Радослав Петров става известен с прякора си Радо Шишарката през 90-те години на миналия век. Прозвището му Шишарката идва, след като напуска оркестър „Белите шишарки“ и започва да гради собствена кариера.

В годините, през които се наливат основите на демокрацията у нас, той е любимец на мутрите. Покрай познанствата си с известни за онези времена главорези, неколкократно изпада в ситуации, при които едва остава жив.

Силоваците толкова си падат по песента му „Тигре, тигре”, че я превръщат едва ли не в свой химн. „Шопската салата“, „Боли рози и куршуми“, „Птица бяла“ и други песни на легендата на фолка звучат от всяка кръчма на страната.

Радо Шишарката е роден на 22 септември 1965 г. в Габрово. По повод юбилея, който бе тържествено отбелязан в столично заведение, Радо бе поканил гост-звезди от сръбската музикална компания „Гранд прадакшън“, българска рок банда и близкия си приятел Бобан Здравкович.

– Честит юбилей, Радо! Как се чувстваш в началото на седмото десетилетие от живота си?

– Добре се чувствам. Семейството ми е окей. Наслаждавам се на живота. Иска ми се само като хора да станем една идея по-весели и по-добронамерени. Мисля, че през последните години на българите нещо им стана. Забелязва се някаква всеобща апатия, омраза, нервност, безпричинна лошотия. Това явно е характерно само за България, защото, като пътувам в другите държави, виждам, че местните жители са по-ведри, Усмивките са на лицата, не са „избягали някъде си, макар че и там си имат своите грижи и ядове. Животът у нас сякаш придоби други ценности, тези от близкото минало изчезнаха. Казвам го, защото обичам България и милея за нея.

– Да, помня, че преди време имаше политически амбиции да спасяваш отечеството. Сега отказа ли се от тези планове, или търсиш нова партия, която да те издигне?

– Сериозни политически амбиции не съм имал никога, защото аз, ако си поставя нещо за цел, трябва да го изпълня, Тогава направихме една замяна на Сашка Васева с Радо Шишарката като кандидат за народен представител от партията на Митьо Пищова, лека му пръст. Той имаше големи мераци да става президент, депутат, политик, общественик. Дано там, на мястото, където е сега, желанието му се сбъдне. Или поне в някой друг живот. Беше добър човек,

– Какво си пожела навръх рождения си ден?

– На 60 години човек може да си пожелае здраве и още живот. Много държа на семейството си, да сме заедно и да си помагаме. Много искам да се погрижа за израстването на малкия ми син, да го насоча в правилната посока, в която трябва да му протича животът. Аз каквото съм искал, вече съм го постигнал. Дъщеря ми от 10 години работи като крупие в казино, доволна е. Направихме една дуетна песен с нея, хареса се от хората. Но да си известен певец, никак не е лесно, изисква се упоритост, воля, също като при спортистите. Трябва дисциплина и всеотдайност. У нас културните дейци в момента не са на почит, или поне не на такава, каквато бяха по времето на Тодор Живков. В Европа също ценят популярните си лица. Българите сме много раздвоени, разтроени дори. Гледах наскоро едно клипче, българска певица пее на сръбски. Това е все едно някой сърбин да пее на български в Сърбия. Да, ама от какъв зор да го прави?! Развалихме магията от Живковото време, когато артистите бяха на пиедестал. По пътя към демокрацията загубихме доста от културата си. Като гледам какви слова се използват в разговор между депутатите, направо се стряскам. Това дипломатически език ли е или каруцарски?! Поведението на нашите политици в един нормален свят щеше да бъде осъдено сериозно. А ние гледаме клиповете и се смеем. В същото време цените растат главоломно, обедняваме с дни. Българинът се отказа да се бори за каквото и да било. Затова младите емигрираха, възрастните се стопяват. Малкият ми син Самуил пее постоянно, прави ни домашен театър, обича да се облича като нинджа. Догодина ще е първокласник. Да е жив и здрав, ще избере. пътя си. Големият ми син работи, опитва като всеки българин да се бори с проблемите от живота.

– Как виждаш себе си след 5 години?

– Повече от 40 години съм на сцена, харесвам си работата и не смятам да я сменям. Първото ми излизане на сцена беше през 1981 г. Хисарският поп, да е жив и здрав, пее на 80 и кусур години – той ми е пример. Човек, за да се запази дълго в професията си и да е щастлив, трябва да я обича. Аз обичам музиката. Когато човек е щастлив и е в хармония със себе си, живее по-дълго на Земята. Ако около него има щастливи хора, щастието се увеличава още повече.

– Успя ли да сбъднеш детската си мечта?

– Моята детска мечта беше да стана известен певец и я постигнах отчасти, защото съм известен в България. Ако може славата ми да мине границите на страната, бих бил още по-щастлив. Зная, че има мои песни, които се слушат в чужбина. На морето научих от един поляк, че знае песента „Птица бяла”. Бил диджей в Полша, пускал я, защото преди години я чул в наше заведение и му харесала. Останах приятно учуден.

– Как успяваш да запазиш брака и любовта, при условие че имаш почитателки, чести нощни участия, продължаваш до сутринта, турнета?

– С жена ми сме повече от 20 години заедно. За да запазиш семейството си, трябва на първо място да поставиш детето или децата си на пиедестал Майката, като види, че бащата е грижовен, се радва. Малкият ви син постоянно е обгрижван, има абсолютно всичко. Жена ми също е обгрижвана. За рождени дни и празници правя задължително подаръци. Приятелите ми се учудват, че купувам дрехи за жена си. Те давали пари. Обясних им, че едно е да дадеш пари, друго да вземеш нещо за любимата си и да видиш после как и стои. По този начин изказвам любовта си, никога не забравям личните празници, 8 март и т.н. Явно се справям добре, защото жена ми си ме гледка, както викат младите (смее се – б.а.).

–  Успя ли да запазиш старите приятели?

– Никога не се карам с никого по никакъв повод. С двете ми деца от другите бракове съм в много добри отношения. С майките им се разбирам прекрасно – нито те имат към мен претенции, нито аз към тях. Виждат, че се грижа за всички. В крайна сметка децата не са виновни за това, че родителите са се разделили. Никога не съм казвал крива дума за майките на децата ми.

– Помниш ли първите заработени от теб пари? Каква сума бяха, за какво ги похарчи?

– Като почнах да Изкарвам пари, все още не бях осъзнат в живота. Просто ми беше приятно да съм на сцена, да общувам с колегите си. Тогава мислите ми бяха да се справям добре на сцената, не да гледам колко ми е хонорарът и бакшишът. Мислех как да се представя възможно най-добре. Радвах се на потупванията по рамото и на това да чуя: „Браво, браво, браво“. Дозата радост, която получавах, беше много по-важна от парите. Явно съм се справял добре, защото песните, създадени през годините, вече работят за мен. Пял съм за истинските неща от живота и продължавам да го правя. Много от младите момчета се отъждествяват с моите герои в песните. Никога не съм броял кой колко ми е дал. Никога не съм отказвал на хора да ги поздравя по някакъв начин, без значение дали са ми дали 5 лева, 100 лева или нищо. „Тигре, тигре“ е за всички. Знаят я и младите, защото искат да бъдат мутри, да са силните на деня. Истината е, че мутрите създадоха новия строй. Много от тях ги няма вече, защото не са мислили, че ще дойде денят Х, в който нещата няма да са добре. Те бързо се наживяха, защото бяха взети от нищото и пуснати в океана с пари, а не знаеха как да се движат сред толкова финанси, колкото не бяха виждали преди. Но сред тях имаше и трезвомислещи, които се запазиха и сега са на друго ниво.

Източник: Уикенд