Ранни медузи нападнаха бреговете в Бургаско. Парещите мекотели са подранили с около месец и половина и отсега са превзели водата – има ги на плиткото, както и около шамандурите и навътре, разказаха спасители и рибари, цитирани от “Труд news”.

Една от причините за нашествието те виждат в ненормалното топлото време, което води до аномалии в морето.

“Подраниха, нормалната им поява е към края на юли и през август, когато морето е “най- нагрято” след многото летни жеги”, казват морските спасители. А рибарите отчитат, че ги има и навътре в морето, като отбелязват, че има години, в които популациите са по-големи.

Всъщност медузите се възпроизвеждат чудесно в море като Черно, където има голяма органика.

“Тук има и голямо количество зоопланктон, с който медузите се хранят. За да има много медузи от даден вид, значи има достатъчно храна в този момент”, посочи ихтиологът доц. Виолин Райчев от Института по океанология към БАН.

Той отбеляза, че морето не изстива през зимните месеци. Това потвърдиха и рибарите, които посочиха, че още през януари морето е било 9 градуса, а през март вече 11, което не е нормално, а сега водата е над 25 градуса на юг.

В Бургаския залив е излязло и първото мъртво вълнение, така че морските стражи предупреждават плажуващите да са внимателни

Морските спасители обясниха, че медузите са малки и не са толкова опасни, но съветват къпещите се, ако бъдат “опарени” или “ужилени”, да изплакнат мястото. Оцет и сапун са другите лекове срещу зачервяването по тялото при ухапване от медуза, но вече в домашни условия.

Медици допълват, че, ако човек бъде опарен, веднага трябва да излезе от водата. Ако има остатъци от медузата по тялото, то те трябва де махнат, но не с ръце а с нож или с нещо друго.

Засегнатият участък трябва да се полее с вода – топла, може и с оцет, и да не се търка с ръка, а място да се покрие със суха кърпа. Добре е да се пие много вода, може да се вземе и антихистамин – противоалергично лекарство.

За кратко спасение от медузите от петък насам носи не друго, а мъртво вълнение, което сграбчи залива на Бургас. За това лято, от юни насам, то се появява за пръв път по бургаските плажове.

“Следим времето непрекъснато и от вчера очаквахме за уикенда да се вдигне голяма вълна. Идва североизточен вятър и подкопава дъното.

Ветровата вълна предизвиква дънни ями и става мъртво вълнение. Ако има вятър – става мелтем, а ако спре – става сулган, но и в двата случая “мъртвакът” е налице.

И морето започва да дърпа навътре. От тази сутрин има “мелтем”. Вълнението е 3-4 бала. Много е опасно”, обясниха морските стражи.

Заради затоплянето на водата

Рибата става по-дребна, а морето – гостоприемно за нашественици

Инвазивните видове по нашето крайбрежие в момента са 26

Корейската скална риба засега е бутиков улов. Престрашилите се да я опитат са категорични, че месото й е много вкусно.

Климатичните промени крият рискове за биоразнообразието в Черно море. В това са категорични учени и рибари. Заради затоплянето на въздуха и морската вода през последните години рибата става по-дребна, сочат резултати от регулярните експедиции за проучване на морската фауна на Института по океанология при БАН.

Най-отчетлива е тенденцията при цацата, калканът и чернокопът, но според рибари това важи и за сафридът. Повишението на температурата на водата до 8 градуса през зимните месеци води и до по-ранно полово съзряване на някои видове като попчета и трицона. Така е и при калкана. Размножителният му период вече изпреварва този на забраната за улов.

В дългосрочен план това създава опасност от намаляване на популацията, защото съвсем законно се ловят подрастващи маломерни екземпляри. Учените предлагат решение на този проблем чрез въвеждане на плаващи периоди за вето върху улова, които да отчитат и актуалния размер на рибите.

Глобалното затопляне прави гостоприемно морето ни за нашественици от юг. По данни на ИО при БАН инвазивните видове по нашето крайбрежие в момента са 26. Макар че повечето не застрашават традиционните морски обитатели, хората, които си вадят хляба от морето, са сигурни, че някой ден това ще се случи.

За пример и те, и учените дават рапаните. Внесени в Черно море с баластните води на кораби, азиатските хищни морски охлюви за малко повече от половин век изядоха ядливите стриди и свиха до минимум популацията от черна мида по нашето крайбрежие. Тъй като са деликатес в Далечния Изток, рапаните станаха добър бизнес, уловът им – масов, а като резултат вече и техните размери се свиха.

Друг опустошителен нашественик, заселил се по Черноморието ни през 80-те години на миналия век, е гребеновидната медуза, която изяжда личинките на хамсията, цацата и зоопланктонът, с който се хранят рибите.

Преди7-8 г. бе регистриран пик на популацията, но после процесът бе овладян от друга медуза пришълец – берое овата, която поглъща с охота братовчедката си. Но щетите върху рибите, които са обект на стопански риболов, още са налице, отчитат от Консултативния съвет за Черно море.

Гребеновидната медуза засега е един от двата най-опустошителни нашественика по Черноморието ни, но рибарите са притеснени, че заради затоплянето на водата ще има нови неприятни изненади.

Топлата вода привлича и непознати в миналото риби. Във Варна рибари се хвалят с улов на корейска скална риба. Вероятно тя е стигнала до Черно море от Турция, където я отглеждат в развъдници.

Екземплярите не надминават 30 см, хващат ги и лодкари, и въдичари от брега. Дънният морски обитател е от семейството на грозния, но много вкусен скорпида, но за разлика от него не е отровен. Храни се с рачета и дребни рибки, но засега не е заплаха за кореняците, защото разпространението му е бутиково.

Често уловилите екзотичния вид рибари си правят снимка за спомен и пускат рибката обратно във водата, тъй като не са сигурни дали става за ядене, но по-смелите казват, че месото й е превъзходно.

От далечното Японско море във Варненското езеро преди няколко години се бе заселила и едра скарида. Учените твърдят, че в естествената си среда тя се размножава по 3-4 пъти годишно, но в наши води това не се случи и екземплярите почти напълно изчезнаха.

Доц. Виолин Райков, ихтиолог, Институт по океанология към БАН: Редица стресови фактори влияят на фауната в Черно море

Опредено тенденцията е към затопляне и тя се вижда. Тези температури – аз съм варненец, не си спомням такива от 35-40 градуса лятото във Варна, но това е новото нормално.

Издребняване на рибите обаче не е само заради промяна в температурата, има и други фактори, които влияят върху темпа на растеж. Един от тях е количеството и качеството на храната. Всъщност затоплянето на времето и преминаването на двусезонен тип на температурата на атмосферата и водата води до миграциите на рибите, защото те следват храната си.

От друга страна, самото рибарство и изземването на рибата в по-големи количества също влияе, защото риболовът изземва първо по-големите екземпляри. Когато е прекомерен риболовът върху даден вид, се наблюдава този ефект. Храната от друга страна действа върху физиологични процеси – тези, които водят до нарастване и отделяна на хормони и така наречената екология на стреса, на която доста обръщаме внимание в последно време с наши колеги.

Имаме два проекта с фундаментални изследвания – в центъра на тях са както определи видове риби, както и всякакви други организми, и как им действат всички тези ефекти, как ги стресират. Редица са стресовите фактори. Липсата на кислород за тъканите – оксидативният стрес, е голяма и рибата не може да нараства, страда, дори умира.

Променят се и миграциите – когато е по-топла водата, а трябва да е по-хладна, рибата не е в добро състояние, но тя е мобилна – тя може да мигрира на друго място. И затова обичайно риби, които се срещат в крайбрежната зона сега, са по-малко и хората казват “няма риба”. Тя е намаляла от една страна, но е сменила и миграционните си пътища.

Чакаме 500 делегати от 150 държави

БАН и Столична община нищят климатичните рискове в Черноморския регион

България ще бъде домакин на 61-ата сесия на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC). София ще посрещне над 500 делегати от 150 държави от 26 юли до 2 август за пленарна сесия на най-влиятелната международна научна организация в областта на изменението на климата, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

От екоминистерството обясниха, че координират и сателитна програма с поредица от събития, за да привлече вниманието на обществеността и учени, общини, бизнеси към проблемите на климата в България и Черноморския регион.

“Това ще бъде най-голямото събитие, свързано с науката за климата, което някога се е провеждало в България, и е шанс за страната ни да демонстрира постиженията на българската наука в областта на климата”, каза служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров.

В рамките на сателитната програма на 25 и 26 юли Българската академия на науките (БАН) и Столична община (СО) ще бъдат домакини на научна конференция на тема “Климатичните рискове в Черноморския регион”.

Международно признати учени от България и региона ще обсъдят теми като: климатичните характеристики и изменения на Черноморския басейн и последствията от тях; Черно море и световния океан – покачване на морското равнище, промяна на солеността и други изменения; Черно море и вливащите се в него реки. Конференцията ще завърши с кръгла маса, на която се очаква научните изводи, представени от учените, да станат основа за оформяне на политически решения за развитието на региона, включително на ниво местна власт, добавиха от МОСВ.