България
Скандалът ескалира: Кирил Петков излъгал в декларацията си, че няма двойно гражданство!
Министърът на икономиката Кирил Петков е излъгал, че няма двойно гражданство, пише “Труд”. В декларацията, която е подал в президентството преди съставяне на служебното правителство, Петков не е отбелязал, че е канадски и български гражданин и като такъв няма право да бъде български министър.
На “Дондуков” 2 са се доверили на декларацията на Петков и не са я проверявали, казва още източник на изданието.
“Аз дори не съм подавал документи за това гражданство. То е придобито от мен заради моите родители. Направил съм всички стъпки по административен път, за да се откажа от него”, заяви по Нова тв днес министърът на икономиката по повод казуса с двойното му гражданство.
В понеделник Конституционният съд образува дело по случая, сезиран от ГЕРБ-СДС, а Петков не бе допуснат до участие в КСНС при президента, защото бил чужд гражданин, по думите на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ.
Искаме да се уставни ясно имал ли е двойно гражданство към момента на назначаването служебният икономически министър Кирилов Петков, заяви зам. председателят на ГЕРБ Даниел Митов и допълни, че с една молба пред нотариус не може да се прави отказ от гражданство. Според Митов е нужен акт на съответното правителство.
“Имах двойно гражданство. Баща ми и майка ми емигрираха отдавна в Канада, аз отидох там на 14-годишна възраст. Придобих автоматично гражданство, след като баща ми го придоби, но се чувствам българин. Направих отказ от канадското си гражданство доста преди да стана министър – още когато разбрах, че има шанс да стана”, това обяснение даде Петков преди дни по време на един от многобройните си гастроли по националните телевизии.
Петков направи днес и свое тълкуване на решение №15 от 1995 г. на Конституционния съд, взето по повод двойното гражданство на лидера на Бизнесблока Жорж Ганчев. Според Петков „чуждото гражданство на едно лице е въпрос на собствен избор. То не е външно натрапено качество на българския гражданин. Когато той желае да участва в упражняването на властта в България, достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското”.
Ето обаче какво са записали топмагистратите в решението на КС от 13 април 1995 г., след което Жорж излетя от 37-то НС:
“Поради публичноправния характер на института за гражданството, свързан със значими правни последици, без правно значение е субективната преценка на кандидата за народен представител по въпроса за придобиване и загубване на гражданството на друга държава.
Не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от чуждо гражданство. Необходимо е да е осъществена предвидената със закон процедура, която завършва с издаване на съответен държавен акт”.
Ето този съответен държавен акт от Канада го няма, въпреки че Петков се бил отказал от гражданството ѝ. Отказът му бил нотариално заверен, но нямал потвърждение от канадските власти, очаквал го до дни, а от външното министерство изпратиха запитване дали Петков е имал канадско гражданство към момента на назначаването му.
Според правилата, отказ от канадско гражданство се прави след попълване на декларация от страна на заявителя. След това държавните органи в Канада трябва да вземат решение дали ще уважат заявлението или не. Процедурата трае до 6 месеца, защото може документите да са непълни или да има нужда от изясняване на обстоятелствата.
Идентични случаи с Бояджиев, Жорж, Пирински и Симеон
Чл. 110 от Конституцията е категоричен: Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. Тези условия са посочени в чл. 65, ал. 1: За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
За първи път казус с двойно гражданство възникна през ноември 1992 г. след падането на първото правителство на СДС на Филип Димитров и провалът да се състави второ синьо правителство. БСП номинира за премиер политическия емигрант Петър Бояджиев, бивш политзатворник.
Оказа се обаче, че Бояджиев е с двойно гражданство – българско и френско, въпреки че твърдеше, че се бил отказал от френското. Президентът Желев обаче му връчи мандата, френското гражданство бе доказано и Бояджиев дори не представи кабинет.
Два месеца и половина след изборите на 18 декември 1994 г. главният прокурор Иван Татарчев сезира Конституционния съд за американското гражданство на българския депутат Жорж Ганчев. Дори когато Татарчев съобщи, че според писмо от посолството на САЩ в София от 31 януари1995 г. той все още е с американско гражданство, Ганчев твърдеше, че е жертва на синьо-червената мъгла.
Жорж Ганчев стана депутат в 37-то Народно събрание, бе избран дори за председател на Комисията за ТВ и радио, канеше се да прави закон за печата и да вкарва главни редактори в затвора, но с решение 15 КС касира избора на лидера на Българския бизнесблок и неговите правомощия бяха прекратени на 13 април 1995 г. поради двойното гражданство.
Двойното гражданство стана причина Върховният съд да не допусне до президентските избори през 1996 г. роденият в Ню Йорк кандидат на БСП Георги Пирински. Заради американското си гражданство Пирински не бе служил в редовете на БНА. После твърдеше, че се е отказал от него през 1974 г. Изискването кандидатът да е роден в България бе записано в Конституцията през 1991 г. от хардлайнерите в БСП заради Андрей Луканов, който е роден в Москва.
Бившият цар Симеон II никога не е губил българското си гражданство. На 25 май 1996 г. той се завърна в България и поиска да се кандидатира за президент през 2001 г. Но в Конституцията пише, че кандидатът трябва да е живял в България през последните 5 години.
По искане на 75 депутати КС изтълкува, че кандидат-президентът трябва да е пребивавал “фактически и трайно на територията на страната през повече от половината от всяка от петте години, предхождащи президентските избори”. С това тълкуване царя бе отрязан. Смяташе се, че това са направили хората в КС на тогавашния президент Петър Стоянов, за да попречат на Симеон да му бъде конкурент.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
