Васил Василев (Зуека) даде ексклузивно интервю за живота в Испания, за рисуването като негова страст, за актьорството, за новото правителство и надеждите на българския народ, пише Plovdiv24.bg.

Докога смятате да стоите в Испания? Няма ли вече да се прибирате?

Ще стоим до живот. За сега всичко ни е наред, малкият ходи на училище. Това ни е главната цел – да успеем да го образоваме. Въобще, следваме си нашите задачи.

Питам Ви, защото в последно време доста българи се прибират от чужбина,  връщат се в родината.

Ами да ви кажа честно, аз знам какви българи се връщат и не е чак толкова масово, колкото изглежда в България. Просто не е така. Да, съвсем по различен начин се чувстват нещата отвън. Просто тези, които са ниско квалифицирани работници, които доста трудно си намират работа или си намират работа, но не им харесва заплащането, може би се прибират. Това са нормалните неща в този живот.

Да, но предвид това, че Вие тук си имате достатъчно известност, а пък там кой сте?

Ами аз съм си тоя, който съм си бил винаги. И там продавам картини, както продавам картини и в България. И там си правя каквото си искам, каквото съм си правил и в България. Така че едно и също е навсякъде за мен, няма разлика.

Плюс това Вие винаги може да се връщате. Вече светът е едно голямо село, нали така?

Да, аз винаги съм се чувствал гражданин на света, нека да използвам това клише. Така че аз пътувам от 90-та година по света. И прекалено много съм пътувал, за да ме вълнуват тези въпроси и тези проблеми въобще.

Добре, кажете ни какво мислите за новото правителство? Има ли надежди да се подобри живота в България? Какво мислите Вие?

Не. Нямам никакви надежди. Точно обратното. Смятам, че българинът отново беше изигран.

Тоест, няма да дойдат по-добри времена за България?

Аз в момента дори се чудя защо хората гласуваха за „Прогресивна България“. То, всъщност това не е прогресивна България, а Румен Радев. Защото дори и партия няма. И аз не мога да разбера защо все още няма протести. Вече се знае, че предложенията за кабинета не са негови. И тогава какъв е смисълът с всичките тези лица, които преди това с протести са били свалени, в един момент отново да са начело на държавата? Защо ни беше нужно да ги сваляме? Вие подигравате ли ни се?

Може би хората ще чакат 100 дни поне, преди да организират протести?

Ще се докаже, че повечето от гласове са били от гласове на ГЕРБ. Това е ясно, то ще се докаже. Излязоха вече някои неща. Опитваха се да ги скрият, но няма как да скрият всичко.

Гледах в един подкаст, че разказвате интересни неща за Испания. За това, че много се набляга на яденето там, че ядат по 6 пъти на ден. Всъщност, какво ви харесва в живота там? Какво е нещото, което можете да споделите, да ни разкажете?

Испания за всеки е различна. Испания е първо много голяма държава. Там, само да имаш пари и да можеш да ходиш в събота и неделя на екскурзия, няма да ти стигне животът.

Моят поне няма да ми стигне да обиколя всички кътчета, които си заслужава да се видят. Просто това е изключително различна държава. Различни хора са, различна храна, различен манталитет. Цените са им различни на всичко. Всичко им е различно.

Тоест, това е наистина една огромна държава, една огромна територия, побрала вътре много етноси. И понеже маврите са стигнали почти до цяла Испания, тя е била завладяна 800 години от маврите. Само Северна Испания е била спасена. И просто, разликата е от тавана до небето. Толкова са различни двете части на Испания.

Северната и южната – от Мадрид надолу. Даже в България нямаме такова разделение. Това е все едно гледаме Северна Европа. Говоря за най-северната – Швеция, Норвегия и така нататък. Така е и Северна Испания. А Южна Испания е все едно гледаме от Сицилия надолу. И е много красиво.

На мен кое ми харесва? На мен ми харесват първо хората, които са изключително спокойни. Да, понякога изнервящи, защото, ако човек бърза да се направи някаква работа, става малко по-трудно. Но пък винаги става. Обикновено всичко се случва и работи. Храната е много хубава. Спазват си законите хората. Общината ходи и се грижи за своите ангажименти.

Едни улици има, които постоянно ги разкопават и ги преасфалтират. Има една красота, за която държавата се грижи. И това са нещата, които ми харесват. Нещата, които в България не ги виждам. Малко неща от тези виждам тук да се правят. Просто защото, нека да съм ясен, в Испания не крадат.

Всъщност, и там се краде, но официално. В цяла Европа се краде официално. Но се употребява думата „комисионни“. Хората си работят с фактури и си взимат парите. И там, ако те хванат, те вкарват в затвора.

Примерно, някой прави некачествено пътища, ще го вкарат в затвора. Наскоро намериха една фирма, която е направила 47 сантиметра основата. Тоест, на всеки нов слой той пуска фактура, за която получава пари. А няма право да го прави. Та, това е кражбата там.

Иначе, природата там харесва ли Ви? Не Ви ли липсва българската природа?

Не, природата си е природа навсякъде. Аз пак казвам, че от 90-та година пътувам по света. България е много красива, прекрасно нещо. Но Испания е също много прекрасна. Испания има от тропичен климат, субтропичен до умерен климат. И когато се качиш горе на планините, има и сняг.

Тоест, всичко това, което в България го има, го има и там? С българската общност там как живеете, усещате ли се? Сплотена ли е като цяло? Или държавата е огромна и няма как?

Държавата е много голяма и по градове, по общини, по области, нека да го кажем. Но аз си поддържам връзка с няколко български семейства, от няколко места. Информираме се за това-онова.

Всъщност поводът да Ви се обадя беше тази изложба, която направихте пак в Пловдив. И ми се иска да Ви питам за рисуването. Кога Ви се отключи талантът за рисуване? Защото, всички Ви познаваме като актьор, комик, пък за рисуването аз лично разбрах може би преди 3 години.

Да, защото преди 5 години започнах да рисувам професионално, да продавам картини. Иначе, аз да рисувам, откакто се помня. Преди рисувах, но много трудно можеш да отидеш навсякъде и да си купиш платно, при това направено за рисуване. Преди нямаше такива неща, всички си опъвахме сами платното, правихме си рамките. Моят баща, Бог да го прости, ми помагаше в тази работа.

Аз си спомням, че рисувах с масло още от 5-6-годишен. Мисля, че това са първите ми опити с масло, тогава върху фазер. Защото нямаше такива материали. Даже си спомням един ден, бях сварил грунд в една тенджера, бяха ми казвали как се прави и майка ми, като се прибра вкъщи от работа, заради тази смрад, баща ми я посъветва да се изнесе от къщи. Само дето не ме преби.

А сега сте точно на мястото си –  в родината на големите художници като Гоя, Пикасо, Салвадор Дали. Има ли някой от тези художници влияние върху Вашето творчество? Може би Салвадор Дали?

Не мога да кажа. Аз съм гледал техни картини. Но, нямам идея. Аз съм прекалено наивистичен като стил. Иначе харесвам Салвадор Дали. Където има негови музеи по света, съм ги посетил. За другите художници – също. Те са влезли в главата ми. Аз не съм художник. Моят поглед е различен. Това, което съм правил в театъра, аз просто го пресъздавам на платното. Достатъчно опит имам, за да мога да им намеря образа и да го синтезирам за платното.

Какво разказвате в творбите си? Има ли разказ в тях?

Разказвам за човека. За любовта между хората, за приятелството между хората. За тъгата, за това, което ни липсва. Разказвам за обичайните неща. Единственото, което не ме интересува, това е битът.

Аз говоря за духа, за стремежите, за летенето като символ, като метафора на много неща – човек, когато е влюбен, човек, когато си отива от този свят, човек, който има възвишена идея, или човек, който просто се опитва да издърпа някои други хора на по-високо ниво. Тоест, за метафорите, които са във всяко едно изкуство. И това му е най-хубавото.

Но трябва богато въображение все пак да има човек за всичко това, което правите.

Да, слава Богу, благодаря на Господ за това, че ми е дал това въображение.

А правите ли изложби в Испания и къде другаде?

Ами да, да, аз направих няколко изложби в Испания. Може би пет самостоятелни изложби съм направил и още няколко общи с мои колеги, които живеят в Испания, но са международни. Тоест, не са само испанци. Между тях има испанци, американци, холандки, българка. И с тях поддържаме една връзка.

Имахме една обща галерия, до нашия град, наблизо, в която един път в годината правехме общата изложба. Имаше и една друга галерия. Обаче и двете галерии фалираха.

И там фалират галерии, значи?

О, да, да, просто икономическата криза е навсякъде. Сложно е, моментът не е подходящ да се организират такива изложби.

Но пък сега вече има интернет и по-лесно се продава това изкуство.

Ами, да, просто от много дълго време членувам в групи, имам такива регистрации на няколко места. Така че продават се картините ми. В смисъл, продава се изкуство.

Забелязвам, че се връщате на едно и също място в Пловдив за изложба – галерия „UPARK“. Поддържате ли контакти с определен човек в града, заради когото се връщате?

Винаги. С пловдивската галерия „UPARK“ ме свързват толкова много неща. По-точно с Радост Коцева, която е собственик на галерията. Оказва се, че всъщност ние се познаваме повече от 30 години. С Кольо Карамфилов се познавахме от 92-ра година. С радост се познаваме от същото време, само че по друга линия. А после ни събра живота в едни и същи компании. Ходехме по едни и същи заведения.

Малко по-късно вече, когато станахме семейни хора, посрещахме едни и същи спектакли, коментирахме едни и същи теми. Даже, когато Кольо се разболя, ние бяхме в Пловдив. Много сме близки. Заедно сме били, имахме едни и същи познати. Кръгът е един и същ. Това са все нещата, които ме свързват с Пловдив.

В Испания не са ли Ви канили още да участвате като комик в някоя пиеса?

Не, няма как да ме поканят. Освен да ме поканят да изиграя някой ням човек. Не, не говоря езика. Нека да го проговоря. Истината е такава, че когато работя върху нещо, аз се концентрирам в него на сто процента. И в момента съм така. За актьорската професия, аз съм работил 34 години.

В момента съм на 61 години и ми стига толкова. Почнах да усещам разни болежки. Има една възраст, когато човек трябва да спре. Няма нищо романтично в това актьорът да умре на сцената.

В навечерието на 24 май сме. Според Вас, каква трябва да бъде ролята на хората на изкуството днес?

Ще използвам този момент и бих искал да честитя малко по-рано този празник, който би трябвало да е празник на българската интелигенция всеки ден.

Честит празник на всички тези, които творят изкуство, които чрез образи карат хората да се замислят над живота си, над своите избори, над свободата си! Честит празник на всички онези, които влизат в театрите, в операта, в балетната зала! Честит празник на всички, които четат книги! Честит празник на всички онези, които пишат книги! Искам те да бъдат щастливи!