312 евро срещу 780 евро.

Традиционно България е на дъното с най-ниска минимална работна заплата от 312 евро на месец (610 лв.) от началото на 2020 г., въпреки увеличението с 9 на сто спрямо миналата година. За сравнение, в Люксембург минималната заплата е 2142 евро месечно.

Като цяло в началото на 2020 г. почти всички страни-членки на ЕС увеличиха минималната работна заплата. Единственото изключение беше Латвия, където тя остана без промяна. Най-голям беше ръстът на минималната заплата в Полша от 523 до 611 евро месечно (17%), а наймалък във Франция – от 1521 до 1539 евро (1.2%).

Увеличаването на минималните заплати в сравнение с реалните не е достатъчно за да се преодолее голямата диспропорция в заплащането. Това е причината ЕК да иска да въведе минимална заплата, която е процент от средна заплата за съответната страна членка. Такава дискусия има в редица страни.

Например в Полша, Словакия и Испания предложението е минималната заплата да е 60% от средната за страната. В България, Литва и Португалия се обсъждат други механизми за вдигането й.

Засега преговорите между синдикати и работодатели у нас за определяне на прозрачен и предсказуем механизъм за минималната заплата търпят провал. Синдикатите настояват за отмяната на плоския данък и въвеждане на прогресивно облагане.

Българските работодатели пък искат да се премахнат допълнителните плащания за прослужено време и дори намаление на заплатите заради коронавируса.

А само преди дни икономиста Красен Станчев разкритикува юлското увеличение на пенсиите и призова правителството в България да преосмисли намаляване или поне замразяване на минималните заплати и на пенсиите.