Хронология на събитията от фаталната хижа и от кемпера без разсъждения и коментари

Сутринта на 27 януари с кемпера към къща в село Българи заминават Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев. Придружава ги и Теа – момичето, за което Калушев обяснява в прощалния есемес до майка си.

Коя е Теа? Родена е през 2011 г. Родителите ѝ се развеждат, като майката остава в Пловдив, а Теа се мести с баща си в София. Детето обаче тежко преживява раздялата на родителите си, започва да бяга от дома си, има проблеми и в училище. Баща ѝ се познава с Иво Калушев и решава да оставя от време на време дъщеря си при него.

За мен там беше като на лагер”,

разказва по-късно в показанията си пред разследващите Теа. В хижата “Петрохан” тя общува най-активно с най-младите – Николай и Александър.

Поводът за посещението в село Българи са ремонтни работи по къщата. Четиримата пристигат привечер в Царево, пазаруват храна и чак вечерта отиват в селото. В следващите 3 денонощия всички заедно се гмуркат в морето, карат моноколела, взимат пратка от офис на “Еконт” в Царево и се занимават с дребни ремонти в къщата. Първоначалната идея е била да останат по-дълго, но се прибират заради ангажимент на Теа.

Тръгват обратно за София сутринта на 30 януари. Правят с кемпера само една отбивка по пътя. Спират край брега в района на Царево, като Теа остава вътре, а Калушев, Николай и Александър отиват за кратък ритуал до брега на морето. Следващата им спирка е на самата магистрала “Тракия” – на бензиностанцията на “Лукойл” в района на Ихтиман. Там зареждат догоре резервоара на кемпера “Мерцедес” и около 12 часа вече са в София. Оставят Теа при баща ѝ, преспиват в столицата и на следващия ден потеглят към хижата.

Камера на АПИ ги засича да влизат в прохода Петрохан в 13,53 часа. В 14 часа и 1 минута кемперът вече е в обсега на камерите, разположени около хижата. Записите от охранителните камери показват, че в този ден те тримата, както и останалите – Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев, не напускат базата си. Не се случва нищо необичайно. Не посрещат и гости.

На 1 февруари рано сутринта Николай Златков се качва в сивия джип

Тойота” и заминава сам за София (джипът напуска района на хижата в 7,12 часа). Задачата му е да занесе дрехи и вещи на Теа, които са останали в хижата. Николай не губи никакво време в столицата и още в 9,43 часа вече е на бензиностанцията на “Шел” на северната тангента – сниман е вътре на касата от охранителните камери. Николай все още пътува към прохода, когато в 10 часа и 8 минути Ивайло Калушев и Александър излизат от хижата. Пред входа ѝ Калушев сърдечно се разделя с Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев.

Четиримата се прегръщат едновременно, докато Александър е на няколко метра встрани от тях. Камерата, която ги заснема, има и микрофон, но не се чува какво си казват четиримата, защото отпред е паркиран и кемперът със запален двигател. Той се намира между камерата и групата мъже и заглушава разговора. След раздялата Ивайло Калушев и Александър се качват в кемпера и напускат хижата в 10 часа и 17 минути, като се насочват към главния път.

Някъде в участъка между главния път и хижата, вече извън обсега на камерите, двамата спират, за да изчакат Николай, който се прибира от София. Той пък преминава с джипа “Тойота” в района на билото до язовира около 11 часа – сниман е там от камера на АПИ. Николай спира тойотата до кемпера на Калушев на пътя към хижата, качва се при Калушев и Александър и тримата потеглят в посока Околчица.

Движението на кемпера, след като излиза на главния път, е следното: В 11 часа и 14 минути камера на частен дом го заснема в село Бързия.

Записът е достатъчно качествен и се вижда, че зад волана е Ивайло Калушев

В 11 часа и 37 минути кемперът вече е на изхода на Вършец, отново засечен от камера на частен дом. 12 минути по-късно общинска камера ги засича на разклона между селата Стояново и Долно Оризово. В 12 часа и 1 минута кемперът преминава през Стояново, а 16 минути по-късно камера пред къща регистрира преминаването му през село Бели извор. Между 12,22 и 12,26 часа две частни камери заснемат движението му през Враца.

В 12 часа и 41 минути кемперът, шофиран от Ивайло Калушев, минава покрай общинска охранителна камера в село Челопек. На записа се вижда, че посоката му на движение е местността Паталейна, където ще бъде открит 7 денонощия по-късно.

В 12,59 часа камерите на хижата записват как Дечо Василев и Пламен Статев се качват на другия джип на групата, за да приберат тойотата, която Николай оставя паркирана в отсечката между хижата и главния път.

При всяко влизане и излизане на автомобили в района на хижата се свалят и вдигат наново вериги, препречващи пътя, със закачен знак “Стоп” по средата. В 13,49 часа Дечо Василев и Пламен Статев връщат двата джипа горе в “Петрохан”. Паркират ги в гаражите (те и в момента се намират там) и се прибират в хижата, придружени от кучето.

Около 15 часа Деян Илиев-Мексиканеца праща съобщение на Ивайло Иванов, който в този момент е в хижата, за да го предупреди, че два часа по-рано е забелязал голяма група мъже с АТВ-та в центъра на село Гинци. Деян е много близък още от 16-годишен на Калушев.

Приятел и с всички в групата и живее в селото с приятелката си – мексиканката Лола. Честа практика е той да сигнализира групата, когато види подозрителни групи в района или такива, които се насочват в посока хижата. Иванов му благодари за информацията.

Самите АТВ-та са заснети в 15,17 часа от най-отдалечената от общо 6-те охранителни камери, разположени на различни места около хижата.

Това е камерата при отбивката над хижа “Петрохан”, която се намира на около 300 метра от хижата. На записа се вижда как

АТВ-тата не завиват към хижата, а продължават

по т.нар. Исторически път (или “Стар римски път”). Преминават 11 АТВ-та. А в следващите 25 минути през кръстовището са заснети и 4 джипа, които се движат в обратната посока. Те не са в конвой, движат се поотделно.

Водачът на групата с АТВ-та, който се оказва местен жител, е издирен от полицията и дава подробни показания. Той обяснява, че групата е била сборна – хора от София и от Костинброд. Събрали се постепенно. Започнали да карат сутринта, обядвали в село Гинци (където ги забелязва и Деян Илиев). После тръгнали в посока хижа “Петрохан”, но продължили по отбивката по Историческия път, карали известно време заедно в посока близките села и в един момент се разделили. Водачът на групата свидетелства, че не е забелязал следи от гуми по покрития с пресен сняг път към хижата, докато преминавал оттам.

В 16,21 часа навън е още светло, когато Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев излизат от хижата, облечени в тъмни дрехи и шапки на главите. Смеят се и произнасят репликите: “Е, тръгваме ли?… Няма да останат… За мен беше чест. То и за мен беше … чест. Истинска чест. Ще се видим в… Благодаря ви за всичко.” Около тях притичва радостна немската овчарка. После се прибират в хижата.

Малко преди 17 часа съученичката и близка приятелка на Ивайло Иванов – Милена Малионова, която по принцип живее в Австрия, преминава през прохода, идвайки от София по посока към родния си град Монтана. Намерението ѝ е да отбие и да си налее вода от чешмата извор под главния път. Жената е с “Рено Клио”, което леко затъва в снега, когато покрай него в посока към главния път преминават 4 джипа. Те не се движат в конвой, а в две двойки през няколко минути време едни от други. Джиповете не спират при закъсалата кола на Малионова. Камера ги засича в 17 часа и 12 минути как преминават по пътя към хижата, но на разклона, където е разположена охранителната камера, не се отклоняват към нея, а продължават по пътя, по който по-рано са преминали мъжете с АТВ-тата.

Мъжете от джиповете все още не са издирени от полицията

Но записите от оцелелите при пожара охранителни камери показват, че те не са се приближавали в района. Няма и следи от гумите им в пресния сняг.

От излизането “сбогуване” в 16 часа и 20 минути до следващото им движение около хижата вече по тъмно в 20 часа и 4 минути тримата – Ивайло, Пламен и Дечо, са в къщата, показват записите от камерите.

В този период според разследващите те са слезли в подземието, започнали са да вадят оттам чували с пелети. Разпорили са ги и са ги разсипали из цялата хижа (на другия ден в джобовете на Иванов ще бъдат открити пелети и две запалки). После са ги залели с бензин.

Отворили са широко вратите и на двете високи метални каси за съхранение на оръжията

(там на следващия ден ще бъдат намерени изгорели две от ловните пушки на Ивайло Иванов).

Извадили са също така личните си вещи, дрехи и са ги разхвърляли навсякъде – по пода, по маси.

Около 19,45 часа Деян Илиев получава съобщение от Ивайло Калушев. Определя го като притеснително и като прощално писмо: “Сбогом, приятелю! Ние много се уморихме и нямаме повече сили. Върни се в Мексико.” Деян започва да набира номерата и на четиримата, но получава съобщение, че са изключени или се намират извън обхват. Не тръгва нагоре заради силния снеговалеж. В показанията си пред полицията денонощие по-късно Деян Илиев не споменава за нещо съмнително в групата.

Около 19,50 часа майката на Иво Калушев също получава съобщение от него със следния текст: “Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна”.

По-късно в показанията си майката на Калушев ще разкаже, че в последните месеци е била притеснена за него, защото във всичките им разговори, независимо от повода, накрая неизбежно са стигали до темата за смъртта.

Калушев е казвал многократно, че светът не ги заслужава

Говорил е много за прераждането и че в смъртта няма нищо лошо и страшно.

В 20,04 часа камерата откъм паркинга записва как Ивайло, Пламен и Дечо влизат и излизат от хижата. В 20,42 часа отново излизат и се движат наоколо, но този път се вижда как панталонът на Ивайло Иванов (със светлото яке – жълто през деня, когато камерата заснема цветове, и бяло през нощта, когато изображението става черно-бяло) е почти целият съдран и разкъсан отзад.

В 21 часа и 12 минути камерата заснема вече силни пламъци в хижата. След 21,20 часа се чува на моменти и силен пукот. Възможно е той да е от гърмежа на възпламенените патрони, разпръснати по пода на хижата, които Деян Илиев открива на следващия ден. Но не е изключено и да е в резултат от рязкото разгаряне на огъня в този момент.

В 21,30 часа

микрофонът на камерата, разположена срещу входа, записва четири отчетливи изстрела

Първо два бързи, последователни, после два през няколко секунди. Криминалистите смятат, че това са изстрелите, с които са умъртвени Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев. От този момент нататък охранителните камери около хижата не заснемат никакво друго движение или подозрителен момент – освен падналото въже с будистки знамена, тъй като тази част на покрива, за която е закачено, изгаря в пламъците.

Заради продължителния снеговалеж още преди 20 часа в целия регион се натрупва нова снежна покривка. А непосредствено около хижата, още преди фаталните изстрели, пресният сняг се покрива и с тънък слой от черна пепел. В тези условия който и да приближи хижата, независимо с джип или пеша, няма как да не остави следи.

На следващата сутрин, когато Деян Илиев отива до “Петрохан”, подтикнат и от притеснената майка на Калушев, не открива никакви нови следи нито по пътя след последната отбивка, нито около самата хижа.

Намира труповете на 5-10 метра от централния вход на хижата до къщичката на голямото куче. Деян Илиев е до такава степен шокиран и потресен от гледката, че дори обърква в показанията си в полицията точното разположение на трупа на Дечо – той не е по средата между Пламен и Ивайло, а в края. Криминалистите откриват тримата върху снега един до друг, равно отдалечени от входа на хижата, като разстоянието между всеки е около 50 сантиметра.

Пламен е в единия край, като лежи по гръб. Прострелян е в дясното слепоочие.

Куршумът преминава през черепа му от дясно на ляво

Изстрелът е произведен с пистолет “Хеклер и Кох”, калибър 9х19. Оръжието е до трупа му, като по пистолета е открита само негова ДНК. Гилзата също е намерена до трупа. Изстрелът е произведен от непосредствена близост до главата, за което свидетелства барутният нагар. Следите от кръв по снега (откъм изходната рана) съответстват според експертизата на посоката на изстрела.

В другия край е трупът на Дечо. Фаталният изстрел за Дечо също идва от дясно на ляво в главата, но е произведен с пистолет “Глок”, отново калибър 9х19. Според съдебната експертиза и Пламен и Дечо са произвели изстрелите с десните си ръце, от много близко разстояние.

Барутният нагар е и по главите, и по ръцете им, с които са държали пистолетите.

Как точно е настъпила смъртта на Ивайло Иванов, за момента остава голямата загадка

и все още предизвиква спорове между експертите по балистика и съдебните медици. Трупът му се намира между телата на Дечо и на Пламен. Между Ивайло и Дечо е открита и пушката. Криминалистите смятат, че Ивайло е произвел първия изстрел в тялото си с нея по две причини – намират я до тялото му с гилзата в затвора, а на четвъртия пръст на лявата му ръка при аутопсията установяват повърхностно нараняване, което обясняват от отката заради лош захват на оръжието, насочено към главата.

Съдебните медици описват още, че куршумът влиза под брадичката и излиза от главата му през кухините между носа и очите. Патоанатомите смятат, че това нараняване не е смъртоносно и той е останал жив и в съзнание.

Продължил е да диша

Затова свидетелства и кръвта от раната в устната му кухина, открита не само в стомаха му, но и в белите дробове. Смъртта на Ивайло Иванов обаче настъпва след смъртоносен изстрел в слепоочието. Предвид на пораженията по главата той не е произведен с пушката. За момента криминалистите допускат, че Ивайло е опрял в главата си пистолета “Глок”, с който Дечо се прострелва. Оръжието се намира между двамата. Също така по този “Глок” в резултат на изследване са открити ДНК следи и на Дечо, и на Ивайло.

Заради въпросителните около края на Ивайло Иванов се чакат резултатите от допълнителна експертиза. Тя е комплексна, ситуационна, балистична и съдебно-медицинска. И трябва да покаже какво се е случило в последните секунди на Пламен, Дечо и Ивайло, с какво оръжие и в каква последователност. Продължават и опитите да се спасят записи от силно стопената от огъня камера на централния вход на хижата, където са труповете.

Там, където са намерени телата, няма никакви следи от престрелка, включително и по фасадите на сградата, както и вътре в самата хижа. Разпилените там преди пожара патрони при възпламеняването си от огъня нямат енергията да оставят поражения по стените, както ако са изстреляни от дуло на оръжие.

Около хижата няма никакви следи от хора. Също така нищо не показва, че труповете са влачени или местени. Затова свидетелстват не само полицейските екипи на мястото, но и приятелят на групата Деян Илиев, който пръв се оказва на мястото. А

ето каква е ситуацията в кемпера в местността Паталейна под връх Околчица,

на около 50 км по въздух от хижа “Петрохан”. Когато овчарят го открива 7 денонощия по-късно, снегът около машината се е стопил напълно и е трудно да се открият следи от присъствие на хора и джипове около него. По самия кемпер няма никакви поражения от огнестрелно оръжие или някакви други наранявания на корпуса.

Вратата на кемпера не е заключена отвътре, а двигателят е загасен. Трупът на Ивайло Калушев е пред самата врата отвътре. Според фактологията до момента

той е налапал дулото на своя “Колт Анаконда”, калибър 44 магнум,

и е произвел фаталния изстрел в главата. По дясната му ръка има барутен нагар. Трупът на Николай Златков е на предната седалка до шофьора, която е спусната назад и обърната на обратно към вътрешността на машината, както позволяват кемперите. Николай е

прострелян с един изстрел в челото между очите

След това главата му клюмва към прозореца на дясната врата. По ръцете му има барутен нагар, който се обяснява с факта, че револверът изпуска барутни газове не само през цевта, но и през барабана.

Трупът на малкия Александър Макулев е открит в коридора към задното помещение на кемпера, недалече от тялото на Ивайло Калушев. Той е застанал на колене с гръб към шофьорското място, приведен към задната част на кемпера и с вплетени и стиснати силно пръсти на ръцете като за молитва.

Фаталният куршум за Александър е изстрелян в главата му

вляво между ухото и слепоочието. Всичките трима са застреляни с едно и също оръжие – револвера “Колт Анаконда” на Калушев. В кемпера са намерени и трите гилзи, и трите проектила. Вътре е открит и още един пистолет “Глок”, но той не е използван.

В кемпера няма следи от борба. Точният час на смъртта на Калушев, Златков и малкия Александър все още не е ясен. Чака се съдебно-медицинска експертиза. За момента се предполага, че Калушев е застрелял другите двама и после е приключил със себе си. И всичко това се е случило след двете прощални съобщения – до майка му и до приятеля му Деян Илиев.

Чака се допълнителна експертиза от производителя на кемпера “Мерцедес”, която да покаже кога точно е изгасен двигателят. Нищо в машината не подсказва, че тримата са се подготвяли за дълъг път. Вътре няма никаква храна, освен пакетче фъстъци.

Няма данни някой от шестимата (тримата в хижата и тримата в кемпера под Околчица) да е провел телефонен разговор в последния ден – да се е обадил на някого или да е получил обаждане. Калушев обаче е разполагал с две старлинк станции – едната в хижата, а другата в кемпера. За момента не се изключва някой от шестимата да е имал комуникация с “външния свят” – гласова, видео или чрез съобщения през приложение.

Големият въпрос е какъв точно е мотивът за трите убийства – пред хижата и в кемпера. И ако Ивайло Калушев не е оставил някъде прощално видеосъобщение, в този шокиращо оплетен случай съмненията ще останат завинаги…