България
Симеон Сакскобургготски написа завещанието си – ето къде пожела да бъде погребан
Симеон Сакскобургготски , наследник на българската царска династия и бивш министър председател, ще навърши достолепните 87 години след по-малко от месец (на 16 юни). Източници, близки до Негово величество издават, че макар да се намира в добро здраве, той все пак е започнал да се подготвя за „вечността“.
Приживе синът на Борис III се е заел да подготви церемонията по изпращането си , построявайки специален параклис във „Врана“, където да се установи със семейството си след окончателното завръщане в България през 2001 г.
Официално страната ни скъса с монархията през септември 1946 г., когато социалистическата власт проведе референдум и мнозинството от гражданите гласуваха „за” република. Монархистите оспорват резултатите и твърдят, че допитването е проведено под съветски ботуш.
Царят се титулува Негово Величество и всички монархически фамилии по света, както и Българската православна църква го признават за наследник на царския трон. Той самият възприема себе си за пазител на монархическата традиция. Две събития в последно време са знакови за волята на Симеон – преди месец той докара тленните останки на сина си Кардам и го погреба във „Врана”. До месец, което ще съвпадне с рождения ден на Сакскобургготски, ще се случи историческо за България събитие – в София ще бъде докаран и ковчегът на неговия дядо – цар Фердинанд и така ще бъде изпълнена неговата роля, макар и 76 години след смъртта му, да бъде погребан в България.
След кончината му в германския град Кобург през 1948 г. тялото на цар Фердинанд I е положено временно в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в същия град.
„В Годината на смъртта му погребението на царя във втората му родина България е напълно невъзможно с оглед на политическата ситуация у нас и следвоенния период в цяла Европа, въпреки голямото му желание и това на близките му. След демократичните промени бяха създадени няколко инициативни комитета, чиито усилия в тази посока не се увенчаха с успех, въпреки добрите намерения на организаторите им”, сподели Симеон II в специално изявление.
„Днешните условия на демокрация и уважение към историята позволяват тленните останки на цар Фердинанд да бъдат положени за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец „Врана“ в София. Така ще се отдаде нужната почит към един дългогодишен държавен глава и главнокомандващ, който въпреки редица противоречиви оценки за някои моменти от управлението му е дал много за развитието и модернизацията на държавата ни. Още подробности ще бъдат дадени в навечерието на самия акт”, заяви неговият внук. След 1996 г. имаше няколко инициативи Фердинанд да бъде препогребан в България. Първият инициативен комитет бе начело с известния юрист и някогашен заместник-председател на Народното събрание Гиньо Ганев.
Като човек, събрал в себе си много история и свързан фамилно с историята на България през последния век и половина, Симеон Сакскобургготски съвсем целенасочено работи за изчистване на негативния образ на българската монархия сред българското общество. Това е и една от причините царят да пожелае на родна земя да бъдат препогребани неговият дядо Фердинанд и неговият първороден син и пръв престолонаследник княз Кардам. Чисто символно и според монархическата традиция пък Симеон II пожелал да бъде погребан до тях, твърдят запознати
Той е роден в София на 16 юни 1937 г. и през 1946 г. заедно с майка си царица Йоанна и сестра си Мария-Луиза е изгонен от родината си като точно 50 години живее в изгнание в Турция, Египет, Испания и САЩ. Завръща се в България половин век по-късно – на 25 май 1996 г., като царското семейство започна дълга битка за връщане на имотите, принадлежали някога на Фердинанд и Борис III.
В навечерието на деветата годишнина от смъртта на първородния син на Симеон II – княз Кардам Търновски, царското семейство пренесе тайно и без публичност тленните му останки на българска земя. Синът на Симеон II царица Маргарита беше положен в царската фамилна гробница в двореца „Врана“ в криптата на православния параклис „Св. св. цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец”. През август 2008 г. Кардам и съпругата му княгиня Мириам претърпяха тежка автомобилна катастрофа в близост до Мадрид, от която престолонаследникът не успя да се възстанови. Двамата едва бяха измъкнати от смачкания до неузнаваемост ягуар. На 7 април 2015 г., след 7 години в кома, Кардам почина.
Пренасянето на тленните останки на Кардам, който е роден в Мадрид, в родината на баща му, има огромно символно значение. Според монархическия протокол, тъй като Симеон II не е абдикирал от престола и се титулува „Негово Величество Симеон II, цар на българите“, това означава, че Сакскобургготски декларира пред царските и кралските фамилии по света, че не се отказва от короната. Макар и вече да не е сред живите, Кардам остава първият престолонаследник.
Той щеше да наследи царската корона от баща си. След смъртта на Симеон короната отива у неговия внук и първороден син на Кардам – княз Борис.
Очевидно царят, който вече гони 87 години, е решил да потвърди правата на фамилията върху българската царска корона. Втората причина бившият премиер и екслидер на НДСВ да препогребе сина си в България е, че Кардам ще бъде първият благородник от свързана с българското управление фамилия Саксобургготски, чийто гроб в България е известен.
След пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд у нас ще бъде изпълнена неговата воля и реално той ще бъде първият български монарх от Третата българска държава, възстановена през 1878 г., който ще бъде погребан у нас.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е княз на България от 7 юли 1877 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. Той управлява България в продължение на 31 години, с което се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
