„Чувствам се забравен! Хората все по-рядко се сещат за мен. Имаше много дарители, които ми помагаха за приютите, но изчезнаха и дори не се обаждат. Много хора ме разочароваха, затова и общувам предимно с деца – стоят около мен, играят си, аз ги гледам и се зареждам от младостта им.“

Това заяви в последния си откровен разговор пред „България Днес“ отец Иван в края на юли тази година. Добрият духовник, който спаси от глад и мизерия хиляди изстрадали души, издъхна вчера сутринта на 80-годишна възраст.

„Бог да го прости!“, каза вчера пред „България Днес“ синът на духовника – отец Григорий.

Дядо Иван, както го наричаха най-близките му приятели, отказваше да се оплаче публично за трудностите и ги приемаше смело въпреки възрастта си. Не даваше интервюта, а и признаваше, че журналистите са спрели да го търсят. Нямало вече големи кампании за дарения и телефонът му често замлъквал.

„Тежи ми, че не мога да ходя и лично да се срещам с хората, за да ги убеждавам да даряват. Преди години го правех и имаше резултати. Сега не мога и пари няма. Много се промени моят живот, вероятно е заради възрастта. Сега по цял ден съм в леглото и се разнообразявам с гледане на телевизия. Трудно ставам, а понякога изобщо не мога да стана. Болят ме краката, коленете ме мъчат. Но не искам да се оплаквам и когато хората ме попитат как съм, гледам да отговарям, че съм добре“, споделяше с тъжна нотка приживе отчето.

Добрият старец се молеше да доживее до 80-ия си юбилей на 31 март тази година, но винаги добавяше, че началото и краят на човешкия живот са Божа работа. Понякога споделяше, че си мисли и за столетие, но му се виждаше далечно и малко вероятно да се случи.

„В моя род хората живеят до 82-83 години, но на мен ми се иска да достигна по-сериозна възраст, примерно столетие. Дядовците ми изкарваха до 92-93 години, така че може да ги надмина. Всичко е Божа работа – колкото Господ ми е отредил, толкова ще живея. Двата инсулта, които получих един след друг преди време, много ме събориха. Пет дни бях в кома! Когато се събудих, не помнех близките си хора. Говореха ми, но не познавах никого, сякаш ги виждах за първи път. Аз самият не можех да говоря и това допълнително ме объркваше. Знам, че няма да бъда никога повече същият човек“, разкриваше най-личните си мисли дядо Иван.

През последните месеци добрият духовник беше щастлив, защото се е върнал да живее в приюта в софийското село Нови хан. Там му постегнали малка стаичка, която била само за него и му била напълно достатъчна. Заради отсъствието му в Якимово къщата му в монтанското село беше разграбена и почти разрушена от нагли апаши.

„Влизали са няколко пъти в къщата – първо са отмъквали вещи, а после са се насочили към вратите и прозорците. Не знам дали ще ми повярвате, но дори паркетът е откраднат – вероятно през зимата ще го използват за подпалки. Само оградата на къщата е останала. Знаех си, че ако къщата не се наглежда редовно, може да стане нещо подобно. Много е лошо така да те окрадат“, оплака се преди малко повече от месец и половина отчето.

Дядо Иван имаше и трети приют – в кюстендилското село Коняво, където най-голямата му гордост беше овощната градина и богатите реколти от сини сливи. А една от големите му мечти беше да създаде приют в Гърция.

„Пътувах до Гърция и местен жител, запознат с добрите дела, които правим, ми подари къща. Достатъчно голяма е да приема деца, които да водя през лятото и да си почиват на брега на морето“, надяваше се отчето.

През 2021 година издъхна и съпругата на духовника, като понякога споделяше, че много му липсва, но въпреки това не е останал напълно сам.

„На хиляди хора съм помогнал през годините. Не всички са били благодарни, но повечето признават, че без мен и Божията вяра е нямало да се справят. Уча ги и да си помагат един на друг. Много стриктно следя да не се краде и всеки да има работа, а децата да ходят на училище и да изкарват добри оценки“, казваше с усмивка дядо Иван.

„Да сме добри хора, да сме здрави… Да правим добро за другите, да не искаме много и да не сме алчни. Това са важните неща, които да останат след нас. А колко ще живеем, е Божа работа и не можем да се месим в тези неща. Времената са трудни, но нека допускаме Христос в сърцата си. Да сме добри и смирени в молитвите си и да не губим вяра. Дяволът само това чака – да спрем молитвите си и да ни вземе при него“, остава посланието на духовника, който десетилетия наред връщаше надеждата на изгубени души.

Редакцията на „България Днес“ изказва съболезнованията на близките на отец Иван. Ще ни липсва!

Пребори катастрофа и два инсулта, прогледна отново

През последните години на отец Иван му се струпаха много здравословни проблеми. Един от най-тежките моменти беше през 2014 г., когато катастрофира между пловдивското село Цалапица и град Съединение. След инцидента свещеникът беше с травма на главата, гръдния кош, счупена на две места бедрена кост на десния крак и тежък проблем на меките тъкани на подбедрицата. Месеци отне, докато духовникът се възстанови и да проходи самостоятелно.

След това на няколко пъти отец Иван влизаше в болница и му откриха диабет. Отчето припадна по време на летен лагер и се появиха усложнения с кръвното налягане. Преживя и два инсулта, след които част от лицето му се парализира и изпитваше затруднения да говори.

Последно имаше проблеми със зрението, които трябваше да бъдат решени с операция, но се оказа, че интервенцията е опасна за здравето му и лекари отказаха да я извършат и му дадоха да носи специални очила.

„Буквално отново прогледнах! Пак мога да чета и да виждам силуети, без да са размазани. След като лекарят ми каза, че операцията е много опасна за здравето ми, ми предложи да нося специални очила. Сложих ги и зрението ми се възстанови. Преди това стана ясно, че лявото ми око е мъртво и не виждам с него. Лекари казват, че имам тежко изменение на роговицата, което при интервенция може да се пренесе и на дясното око. Пердето ми остана, но благодаря на Бога, че отново виждам нормално“, каза по-рано тази година дядо Иван.

Праз 2023 г. добротворецът с диабет вдигна високи нива на кръвната захар и остана в болница за Великден, като разкри, че това се случва за пръв път в живота му.

„Преди да катастрофирам преди няколко години, никога не бях влизал в болница. Само с едно изключение – когато бях на 13 години, в монтанската болница ми оперираха апендицит. След това все съм бил здрав, но последните години нещо се случи. Сигурно защото вече не съм първа младост“, разсъждаваше за живота си отчето.

Чудо на Божи гроб го спаси

„Божи гроб изцели краката ми! Все още усещам болки, но не толкова силни, колкото преди да замина за свещеното място. Чувствам се много по-добре след посещението.“

Това разкри пред „България Днес“ преди три години отец Иван, който от още тогава имаше проблеми с краката си и трудно се придвижваше.

В търсене на изцеление тогава за поредна година духовникът пътува до Божи гроб – главното светилище на християнския свят. То представлява гробница в скалата, в която според Евангелията е бил погребан и възкръснал Исус Христос след разпъването му на кръста. Божи гроб се намира под олтара на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим.

Не за пръв път чудото споходи отчето – през 2016 г. духовникът посети свещеното място и хвърли патерицата, след като пострада при автомобилна катастрофа.

„При посещението на подобно свято място душата ни винаги трябва да е изпълнена с вяра. Ако не вярваме, нищо няма да се случи. Бог вижда чистата ни вяра и ни помага“, категоричен бе приживе дядо Иван.

Пускаха лъжи, че е умрял

Фалшиви новини, че отец Иван е починал, бяха пускани няколко пъти в публичното пространство през последните години.

„Рано е още да ме погребвате!“, заяви през януари 2024 година отчето.

„За втори или трети път ме обявяват за мъртъв. Преди няколко дни, беше сутринта, видях последната лъжа по повод здравето ми. Искам да кажа на хората, че това не е вярно – жив и здрав съм. Планирам да не умирам скоро и да си поживея още. Подобни слухове имат негативен ефект не защото ще ме притеснят, а защото хората им вярват и спират да даряват средства за приютите. Вероятно си казват: „Попа вече го няма, не си заслужава да се дават пари“. И от това страдат стотици хора“, заяви преди месеци отец Иван.

Не съм светец, обикновен човек съм

Заради добрите си дела мнозина определяха дядо Иван като светец, но духовникът бе на различно мнение.

„Аз съм обикновен човек, като всички хора. Всеки един се бори за живота. Има хора, които се борят повече и им е много по-трудно, но не се знае за тях. Аз съм един обикновен човек. Не може да няма хора, които водят много по-тежки битки“, разсъждава дядо Иван.

Оцеля след нападение с нож

„Божия сила отмести ножа, който отиваше към гърлото ми. В последния момент сякаш нещо го бутна встрани и ножът само ми отряза ухото. Бог ме пази!“

Това заяви пред „България Днес“ добрият отец Иван през 2019 г., след като беше нападнат в приюта си в Нови хан. Срещу него се нахвърли 26-годишният Милен, който искаше да вземе 2-годишното си детенце. Малчуганът живее в приюта заедно с майка си Павлина, която дълго време търпи лошото отношение на младия баща и преживява тежки сцени на домашно насилие.

Дядо Иван призна тогава пред вестника, че не се страхува за живота си и ще приеме това, което му е отредил Господ. Не искаше и да влиза в болница за лечение, защото смяташе, че положението му не е чак толкова тежко.

Откраднаха му козите и овцете

Отчето на няколко пъти преживяваше обири на приютите му.

През 2021 г. нагли апаши отмъкнаха от кошарата на отеца 35 овце и 27 кози, като оставиха без месо и мляко питомците от приюта му в Якимово.

„Овчарят е чакал животните да се приберат от паша, но те така и не се появяват. Започнахме да обикаляме района и горите, но не ги открихме. Изключено е толкова животни да са били изядени от диви хищници и да няма следи. Пастирът е видял паркиран близо до кошарата бус, в който е имало трима души. Когато ги е попитал кои са и какво правят там, те са избягали с мръсна газ“, разказа тогава пред „България Днес“ отчето.

Приютът в Якимово стана обект на крадци и през февруари 2015. Тогава апаши отмъкнаха двигателя на дробилката за клони, с която си режеха дърветата за отопление, и помпа от парното. Година по-рано безбожници задигнаха машина за правене на тесто за хляб и метални стелажи. По-късно те бяха открити на камара отпадъци в пункт за продажба на старо желязо в село Черни връх. Полицията хвана 18-годишния Николай Р., 19- годишния Тихомир С. и едва 16-годишния А. А. от същото село, които взели за помагач, че бил по-пъргав. Оказа се, че крадците имат богати криминални досиета.

„Вдигнал съм вече ръце от тези ромски набези. Този път са отмъкнали двигателя на дробилката за клони, с която си режем дървета за отопление, и помпа от парното. Влезли са необезпокоявано и съвсем спокойно са отмъкнали нещата. Съседи ми разказаха, че са чули кучетата да лаят по-силно и продължително, но никой от селото не е посмял да излезе и да види какво се случва“, възнегодува преди десетилетие духовникът.

Изрече молитва срещу COVID

Отец Иван създаде кратка молитва, която да изричаме в битката с коронавируса през драматичната 2020 година: „Господи, помилвай нас, грешните, и се смири над душите ни. Спри този вид вирус, който е по-страшен и от чума. Запази ни от него, за да можем да живеем по-дълго и да прославяме името ти.“

Духовникът добави, че можете и да използвате по-обикновени думи, когато се обръщате към Бог, като важното е да сте искрени в желанията си. Но намирайте време всеки ден да се помолите.