Made in BG
Майка на загинали братчета на 4 и 8 г. в Свищов от труса във Вранча ходи при тях на гробищата всяка неделя от 46 г.

Свищов дава много жертви след труса във Вранча през март 1977-а.
7,4 по Рихтер в Румъния взе 109 жертви в дунавския град, сред тях семейството и проектантът на рухналите блок и общежитие
Прокуратурата отказва разследване на последиците от труса през 1977 г. – нямало изискване за сеизмична устойчивост
Трябва да се направи обстоен анализ на състоянието на жилищата от 70-те и 80-те години, казва кметът Генчо Генчев
46 години след унищожителния трус от 7,4 по Рихтер с епицентър Вранча, който погреба 109 души в Свищов, една възрастна жена може да бъде забелязана всяка неделя на гробищата. Ходи при децата си – момченца, останали завинаги на 4 и 8 години, загинали в руините на падналия блок на градския съвет.
В онази вечер на 4 март 1977 г. Свобода Стоева и съпругът Райчо, шеф на месокомбината, отиват да празнуват 8 март в стола на хлебозавода. Слагат синовете си Бори и Тони да си легнат и тръгват за тържеството.
Там ги заварва мощният трус и вестта, че блокът им се е сринал. Десетилетия оттогава майката не пропуска седмица, без да навести децата в гробищния парк. Така изкупува своя грях.
Не мога да преживея, че не бях до тях в този момент,
казва тя. Много пъти имала възможност да сложи край на живота си, но вътрешният глас говорел, че трябва да остане над земята, за да има кой да ходи при Бори и Тони на гробищата.
Това е една от разтърсващите лични трагедии от свищовското земетресение, които кметът на града Генчо Генчев събира в книга. В нея ще се преплитат истории за оцелелите, но и за жертвите. Документи за търсенето на справедливост, поуките и възмездието.
Семействата, белязани от труса през 1977-а, които Генчев от години дири из цялата страна, не искат да говорят с медии.
Имената на някои сега стават известни, като например 110-ата жертва на земетресението.
“Открихме едно момче от Добрич, тогава Толбухин – Георги Койнов, на 26 г., което е пристигнало с влака в Свищов и се втурнало да помага на срутилото се общежитие на “Свилоза”. Извадил е много ранени.
Той умира на 9 март от масивен инфаркт вследствие на огромния стрес, който е преживял”,
разказва Генчев. Добричлията може да се причисли към жертвите от земетресението.
Официално жертвите на българския бряг на Дунав са 109, сред тях са 27 деца според записките на търновския криминалист Тодор Георгиев.
Мощният трус срива в 21,24 ч до основи новия 8-етажен блок на съвета и работническото общежитие на завод “Свилоза” на площад “Велешана”. Бедствието заличава цели семейства от елита на Свищов, променя съдби и насажда ужас и страх, които хората помнят и след десетилетия.
Сградата на новата районна болница в града откриват с ковчези.
Още същата година част от потърпевшите решават да търсят виновниците за сполетялото ги. Райчо Стоев, бащата на Бори и Тони, и Васил Монев, тогава председател на АПК и преподавател в Стопанската академия, тръгват да търсят справедливост.
Монев загубва под рухналия блок най-голямата от трите си дъщери, зетя и двете внучета.
Свобода Стоева по-късно споделя, че бригадирът на обекта казвал на мъжа Райчо, че
отклонявали бетон от блока за строящата се къща на зам.-кмета
Според други потърпевши основите наливали в изкоп, пълен с подпочвени води. Документи показват, че Васил Монев и Райчо Стоев са писали до окръжната прокуратура във Велико Търново.
Пратили жалби до главния прокурор на НРБ и Държавния съвет.
В края на 1977 г. и първите дни на 1978 г. и от двете инстанции се получават откази за образуване на наказателно производство.
“Причината за големите щети и човешки жертви, последвали от силното земетресение на 4.03.1977 г., е природното бедствие, а не дейността на един или други длъжностни лица във връзка с проектирането и строителството на съборения жилищен блок на ГОНС – Свищов”, пише в постановлението до Райчо Стоев.
Жена му си спомня и друго писмо от главния прокурор, в което се казвало:
Ако продължите да пишете по тоя въпрос, ще бъдете подведени под съдебна отговорност
Като възмездие за некачественото строителство в Свищов приемат факта, че проектантът и строителен техник на блока и на младежкото общежитие загива заедно със семейството си, затрупан под собственото си произведение.
32-годишният Игнат Табаков, съпругата му Йорданка, на 33 г., също строителен техник, и синът им Тошко, на 10 г., си били избрали най-хубавия апартамент на втория етаж.
Там ги застигнала смъртта в онази мартенска вечер. И тримата останали под купчината отломки на новия блок за местния елит.
Строителната инженерка Пена Партъчева, която работела в съвета, оцеляла. Живеела с мъжа си на 8-ия етаж на потъналата жилищна кооперация.
Блокът беше само на колони и стъкло, отдолу имаше магазини. Първо Свищов не е бил сеизмична зона Свищов и блокът не е изчисляван за земетръс. Когато колоната се прекъсва, оттам всичко пада – просто блокът се е завъртял около трафопоста от северната му страна, който е бил като земетръсна шайба.
Всички плочи са натрупани откъм шосето. Фактът, че
съседните 3 блока на академията не паднаха, значи че причината е в оразмеряването
Виновни няма. Но техническият ръководител почина, така че няма кого да търсят за отговорен. Когато ставаше въпрос кого да съдим, хората ги няма вече, казва в материалите за книгата тя.
На фона на зачестилите природни катаклизми кметът на Свищов Генчо Генчев не крие притесненията си за състоянието на сградите от 70-те и 80-те години на XX век.
“Не осъзнаваме, когато разширяваме кухнята и надграждаме терасата, че това натоварва конструкцията и я нарушава. Когато започнахме подготовката за санирането по предишната програма, при техническото обследване ни обърнаха внимание, че това, което се прави от страна на собствениците, е недопустимо.
В много случаи са разкъсани всички метални заварки, които държат панелите. Ако се случи едно такова земетресение като в Турция, голяма част от тези блокове биха паднали”, казва той. При новата
програма за саниране имало допълнителни изисквания
Ако конструкторите преценят, че е необходимо да се направи допълнително укрепване, санирането не започва, преди да се изпълнят предписанията. Но това трябва да се финансира от собствениците.
“Влизаме в един много сериозен филм, който няма как да се случи. Трябва наистина да се направи един обстоен анализ за състоянието на жилищата от 70-те и 80-те години. Преди да бъдат санирани и проблемите да бъдат скрити зад изолацията, трябва да се обърне сериозно внимание, защото не е по силите на общините да се справят.
Ако си свършим работата качествено, мисля, че можем да се предпазим”, казва кметът Генчо Генчев.
Made in BG
Отец Иван гасне, затваря и трите приюта. Глад и студ са надвиснали над хората

Заради влошеното здравословно състояние на божия наместник отец Иван, който от няколко петилетки осигурява подслон и топла храна на хора в нужда от цялата страна, има риск за оцеляването на трите приюта – в Нови хан, Якимово и Коняво.
Отецът, който се превърна в бяла лястовица за мнозина в момента е настанен в кюстендилското село Коняво, където за него се грижи човек. След двата инсулта, които го застигнали по време на коледните и новогодишни празници, сега той е прикован за леглото.
Почти всичките му контакти са прекъснати, а предишните му спонсори отказват да даряват средства. Притеснен е, че хората, за които се грижи ще останат гладни и на студено. Жизнените му сили го напускат и като нищо може да хлопнат кепенците на приютите.
Синът му, който също е свещеник, едва успява да върже двата края, за да оцелеят питомците на баща му.
В Якимово са настанени 250 окаяни души, за които няма кой да се грижи. Има и още желаещи да се присъединят към тях, но служителите на отеца са принудени да ги връщат, тъй като няма къде да ги настанят. Токът не е плащан от няколко месеца, а банковата сметка на отец Иван е празна.
Дава си сметка, че след двата прекарани инсулта, рано или късно ще получи и трети. Вече често пъти не си вдига телефона, защото не желае да води изтощителни разговори. Единствената му надежда е в Бог и божието чудо. Поради тази причина ежегодно посещавал Израел, където се молел за бедстващите българи. Това лято обаче няма да го направи, тъй като не е в състояние да мръдне от леглото.
Близките му за пръв път го виждат толкова отчаян. След няколкото дни в кома, не могъл да познае никого. Те му обяснявали кои са, а той се напъвал да се сети откъде ги познава, но паметта му трудно се връщала. Няколко дни след първия инсулт не можел да говори, имал проблем и с ходенето. Разчитал на патериците и нечия помощ.
Притеснен е на кого ще остави грижите за хората в приютите му, когато го застигне третият инсулт.
Човекът, който винаги е бил със силен дух, сякаш вече е започнал да дава назад. Понякога е във ведро настроение, но друг път е отчаян. Дава си сметка, че приютите му ще ги има, докато го има него, после няма как да оцелеят при тази хиперинфлация и беднотия, която прозира от джобовете на хората.
Източник: Уикенд
Made in BG
Света Богородица Троеручица лекува болни, дарява рожби на бездетни

В летописа на Троянския манастир е отразено, че иконата на Божията майка се съхранява там от XVII в.
В Троянската света обител се пази една от трите чудотворни икони на Божията майка у нас. Чуден бил и начинът, по който тя попаднала там.
Предание разказва, че една есен през Средновековието двама румънски черноризци пътували за Влашко и Молдова. Със себе си носели копие на икона от VIII век, съхранявана в Света гора. Близо до Троянския манастир те били застигнати от лют студ и сняг. Монасите им предложили подслон и ги поканили да презимуват в обителта.
Щом виелиците стихнали и времето изпролетило, двамината гости решили да продължат пътя си. Изпроводени от домакините с добри пожелания, те излезли от манастирските порти, но мулето, с което пренасяли иконата, паднало недалеч от обителта и не искало да стане.
Не помогнали нито молби, нито закани – мулето не помръдвало. Стопаните му се принудили да се върнат, постояли още някой ден при братята и отново натоварили иконата.
Щом стигнали до същото място обаче, магарето пак подгънало крака, паднало и издъхнало.
Църковни люде съзрели в това знамение, че
Света Богородица желае
да бъде оставена там
Нейното изображение да пази местното население от врагове и да помага на тези, които с вяра пристъпват към нея. В манастирската летопис е отразено, че иконата се съхранява там от XVII век. На мястото, което тя си избрала, бил издигнат параклис. Всяка година на 15 август, Успение на Пресвета Богородица, иконата бива пренасяна с литийно шествие от църквата до параклиса.
Да се докоснат до чудотворния лик, идват миряни от цялата страна. А разказите за последвалите добрини не секват.
Друга легенда разказва, че в началото на XVIII век
около Троянския манастир
върлувала холера
Част от монасите се изплашили, че ще загинат, и забягнали в гората. Игуменът и повечето братя останали. Тогава той взел иконата и обиколил селата околовръст. Хората с вяра пристъпвали към нея, докосвали я и се молели. Затова те оцелели, а монасите, скрили се в гората – не. С това сказание начеват чудесата на Троеручица.
Манастирските летописци са съхранили свидетелства за чудодейната ѝ сила и от по-ново време. Преди години при тях дошла жена, която от уплаха загубила говора си. Един от монасите ѝ прочел молитва пред иконата и жената проговорила. Тежко болно момиче от Севлиево пък изпратило свещ и поръчало литургия за здраве. Когато лекарите ѝ направили нови изследвания, и помен нямало от болестта.
Все още се говори за чудото през 2001 г. Тогава иконата започна да пръска благоухания и да сълзи миро.
Очевидци на невижданото досега събитие станаха множество миряни, дошли в манастира в навечерието на големия християнски празник Св. св. Константин и Елена.
Когато служителка, почистваща иконата, посегнала да изтрие замъгленото стъкло, се оказало, че по кърпата остава божествен мирис. Уханието изпълнило целия храм и се усещало дори в манастирския двор.
От капките миро, сълзящо
от иконата, стъклото над
нея станало мазно като
от олио
Седмици след това хора се стичаха в обителта, за да се поклонят пред Света Богородица.
Това е рядко чудо, случи ли се веднъж, продължава, твърдят монаси, посещавали Атон и там били свидетели на подобни явления. Никой не може да каже кога пак ще заплаче Божията майка, но вярващите чакат следващото потвърждение за чудодейната мощ. Малцина знаят защо Божията майка на тази икона е с три ръце
Поверието обяснява, че през VIII век при цар Лъв Изаврийски в Дамаск живял свети Йоан Дамаскин. Той много често възпявал Света Богородица.
Веднъж царят му рекъл: “Щом тази жена е родила Бога, нека да стори някакво чудо и ще я призная за Богородица.”
Свети Йоан Дамаскин му отвърнал: “Царю, отсечи ми ръката, аз цяла нощ ще се моля пред образа на Света Богородица. Когато тя зарасне на другата сутрин, ти ще наредиш да изковат златна ръка в знак на благодарност.”
За дръзките слова свети Йоан бил хвърлен в тъмница, отсекли му ръката.
На сутринта царят с почуда видял, че е зараснала, и изпълнил обещанието
да изковат златна ръка за
иконата – тя е поставена
върху оригинала,
който се пази в Хилендарския манастир. На нейното копие в Троянския манастир ръката е изкована от сребро. Пред сияйния лик болящи изцеляват, а бездетни биват ощастливени, убедени са църковни служители.
Неслучайно от няколко години в храма на манастира се отслужва молебен за чадородие през юли.
Семейни двойки с репродуктивни проблеми от цялата страна отправят молитвите си и получават игуменска благословия от дядо Сионий. Трогателно и вълнуващо е как след време те се връщат, за да благодарят на Троеручица за най-великото чудо на живота – добиването на рожба.
“Към чудесата на майката Божия Троеручица може да се причисли и закрилата, която тя дава на манастира.
Знайно е, че в далечни времена разни поробители са искали да разрушат светинята, а по този начин да наранят и вярата на народа ни. Не са успели. Убеден съм, и не само аз, че чудотворната икона не е позволила това светотатство да се случи”, казва Величкият епископ Сионий, игумен на Троянския манастир.
Той допълва, че не е случайност това, че преди векове иконата и избрала манастира за свой дом. Защото божествената енергия тук е много силна, а въздействието на Троеручица е безспорно. Признават го всички, които са идвали в обителта – там винаги се диша по-леко.
И миряните си тръгват с пречистени души и сърца преизпълнени с обич и благодарност.
Made in BG
Карта на интелигенцията: Българите сме сред най-умните в света

Чешкият математик и анализатор Якуб Мариан е направил интересна карта на Европа , която показва средният коефициент на интелигентност на населението на европейските страни.
Той използвал данни от 2007 г., обявени в научния труд „Г факторът на международно сравнение на когнитивните способности“ на Хайнер Риндерман, пише македонският ежедневник „Вечер“.
На въпросната карта от Балканите с най-нисък процент на интелигенция е Албания с коефициент 83, следвана от Турция с 88 и Македония също с 88. Средният коефициент за Хърватия е 90, Сърбия 91, а Словения 99. Българите сме сред най-умните на Балканския полуостров с 96 процента.
Най-голям е коефициентът на интелигенция във Финландия – 103.