Къде е границата между фантастиката и реалността?
Природата или Господ ни е създал, с не съвършени тела и мозъци, но ни е дала едно безценно нещо – възможността да създаваме все нови и нови открития, чрез които да променяме телата си и да усъвършенстваме мозъците си, да ги развиваме непрекъснато. Доказателство за това са повишаване на продължителността на живот и все по умните ни деца.
Но има ли начин да забързаме още този процес?
Естественно че има и със сигурност това е напълно по силите ни. Просто трябва да наблюдаваме повече, да експериментираме повече и да рискуваме повече.
Решенията са толкова близко да нас просто трябва да се пресегнем, да направим едно усилие и със сигурност ще постигнем резултати.
Къде е границата на фантастиката и реалноста?
Ето Ви един пример за фантастика:
Каква част от телата и органите ни са излишщни?
Въпрос който със сигурност ще щокира някого, но друг ще се замисли и щи намери отговор на него.
Според мен общуването чрез говор в най скоро време може да стане излишно, имайки в предвид с каква скорост се движи компютърната техника и напредъка в изучаването на мозъка. Съвсем скоро телепатията няма да е фантастика, а може би ще можем да комуникираме само като се доближим един към друг.
Следователно и слуха може да не ни е толкова необходим. Със сигурност ще създадем и устройства, които ще имат сто и повече пъти по-добро обоняние от нашето. А за зрението ни и днес вече много неща се проектират направо на очила и може да виждаме неща, които до скоро бяха фантастика. А дали скоро тези изображения няма да се проектират направо в мозъка ни както картина, така и звук, а защо не и с аромати които да усещаме, а дори може да усещаме и движения, обръщания, превъртания, летене и какво ли още друго. Като споменах летене сигурно не е далеч времето когато ще се предвижваме на собственни платформи кресла от едно място до друго без да правим усилия, роботи ще поемат тежката задача да работят и произвеждат вместо нас всичко което ни и необходимо за съществуване. Но от всичко това най- вероятно ще получем атрофия на мускулите и единственно, чрез спорт ще можем да компенсираме това обездвижване. А дали спорта ще е същия или просто ще влизаме в една капсула, ще натискаме едно копче и машини, химикали и флоиди ще правят всичко вместо нас. И ето като споменах химия и флоиди, дали времето на храненето отминава, дали няма да дойде деня, в който едно хапче ще ни е достатъчно храна за месец, а може би и за година. Едно малко отклонение, та нали анакондите когато уловят едра плячка не се хранят цяла година!
Ако не приемаме голямо количество вода и успяваме да не я изхвъллим от тялото си чрез пот и урина, то проблема с пиенато на вода ще е решен. Няма да имаме нужда от бъбреци, защото едно малко устройство например гривна на крака ни ще е достатъчна да отдели от кръвта всички вредни съставки в концентриран вид и в малка капсула събрани да я почистваме през определен период. А като не се храним и пием течности целият храносмилателен тракт става излишен.
А какво да правим с белите си дробове – много просто, съвсем малко устройство ще е достатъчно да ги замести и да осигури на кръвта всички необходими съставки така, че да имаме перфектна кръв. Но колко кръв ще ни е нужна, когато няма да имаме нужда от всички тези органи. Естественно, че много малко, съвсем нормално ще е да имаме тогава и по един или два комплекта в резерв. Вече се досещате, че още органи ще са ни излишни и ще можем без тях. Но мозъка е друго нещо, да ама не. От самото си появяване на бял свят, ще можем с имплантиран чип да имаме почти цялото знание на света. Няма да е необходимо да ходим на училище, автоматично ще имаме гласов телепатичен контрол и автоматичен преводач. Няма да е необходим вестибуларен и двиганелен апарат. И продължавайки в тази насока и т.н…..
Пред нас изникват много въпроси и те са: Какво сме ние и към какво се стремим? Какви искаме да бъдем утре?
На къде сме тръгнали и кога ще стигнем? Какво ще спечелим и какво ще загубим по този път? В какво ще се превърнем?
Със сигурност въпросите не са само тези има и много други.
Но от пътя който поемем днес, ще зависи къде ще стигнем утре!
н.с инж.Камен Вълчев