Той изгря на политическата сцена самоуверен, амбициран и с харвардско самочувствие, но игра на нея само четири лета. След необичайно бързото си израстване – от протестиращ на площада до министър-председател на България Кирил Петков изтанцува последния си политически валс и доброволно се оттегли след корупционния скандал, който в началото на лятото разтърси „Продължаваме промяната“ и Столичната община, пише „Пик“.
Проекцията на „ново лице“ и „антикорупционен реформатор“ донесе на Петков масова подкрепа през 2021–2022 г., но самоувереният стил и липсата на достатъчна политическа подготовка и опит в крайна сметка му изиграха лоша шега.
Годината започна за него в ролята на лидер на опозицията срещу правителството „Желязков“, сформирано с амбицията да стабилизира управлението и да придвижи страната към Еврозоната.
Атаки срещу властта
Петков участваше активно в атаките срещу властта, докато серия от записи постепенно не компрометира моралния образ на партията и не разми антикорупционния ѝ профил.
Точката на пречупване за бореца срещу корупцията се оказа именно… корупцията.
През юни Антикорупционната комисия влезе в Столичната община с обиски заради данни за схеми при обществени поръчки. Заместник-кметът от квотата на ПП Никола Барбутов беше задържан и обвинен, а по-късно подаде оставка.
До медиите достигна аудиозапис с имена и разговори, свързвани с предполагаема корупция на ниво районни ръководители.
Скандал
Скандалът беше взривен от кметовете на „Люлин“ и „Младост“, а последва лавина от напускания – десетки знакови фигури заявиха, че са били подлагани на натиск за манипулиране на обществени поръчки.
На 25 юни 2025 г. Кирил Петков даде пресконференция, на която пое лична политическа отговорност за подбора на кадрите в София и призна, че не е успял да предотврати грешките. Той подаде оставка като съпредседател на ПП и като депутат в 51-ото Народно събрание, заявявайки, че каузата е по-важна от поста и че остава верен на принципа за „нулева толерантност към корупцията“.
Оставката му беше рядък ход за българската политика – лидер да се оттегли заради скандал с номинирани от него кадри. Но тя беше и симптом за дълбоката криза в доверието към партията, особено в София, където антикорупционният ѝ образ беше най-силно експлоатиран.
Консолидиране на лидерството
Паралелно с това оставката ускори консолидирането на лидерството на Асен Василев, който постепенно се утвърди като едноличен ръководител на партията.
На отчетно-изборното Общо събрание на ПП в края на септември 2025 г. Василев беше избран за единствен председател, а Петков остана формално в Националния съвет, но извън оперативното ръководство.
След кратки опити да остане активен чрез срещи със симпатизанти из страната, пламъкът и на тази роля постепенно угасна. Така, в ретроспекция, четиригодишният престой на Кирил Петков в българската политика вероятно няма да бъде запомнен с реформи, устойчиво управление или институционални пробиви, а с корупционния скандал, който окончателно срина моралния му ореол.
Окончателен ли е този залез? Българската политика познава много завръщания. Кирил Петков остава разпознаваем фактор, който не е изключено да бъде реактивиран. Но доверието в „моралната праволинейност“ – капиталът, върху който той изгради възхода си – е силно ерозирало. А именно това ще бъде най-трудното за възстановяване, ако някога реши отново да излезе на дансинга. Блиц


