България
Разследваща журналистка, избягала от bTV и NOVA, разтърси мрежата насред драмата с Цънцарова
„Свободата на словото не се измерва с кафе пред камерите, а с това кой остава, когато камерите ги няма!“
Така журналистът от GlasNews и TrafficNews Тина Ивайлова коментира острата реакция на журналистическата гилдия и обществеността, свързана с освобождаването на Мария Цънцарова от телевизията.
„Винаги съм смятала, че не е важен журналистът, а това, което прави. И че журналистиката трябва да е в полза на хората, не на медията и не на егото на журналиста“, пише Ивайлова. Тя отново повдига темата за реалностите в сферата и свободата на изразяване.
„И понеже познавам всички, които „пият кафе“, за съжаление не съм сигурна, че мога да кажа същото за тях. Затова реших, че аз няма да пия кафе. Някак си не мога да съм толкова лицемерна, не е моето. Когато ме нападна кметът и областен координатор на ГЕРБ в Бургас заради случая с детската градина в Каблешково и публично защити обвинявана в педофилия учителка, никой „освободител“ на словото не се и сети за „кафе“.„, допълва Ивайлова.
Вижте и цялата позиция, споделена от Тина Ивайлова:
„Свободата на словото не се измерва с кафе пред камерите, а с това кой остава, когато камерите ги няма! Реших да кажа и аз нещо за свободата на словото, понеже гледам, че тези дни е модерно.
Но ще го кажа като един обикновен журналист, не като „важен“, а като тези най-обикновените, които си пият кафето вкъщи и то когато имат време.
В тази връзка и във връзка с истерията от последните дни реших да припомня част от един мой пост, публикуван преди време.
И понеже, за разлика от пиещите кафе пред bTV, аз нямам политически предпочитания, нито „правилна“ позиция според
конюнктурата, защото смятам, че всички в прословутия триъгълник на властта са едни и същи и еднакво неработещи в интерес на хората.
За разлика от ,,пиещите кафе“ пред bTV, аз си тръгнах тихо и от NOVA, и от bTV. Винаги съм смятала, че не е важен журналистът, а това, което прави.
И че журналистиката трябва да е в полза на хората, не на медията и не на егото на журналиста.
Никога не съм имала амбиция да бъда в студио, за да ме виждат. Интересувал ме е резултатът след всеки материал. Предпочитам да съм в институциите, от които зависи този резултат, и да се боря за него.
И понеже познавам всички, които „пият кафе“, за съжаление не съм сигурна, че мога да кажа същото за тях. Затова реших, че аз няма да пия кафе. Някак си не мога да съм толкова лицемерна, не е моето.
Когато ме нападна кметът и областен координатор на ГЕРБ в Бургас заради случая с детската градина в Каблешково и публично защити обвинявана в педофилия учителка, никой „освободител“ на словото не се и сети за „кафе“.
Сетиха се хората, тези „обикновените“.
Защо ли така стана?
Може би защото ставаше въпрос за едно 4-годишно дете, а не за дебел, слаб, отслабнал или какъвто и да е там политик.
Аз не знам, задайте си въпроса вие.
Който е разбрал тогава, ще разбере и сега:
„Телевизията ме е научила на много, и в положителен, и в отрицателен смисъл.
Научи ме технически как се работи в такъв вид медия.
Научи ме също и каква не искам да съм.
Най-важното, на което ме научи през последните години, е, че в рамката на екрана много истории остават недоизказани.
Всяка секунда ефир е ценна, а всяка дума се „претегля“, първо от продуценти, после от юристи, после пак от продуценти и пак от юристи.
И така, докато ефирното време не остане твърде малко за истинско разследване.
И не защото по принцип ефирът е кратък, а защото някои истории и личности са с „приоритет“.
Голяма част от хората, които решават кое и как да бъде излъчено, нямат нито един ден работа на терен.
Ако имат, то е било като стажанти, за да отразят някое събитие.
Тези хора нямат представа как се работи извън сградата на телевизията.
Не говоря за разследване, дори за отразяване на събитие.
През всичките тези години съм се борила с това.
Може би и затова не станах „любимка“ на никого от тях.
По-голямата част от тях, продуценти и юристи, не ги интересуват хората, които снимаш, онези, на които разказваш историите, или тези, които преследваш, за да покажеш какво са направили.
Мнозина нямат смелостта да покажат истината такава, каквато е.
И го казвам най-отговорно, на по-високо ниво проблемът не е цензурата, а автоцензурата.
Моето мнение е, че нито на едната, нито на другата от двете водещи телевизии им трябват разследвания.
И не говоря за самите телевизии, а за хората, които управляват процеса в тях.
Те предпочитат да не носят отговорност и да им е удобно там, където са.
Защото да премълчиш е най-лесният избор и не изисква характер.
Затова на този етап избирам да работя извън телевизиите или поне извън тези условия.
Защото няма смисъл.
Смисълът е в резултатите.
Аз и екипът ни никога не сме се водили от това кое ще се гледа или ще носи рейтинг.
Сигналите и случаите, по които работим, винаги са били в полза на хората, с идеята да помогнем.
В над 90 процента от случаите сме имали успех.
По останалите продължаваме да работим до крайния резултат.
Благодаря на Александър Апостолов за доверието.
Благодаря на екипа на GlasNews.bg и TrafficNews.bg за работата ни заедно.
П.С. Да ви е сладко.“
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
