Баба му – музата на нобеловия лауреат Борис Пастернак и вдъхновението за образа на Лара в „Доктор Живаго“ – е била двукратно депортирана. Родителите му се запознават в ГУЛАГ, а през 80-те години успяват да напуснат Съветския съюз и да се установят във Франция. Там баща му Вадим, поет и преводач, се сближава с Рене Шар и Анри Мишо.

В книгата си „Изгнаници“ Андрей Козовой разказва невероятната история на семейството си, която сама по себе си отразява развитието на Русия в продължение на близо един век. В интервю за френския вестник L’Express този специалист по руска и съветска история, сега професор в университета в Лил, е доста песимистичен относно войната в Украйна, като същевременно твърди, че Владимир Путин страда от комплекс за малоценност.

L’EXPRESS: Вашата баба е вдъхновила образа на Лара в романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“. Защо този роман толкова е разтревожил съветските власти, когато е публикуван през 1957 г.?

АНДРЕЙ КОЗОВОЙ: Трябва да се върнем към корените на тази история. Баба ми по майчина линия, Олга Ивинска, голяма любителка на поезията, се запознава с Борис Пастернак през 1946 г. в редакцията на списание „Новый мир“. Той е бил жив бог за нея. По това време образът на Лара не е съществувал в първата версия на „Доктор Живаго“. Той веднага се влюбва в нея, въпреки че е женен. Те имат страстна афера, но през 1949 г. тя е арестувана.

След това Сталин организира чистка на обществото, кампания срещу „космополити без родина“ – термин, използван от режима за обозначаване на евреите. Тази антисемитска кампания се дължи до голяма степен на дипломатическия разрив между Съветския съюз и Израел, контекста на Студената война, но също и на антисемитизма на Сталин. Пастернак обаче е евреин. Той със сигурност е бил писател, ценен от Сталин, но в очите на литературните власти се е превърнал в „буржоазен индивидуалист“, „откъснат от масите“ и тайно религиозен.

Баба ми, под наблюдение от тайните служби, е била призована и помолена да заведе дело срещу Пастернак в съда. Тя отказала. Платила цената и била изпратена в трудов лагер до 1953 г. След освобождаването си любовната връзка между Олга и нейния идол се възобновила. Баба ми станала новата му муза, вдъхновявайки го да пише великолепни стихове. Именно по това време се родил образът на Лара и се появил романът, какъвто го познаваме.

Тъй като съветските издатели не искали да го публикуват, писателят предал ръкописа на италианския комунистически издател Джанджакомо Фелтринели. „Доктор Живаго“ пожънал огромен успех. Но КГБ бие тревога, представяйки го като антисъветски роман.

Пастернак изобразил Октомврийската революция, използвайки напълно аполитичен герой, нещо немислимо по онова време. Срещу него била започната кампания, а баба ми била използвана като пешка. През октомври 1958 г. той е удостоен с Нобелова награда за литература, което допълнително разпалило скандала. Режимът искал да принуди писателя да емигрира.

L’EXPRESS: Пастернак умира през май 1960 г. и баба Ви, и майка Ви са арестувани и депортирани в ГУЛАГ, след като преминават през печално известната Лубянка, централата на КГБ…

АНДРЕЙ КОЗОВОЙ: Причината за ареста им, за разлика от 1949 г., не е политическа. Те са обвинени в трафик на валута, тъй като Пастернак тайно е получавал авторските си възнаграждения от продажбите на „Доктор Живаго“ в чужбина.

Това е бил претекстът: режимът не можел да си отмъсти директно на писателя, така че баба ми отново е трябвало да плати най-високата цена, този път придружена от дъщеря си, майка ми. Двете първо са изпратени в Далечния изток, а след това, след административна реорганизация, в лагер в Мордовия, на 600 километра югоизточно от Москва. Именно там майка ми се запознава с баща ми, чрез писма…

L’EXPRESS: Роден в Харков в семейство на асимилирани евреи, баща Ви, Вадим, е бил обвинен в антисъветска пропаганда…

АНДРЕЙ КОЗОВОЙ: Прадядо ми по бащина линия е бил практикуващ евреин от малко местенце в Западна Украйна, недалеч от Лвов. Един от синовете му, моят дядо, скъсва с юдаизма и приема марксизма-ленинизма, друга форма на религия. Той променя първото си име, наричайки се Марк в чест на Маркс. След като се установява в Харков, той става баща на две деца, включително баща ми Вадим.

Баща ми, в младостта си, също е вярвал в Ленин, но след като пристига в Москва, за да учи история, се дистанцира от комунистическата догма. През 1957 г. е арестуван за принадлежност към студентска група, която вярва, че десталинизацията трябва да продължи. Излежава осемгодишна присъда в Мордовия, а през 1961 г. научава за пристигането на баба ми и майка ми.

Очарован от френската поезия, която мечтаел да превежда, той пише на майка ми с молба да му даде назаем нейната антология с поезия. Те тайно си разменяли книги; той превеждал за нея и тя станала негова муза. След освобождаването на майка ми през 1962 г., баща ми ѝ подарява рядко руско издание на „Цветята на злото“ – истинско обяснение в любов. Той е освободен през 1963 г. и се женят през 1964 г.

L’EXPRESS: Вашето семейство успява, не без трудности, да напусне Съветския съюз и да се установи във Франция през 80-те години на миналия век. Но Вие казвате, че през 90-те години вярата на баща Ви в това, което тогава се наричаше „Нова Русия“, бързо се разпада. Защо такъв песимизъм?

АНДРЕЙ КОЗОВОЙ: В края на 80-те години на миналия век, по време на перестройката, моите родители, както много други емигранти, изпитваха еуфория, усещаха, че всичко е възможно и че Русия може да има демократично бъдеще. Но бързо последва разочарование.

През 1993 г. баща ми беше шокиран да види как Борис Елцин нарежда на танкове да стрелят по сградата на Парламента, за да отстранят депутатите, които отказаха да изпълнят заповедта му за разпускане на парламента. По това време той обяснява, че „руският президент няма по-опасен враг от самия себе си“. Баща ми беше особено отвратен от войната срещу Чечня, започната в края на 1994 г.

„Тази нездравословна приемственост е отвратителна: всичко се повтаря!“, пише той в есе, в което защитава правото на чеченците на самоопределение и което остава непубликувано. Трагедията на моите родители, и особено на баща ми, беше принудителното им изгнание, фактът, че е откъснат от любимия си език, от читателите на поезията си, толкова сложна, толкова модерна. Напълно русифициран евреин, който по някакъв начин стана по-роялист от царя, той се посвети изцяло на руския език. Той толкова отчаяно искаше да споделя любовта му…

Но политическата реалност е, че Русия през 90-те години на миналия век започна да се плъзга към авторитаризъм, като през цялото време твърдеше, че е демократична. Баща ми почина през 1999 г. на 61 години – годината, в която Владимир Путин дойде на власт (а също и годината, в която собственият му баща почина на 88 години, любопитно съвпадение).

В крайна сметка мисля, че това беше добре, защото той не видя най-лошото. Да види бомбардировките над родната си Украйна би му причинило ужасни страдания…

L’EXPRESS: „Путиновците идват и си отиват, Пушкиновците остават“, пишете в епилога на книгата си. Не допринесоха ли Пушкин или Достоевски за руския империализъм?

АНДРЕЙ КОЗОВОЙ: Нека не опростяваме прекалено! Аз твърдя, че класиците са имали противоречиво отношение към руския имперски опит. Пушкин със сигурност подкрепя Руската империя срещу Полша в няколко стихотворения, които са били силно критикувани приживе. Но трябва да поставим тези възгледи в техния исторически контекст и също така да разгледаме тези велики писатели в цялата им сложност.

Лев Толстой протестира срещу войната с Япония и става пацифист, докато в ранните си години е по-скоро неоимпериалист. Достоевски, за разлика от него, се движи отляво надясно, но за мен той остава преди всичко авторът на „Бесове“, пророчески роман за тоталитаризма. Нека не възприемаме манихейски и опростенчески поглед върху „културата на отмяната“. Защото по тази логика бихме могли да отхвърлим и немската култура и произведенията на Хайдегер, заради връзките му с нацизма.

Днес значителна част от опозицията срещу Владимир Путин е рускоезична. Не можем да изградим нова Русия без руснаци и без да черпим от най-доброто, което руската култура може да предложи на света. Борис Пастернак всъщност е добър исторически пример. Той не е бил дисидент. Но се е опитал да създаде изключителен корпус от произведения извън политическата сфера, като същевременно е играл, донякъде несъзнателно, изцяло подривна роля.

Не защото ЦРУ е улеснило разпространението на „Доктор Живаго“ в СССР. Но тъй като романът му беше далеч по-силен от това и в крайна сметка се оказа катастрофален за комунистическата идеология и пропагандата от 1917 г.

L’EXPRESS: Вашето семейство е принадлежало към руската интелигенция. До каква степен Владимир Путин, който произхожда от скромно семейство, е таил чувство за социална мъст?

АНДРЕЙ КОЗОВОЙ: Той със сигурност има комплекс за малоценност. Родителите му са работили във фабрика и са живели в ужасяващи условия, в мизерен комунален апартамент. Когато е бил млад офицер от КГБ, Путин несъмнено е бил подиграван заради произхода си, тъй като КГБ е смятано от мнозина за убежище за богати деца и привилегировани.

Оттук и настоящата му декларирана страст към историята, консервативните руски интелектуалци и многобройните му цитати от автори. Той иска да покаже, че е ненаситен читател и познавач на руската история. Само че, разбира се, той напълно греши за това. Единственият човек, с когото се гордее, е дядо му Спиридон, готвач в Кремъл, който е готвил за съпругата на Ленин, а по-късно и за Хрушчов и семейството му.

L’EXPRESS: Как виждате развитието на войната в Украйна?

АНДРЕЙ КОЗОВОЙ: Аз съм на страната на песимистите. Вероятно преживяваме последната година на мир в Европа. От една страна, Европа не може просто да доставя оръжия на украинците, които са претоварени и изпитват недостиг на човешки и военни ресурси. Ако не се откажем от Украйна, не можем да избегнем въпроса за чужди войски на украинска територия.

Трябва да разберем, че Путин вече има предвид тази нова европейска война, както се вижда от неговата „хибридна война“, провокациите му и прелетите на дронове. Разбира се, трудно е да се знае точно какво се случва в ума му, дали блъфира или не. Но в края на живота си той може да се смята за човек, решен да стигне докрай.

Както каза на Оливър Стоун в документалния филм „Разговори с Путин“, той смята, че Хрушчов е бил слаб, защото се е поддал на натиска на Кенеди през октомври 1962 г. по време на Кубинската ракетна криза. Той не би се поддал… Но във всеки случай, трябва да установим много по-силен баланс на силите, за да се случи реална промяна в Украйна.

В противен случай трябва да сме готови да отстъпим по украинския въпрос, знаейки, че други бивши съветски републики като Молдова или балтийските държави, които са изключително лесни мишени за Русия, ще последват съдбата на Украйна. Тази спирала, в която се намираме, не е задължително да доведе до трета световна война, но при всички случаи до много по-сериозен конфликт от сегашния. Докато Путин е жив, Русия няма да се предаде.

L’EXPRESS: Руското население изглежда примирено. Мнозинството може да не са активни поддръжници на путинизма, но руснаците се обръщат към частния сектор…

АНДРЕЙ КОЗОВОЙ: Гледайки новините във Франция, човек може да си помисли, че руското население остава пасивно пред лицето на режима. Това е отчасти вярно и се отнася за Москва и Санкт Петербург, двата големи руски града. За разлика от 2011-2012 г., те до голяма степен са били пощадени от трудностите, които руснаците изпитват от 2022 г. насам. За да се обясни това, трябва да се вземе предвид дългогодишната култура на подчинение на силен лидер и фактът, че съпротивата е била заглушена и задушена.

С отравянето на Алексей Навални в затвора през февруари 2024 г. режимът обезглави най-видната фигура на опозицията. Протестирането срещу войната в Украйна или Путин се превърна в самоубийство. И все пак, бунтарският дух сред младите руснаци не е изчезнал: все още се провеждат спонтанни митинги, особено в провинцията.

Хората подкрепят улични музиканти, арестувани за изпълнение на песни на „чуждестранни агенти“, и се събират, за да протестират срещу инфлацията, увеличаването на данъците, ограниченията за използване на мобилни телефони и създаването на „суверенен“ интернет. Те протестират мълчаливо. Последните проучвания показват, че само 28% от населението подкрепя продължаването на войната в Украйна; голямото мнозинство от младите хора искат мир.

Както и по съветско време, мнозина четат книги от „чуждестранни агенти“ – Дмитрий Биков, Людмила Улицкая, Борис Акунин – които сега са в изгнание. Но това далеч не е широко разпространено движение. Докато икономическата ситуация остава поносима, Москва и Санкт Петербург няма да помръднат.

За да започне ситуацията да се движи в правилната посока, смятам, че дворцов преврат след смъртта на Путин е по-вероятен, отколкото социален бунт. Ключът е в това кой ще дойде след Путин. Но отново, трябва да окажем натиск върху Путин, да не се страхуваме от него и да изпратим войските си да защитават Украйна.

Източник: Факти бг