България
Стандартът на живот в България: Най-богати в София, най-бедни във Видинска област
Най-богата остава столицата, въпреки че дялът на София в националната намалява с два процента. Това показва последното проучване на Института за пазарна икономика. Тежестта на столицата се понижава до 41%. На второ и трето място са Пловдив и Стара Загора с над 6%. Област Видин остава единствената областна икономика с обем под 1 милиард лева. София е водач и в класацията за средна стойност на брутния вътрешен продукт на глава от населението. За столицата над 50 хиляди лева на глава на населението, в други 6 области – над 20 хиляди лева. Какво означава тези данни?
Темповете на ръст в регионите в страната са неравномерни. Областите – лидери стават все по – силно икономически развити, а изоставащите – растат по-бавно. Причината е, че силните области имат висок дял на услуги с добавена стойност и развита индустрия. Притеснително е, че ножицата в стандарта на живот се отваря все повече между богати и бедни области, коментират от ИПИ.
Зорница Славова, старши икономист в Институтът за пазарна икономика: „Виждаме ръст при почти всички области, но и разликите между тях също се увеличават. Виждаме освен Северозападът сега като слабо развити излизат и някои области в Североизточна България – Търговище, Разград и там вече са по-дълбоки, слабата свързаност инфраструктура и по-ниско образованото население и по-слабата икономическа и инвестиционна активност. Виждаме, че инвестициите като цяло са основно съсредоточени в столицата, София – област в южната част на страната по протежението на Тракия, от София през Пловдив, Стара Загора до Бургас и Варна – традиционно силен икономически център. Виждаме разлики в образованието, инвестициите, инфраструктурата и населението. В много места населението е застаряващо и дори да има икономически подем работната сила недостига“.
Въпреки близостта си до София, Кюстендилска област е една от най – бавно развиващите се области в страната. Характерно за нея е бързото застаряване на населението и по-ниския брой на хората в трудоспособна възраст.
Сашо Симеонов е пенсионер от Бобов дол. Получава средна пенсия и за да закърпи бюджета допълнително работи.
Сашо Симеонов, работещ пенсионер: „Болшинството от тези, които са от Благоевград, Дупница, Кюстендил, Перник, пътуват за София. Всичко е съсредоточено в София“.
Средната брутна заплата в областта е около 1 500 лв. Луиза Чилингирова работи в търговска фирма в Дупница и получава по-ниска от средната заплата.
„Тази сума не е достатъчна за стандарта на живот и цените в магазините, но районът ни е такъв, че повечето хора се задоволяват с тази сума“.
„Фармацевтичния завод – там, ако отидат млади, но повечето вече наемат химици с висше образование“.
„Тук почти всички са на минимална работна заплата“.
Разказва, че няма много опции за работа в града. За бюджета на семейството се грижи основно мъжът й. Развитието на областта зависи от двустранните отношенията между България и Северна Македония.
Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна икономика: „Техният шанс да успяват да привличат инвестиции, да привличат млади хора е все по-малък с това разтваряне на ножицата, тъй като изборът между София и всички големи градове ще става все по-ясен в близко бъдеще“.
„През последните години е една от най-икономически бавно развиващите се области, второ демографията застарява доста по-бързо, населението в трудоспособна възраст е доста ниско, а образователната структура не е благоприятна. Ние видяхме енергиен бонус на местната икономика през 2022 г., но най-вероятно със свиващата се динамика на енергийните пазари през 2023-24 г. ще видим ново забавяне в развитието на района. Там отношенията между Северна Македония са много интересни, тъй като говорим за коридор №8, за изграждането на железници, на пътища, които да свързват Северна Македония с България и това е сериозен потенциал за икономически растеж в района, стига да има сериозна политическа воля, там вече са намесени международна политика, ЕС, но и близостта със София, тъй като Кюстендил благодарение на по-добрата инфраструктура се превръща все повече в спалня за работници, за хора, които работят в София и близките региони“.
Областите попадащи в Югозападния регион за планиране са ощетени и от групирането им със столицата.
Като пример от ИПИ посочват ограничаването на възможностите за кохезионно съфинансиране.
Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна икономика: „София вече е много развит регион, с голям местен бюджет, да не говорим, че част от големите инфраструктурни проекти като метрото са приключени и в този смисъл насочването на повече средства към малките региони, към изоставащите е в национален интерес“.
Два региона не отговарят на изискванията за поне 800 хил. души, а в трети тенденцията е също да спре да ги покрива, сигнализират от ИПИ. И препоръчват ново райониране, което да допринесе за справедливо разпределяне на кохезионните фондове и по-бързо икономическо развитие.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата

