– Кой знае дали съм смела. Много често си задавам този въпрос: Аз смел човек ли съм? Може би по-скоро безразсъден, не знам. Но в последно време това, което най-много ме радва, е природата, защото живея сред нея с моето четириного семейство – две кучета и две котки (бел. ред. – Робева има къща в село Трудовец, където се уединява през повечето време от годината). Ето това ме радва.Аз съм живяла един живот безкрайно динамично, с възходите и паденията, с всичко. И съм обръгнала. Понякога имам необходимост да кажа това, което мисля. Не че вярвам, че на някого ще му повлияе или ще ме чуе.– Кажете – сега към кого искате да се обърнете и какво искате да му кажете – право куме, та в очи?

– Изумена съм каква глупост ни управлява. Не, не мисля, че такива като мен трябва да управляват, не. Но такова невежество, такава арогантност, такава безпардонност. Хора, които застават и лъжат в очите цял един народ и това го наричат политика.

– Кои са тези, които най-много ви отвращават, кажете имена?

– А кой не е?! Единици в управлението не отвращават. И тъй като не съм съдник, аз си затварям телевизора и не искам да ги гледам. Обаче отворя ли го, то се лее глупост, то е една толкова тъпа пропаганда, толкова обидно тъпа. И тя върви и се продава и се лансира. И аз не мога да разбера коя съм – руски шпионин ли съм, защото искам мир в този свят?! Защото смятам, че се води една братоубийствена война, която се стимулира с всичка сила отвън. И никой не пита народа. Кажете ми за какво го попитаха? По повод скандала с Руската църква. Аз съм вярващ човек. Но 99 процента от поповете не ги харесвам. Много рядко ходя на църква – тогава, когато няма никой, сутрин рано или в момент, в който почувствам нужда. Гледам и руски канали, и украински. И виждам, че и едните, и другите си прокарват политиката. Човек може да избере. Но тук по всички телевизии непрекъснато ти набиват с канчето по главата едно и също и ти обясняват, че тук има руски шпиони. И кой бил руският шпионин – попът?! Ама предполагало се, ама може би… Тези хора са до такава степен нагли, че почвам да си мисля – може би аз греша.

– Именувайте ги.

– Какво да ги именувам, да не са слепи. Цялото ПП – много ми харесаха, като дойдоха, и гласувах за тях. Млади хора, инициативни, учили на Запад… Както е било след Освобождението – връщат се у нас, носят европейската култура. Боже, какви млади хора е имало тогава.И ние всички се повлияхме. А после виждаш тези млади хора от ПП, които ти дрънкат глупости, глупости… За мен те са престъпници. Защото аз чух Онзи запис, макар и не целия. И ДАНС се активират – хванали големите шпиони – трима попове, а си затварят очите пред този запис. Ама извинете, вие може да искате да бъдете подлоги на американците. А други да искат да бъдат на руснаците. Направете един референдум! Защо не го направите? Слушах наскоро една бивша активистка на ГЕРБ, Румяна Бъчварова. Тази жена сериозно ли говори? В началото на века хората събрали пари за „Ал. Невски“, разбирате ли колко са били богати? Излиза, че даренията идват от богатите хора. Но ние знаем, че и богатите, и бедните са дарявали. Обаче тя пропусна да каже, че в началото на XX век тези хора, които са събирали стотинки, и други, които са давали своята лепта според възможностите си, са дали името на тая църква. И когато тази жена казва, че трябва да преосмислим историята, де факто тя казва – трябва да я пренапишем.
А когато пък вземат да ми сочат Оруел като едва ли не идеолог на тия, си казваш – те четат, обаче един огромен процент от четящите не вникват в съдържанието.

– Сорос им е иделогът на тях.

– По телевизията цитираха Оруел. Накъде вървим ние? Вече имаме министерство на лъжата, тоест на истината, което сътворява лъжи, но сега сме вече във фазата на полицията на мисълта. И аз се сблъсквам със страха на хората.

– Беше ли по-страшно преди 32 години, или сега е по-страшно с диктатурата на страха?

– Тогава беше страшно. Но за разлика от много, които се бият по гърдите как са се борили, аз знам какво е било и знам какво съм понесла и през какво съм минала. А сега ти обясняват, че си свободен, че имаш свобода на словото – да, ама къде да го кажеш, да си говориш сам?! Или ти казват – имаш свободна инициатива. А, добре, ама другият ти взема бизнеса, третият е готов да те блъсне под влака, за да бъде той.Аз се определям като либерал. Давам правото на всеки човек да живее както иска. Не съм за канона – щом аз така мисля, и ти трябва така. Но дайте да говорим за тази сексуална революция. Да ми обясняват, че някакво човече с мустаците е жена, защото той се смятал за такъв… И ако аз му кажа – не, бе, ти си мъж, могат да ме вкарат в затвора. Значи аз трябва да лъжа и да кажа: Да, ти си жена. Защото истината ме застрашава.

– Г-жо Робева, а имате ли вече избор за кмет на София, харесахте ли някой от кандидатите?

– Мъчно ми е за един, но ми е все тая.

– За кого?

– Няма да кажа. Познавам един кандидат, когото винаги съм смятала за свестен човек, знам какво ще направят с него, тъжно ми е.

– Но ще гласувате за него?

– Не съм сигурна дали ще гласувам. А може би ще отида да гласувам в село Трудовец, а не в София. Да ми е чиста съвестта.

– Аз съм израснала в Петрич. Вие сте били близки с Баба Ванга, а през годините толкова много се спекулира какво е рекла, какво е предрекла…

– Вижте, спекулациите са огромни. Но в момента отново се подема кампания срещу нея. Онзи ден видях един брадатко по телевизията, необръснат, може би някъде под 30, който обясняваше своята теория, че Ванга е продукт на комунистите.

– Не знам кой е, но е глупак. Аз я познавах като дете, знам какъв феномен беше.

– Той говори как тя лъгала, как хората тук са суеверни…

– Оставете ги тези ловци на слава, комплексари.

– Но това се внушава, дава му се гласност.

– Тогава излезте вие и разкажете за нея. Кой е най-яркият ви спомен за Ванга?

– Няма спомен от леля Ванга, който да не е ярък. Но последния път, когато тя беше в състояние да говори, изпращайки ме, каза: „На кого ви оставям, клетите ми приятели…“. А иначе най-яркият спомен е последният ѝ завет към българите: „Не се мразете, не си завиждайте, не си пречете…“.

– Какво лично на вас ви позна?

– Всичко ми е познала.

– И добро, и лошо ли?

– Вижте, когато се касае за лоши неща като болест например, тя казваше: „Ако на един болен му кажеш, че има рак, след няколко време ще умре“. Най-напред трябва да се лекува духът.

Интервю на
Соня Колтуклиева, ПИК