*Майката на Хубчев точи баница, в къщата на Ивайло Йорданов се тачат християнските традиции

*“Моят допинг беше свинско бонфиле с боб.“

С тази простичка рецепта легендарният борец Боян Радев, който си отиде от този свят на 18 декември, разказваше как е стигнал до самия Олимп на спорта. Както и защо никога няма да се срамува от скромния си произход на момче от село Мошино, което днес е квартал на Перник.

А какъв е бил „допингът“ на футболистите от Пеневата чета, които играха полуфинал на световното в САЩ ’94?

Преди най-светлите християнски празници „България Днес“ се свърза с три от майките на четвъртите в света – Керанка – на Петър Хубчев, Маринка – на Трифон Иванов, и Пенка – на Христо Стоичков. Сестрата на Ивайло Йорданов – Даниела, която е дипломиран богослов, разказа как семейството е посрещало празниците в Самоков.

„Печена пълнена мисирка беше любимото ястие за Коледа на Христо Стоичков като малък“, споделя майка му Пенка.

Тя винаги сама е приготвяла богата трапеза с домашни продукти в пловдивското село Ясно поле. Пуйката там е наричана мисирка, а Ицо винаги е похапвал най-много от крехкото месце на Рождество.

„Освен мисирката задължително правех още малки сармички, пълнени чушки, пита с късметче, баница. Баклава също, не може без сладичко, то подхранва организма. Абсолютно всичко при мен е домашно, храна не се купува. Гледам си пилета, кокошки, мисирки и така нататък. Поддържам и голяма градина. Продължавам в същия дух, докато мога. Когато не мога вече, тогава те ще ми правят на мен“, обясни пред „България Днес“ леля Пенка. У нейния дом винаги се спазват всички християнски традиции по коледните празници.

„Всичко си караме по традиция. На Бъдни вечер софрата е постна. Пие се безалкохолно, алкохоли не сервирам! На моите деца, внуци, правнуци алкохол вкъщи не разрешавам. Само чашка бяло винце или биричка може“, добавя още Пенка Стоичкова. Тя отправя и своите пожелания към читателите на вестника.

„Весели празници на всички, нека да сме живи и здрави! И от здравето по-хубаво няма. И милиони да имаш, когато няма здраве, просто нямаш нищо… Поддържам си моето темпо, както съм си го подхванала, доколкото мога.“ За празниците майката на Камата отново се стяга да посрещне голямата си фамилия.

Преди години, когато семейството на Трифон Иванов живее в село Дебелец, за Коледа се коли прасе. „За празниците задължително всичко се подготвяше прясно и у дома – споделя Маринка, майката на Туньо. – В Дебелец си гледахме прасета и за Коледа си спазвахме ритуала да се яде свинско. Децата най-много обичаха месото на пържолки, печени на фурна. Най-важното правило беше всичко да се приготвя на деня и да си бъде домашно.“

Петър Хубчев, един от партньорите на Трифон Иванов в непреодолимата защитна формация на България, също израства на село.

Родителите му Кънчо и Керанка са от Гложене и прекарват целия си живот в китното селце.

„На Бъдни вечер слагах на масата питка, орехи, сухи плодове и сарми, но децата много не ядяха постните гозби и си търсеха кюфтенца – споделя Керанка. – Домашната баница я правехме с точени кори. Вкъщи си ги точехме и после ги печем на печката.

В баницата слагах сиренце, кисело млечице, содица, яйчица.“

Подготовката за Коледа в дома на Хубчеви е започвала седмица по-рано, когато се коли прасето. „Трябва си време, за да можем да приготвим черва, туй-онуй, месото да се нареди – разказва Керанка. – Спомням си как децата от приятелско семейство искаха да се снимат върху закланото прасе. Детска работа! Но минаха много години.“

Сега семейството на Петър Хубчев заедно с цяла България се моли бранителят от Пеневата чета да се пребори с тежко онкологично заболяване. И с примера си от терена да запленява още млади таланти за любимата игра!

В дома на Ивайло Йорданов, универсалния боец на четвъртите в света, коледните традиции се пазят от неговата сестра Даниела.

„Майка ни Мария месеше обредна питка – разказва Даниела. – Отгоре изобразяваше слънцето, житен клас и кръста, който символизира живота.

Освен това правеше една малка питка, в която слагаше късмети. Задължително в нея се поставяше паричка и след това дрян. Преди вечерята на Бъдни вечер татко Стоимен вдига питката над главата си, обикаля три пъти масата и казва: „Слезни, Боже, да вечеряме“.

Даниела споделя и една вкусна семейна рецепта. „По нашия край се прави така: смесват се мед, вода и счукан чесън с малко оцет – обяснява сестрата на Ивайло Йорданов. – Поверието е, че който яде от това, след това е здрав през цялата година. Изключително вкусно е и винаги беше първото, което свършва на масата!“

На трапезата за Бъдни вечер  в родния дом на Ивайло Йорданов в Самоков задължително е имало постни сарми и ошаф от сушени плодове. Къщата се прекадявала с тамян, за да бяга злото. На Коледа се посрещали гости и роднини, а децата получавали подаръци.

Празничните пожелания, разбира се, също са неизменна част от традициите!

„България Днес“ желае здраве и сила на спортните любимци на родината! Молим се заедно с всички сънародници за Любослав Пенев, Борислав Михайлов и Петър Хубчев в най-важната им битка. Към нашите читатели: Бъдете здрави, вярвайте в доброто и нека бъдем заедно още дълги години!

Без да се поколебае, 15-годишният Денислав спасява възрастна жена от грабеж, като тръгва по петите на извършителя.

„Важното е, че има такива деца, възпитани от такива майки“, коментира жената.

Посред бял ден. На оживено място, в София, Денислав седи на пейка. По същото време, на по-малко от 2 метра – на съседната пейка е Елена, която използва телефона си.

„Имаше някакъв мъж и се направи че се спъва и грабна нейния телефон и започна да тича“, разказва Денислав.

„Някъде оттук профуча и удивителното беше, че след него профуча още един“, казва Елена.

„Тръгнах да тичам по него. Няколко пъти падна, докато го гоних, но тичаше много бързо. Единият от пътите падна и седеше с ръка в джоба срещу мен. Тогава осмислих какво се случва и какво може да се случи. Взех една пръчка, която беше до мен и седя срещу него с пръчката. Той побягна и на следващото падане падна в едни храсти“, разказва Денислав.

Той вече се оказва опасно близо до крадеца, който хвърля телефона.

„Метна го по мен. Уцели ме право в главата“, споделя Денислав пред bTV.

Тийнейджърът го взима и се връща да търси жената. Нея вече я няма. Там обаче е негов съученик, с когото Денислав има среща. Обсъждат какво се е случило и подават сигнал на 112.

Нито за минутка Денислав не се замисля дали да задържи телефона – нито дали да тръгне към човека, нито дали да го запази.

„Не се притесних, защото не го осмислих на момента. Ако се случи пак бих го направил“, казва младежът.

Жестът е оценен. А Денислав и неговият съученик – наградени. От униформените от СДВР, отзовали се на подадения сигнал.

„Доброто не може да умре“, казва Елена.

Блиц

Франция съобщи за първите си случаи на смъртоносния Близкоизточен респираторен синдром (MERS) от повече от десетилетие, което предизвика спешни опасения относно нова инфекциозна заплаха в Европа.

Двата внесени случая, документирани между 2 и 3 декември от Националния координатор на Франция по международни здравни разпоредби, включваха летовници, пътували до Арабския полуостров през ноември.

Световната здравна организация (СЗО) потвърди, че „всички случаи са били на пътуващи, изложени на вируса на Арабския полуостров и завръщащи се във Франция“.

Това представляват първите случаи на заразяване с MERS във Франция от 2013 г. насам, с което общият брой на заразените в страната достигна четири лабораторно потвърдени случая, включително един смъртен случай.

СЗО заявява, че в световен мащаб „от началото на 2025 г. до 21 декември 2025 г. на СЗО са докладвани общо 19 случая на коронавирус, причиняващ близкоизточен респираторен синдром (MERS-CoV), включително четири смъртни случая“.

Сред тях 17 са се появили в Саудитска Арабия, обхващащи райони като Рияд, Таиф, Наджран, Хаил и Хафр Ал-Батин, без открити епидемиологични връзки между тях. Появата на вируса в Европа и Северна Америка този месец подчертава продължаващата опасност от глобално предаване, свързано с пътуванията.

MERS-CoV, коронавирус, който се гордее с шокиращите 37% смъртност, е значително по-смъртоносен от SARS-CoV-2, въпреки че се разпространява по-трудно сред хората. Предаван главно от заразени камили-дромедари, той е предизвикал болнични огнища, включително кризата в Южна Корея през 2015 г., която отне 38 живота, съобщава Express.

СЗО предупреждава: „Тези случаи показват, че вирусът продължава да представлява заплаха в страни, където циркулира в едногърби камили, с редовно разпространение сред човешката популация“.

За Европа, която все още се възстановява от катастрофалното въздействие на COVID-19, който разкри слабостите в мониторинга на заболяванията, граничната сигурност и здравните услуги, тези внесени случаи събуждат тревожни спомени за това колко бързо могат да се разпространяват вирусите. Френските пациенти, и двамата мъже на възраст над 70 години, бяха под внимателно наблюдение, докато служителите работеха за предотвратяване на евентуална епидемия.