– Светле, в началото на месеца зарадвахте почитателите си с нова книга – „Моят кулинарен свят“. Аз обаче искам да ви върна малко назад във времето – как събрахте смелост за първата ви книга „Тефтерът на баба“? 

– Бях с Илиян Илиев и фотографа на книгата в Китай за един месец. Там представяхме българските рецепти, кулинария и традиции. Имах проблем с рецептите, защото исках да направя за десерт печена тиква. Но при китайците не съществувало такова нещо, ядели само тиква на пара. Тогава се сетих за една рецепта на баба, която е за бухти. Смених десерта, защото те обичат пържено и нямаше как да сбъркам с него. Много се впечатлиха и освен това от Китай трябваше да се прибера на 2 септември. Тогава баба имаше рожден ден и навършваше 70 години. Обиколих цялата държава, но не успях да намеря най-подходящия подарък за нея. Говорейки си с Илиян, решихме да направим книга за баба като подарък. Нейният тефтер беше в мен и само го преписах. Така се роди първата ми книга.

– А втората? 

– Втората ми книга е свързана с моя кулинарен свят. Аз нямам друг свят, друго не мога да правя. Излиза почти три години след първата ми книга. За втората книга много хора ми писаха кога ще направя продължение. Оказа се, че „Тефтерът на баба“ е една от най-успешните кулинарни български книги. Сутринта дори получих поредното съобщение за благодарности. Аз го направих с цел подарък, толкова силна ми беше идеята за подарък и хората масово я купуват за подарък. Много често ми пращат снимки с нея и съм толкова щастлива, че виждам как хората се усмихват, готвейки с нея.

– Бихте ли направили обиколка из страната с книгата си? 

– Да, със сигурност. За първи път посетих село Чавдар, за да я представя. Много общини познавам и всички ми се обаждат, а аз им обещавам да отида с книгата при тях. Освен за хората аз я направих и за семейството си – за майка ми, баща ми, сестра ми и мъжа ми. Те са тези, които ме търпят, моя работохолизъм и отдаденост, които имам към кулинарията. Често на празниците не съм с тях, а съм в ресторанта или съм поела друг професионален ангажимент.

– Мъжът ви ревнува ли ви от котлоните? 

– Да, да, често. Напоследък все по-често го казва. Иска повече време за него да имам, но винаги ме подкрепя. Той е човекът, който винаги е до мен. Аз съм  много притеснителна и той винаги успява да ми помогне. Трудно допускам хора близо до себе си. Но той ме окуражава да не се притеснявам. Дори и за диалекта, защото аз имам щастливо детство, израснала съм на село. Винаги ми казва, че ще си ме обича независимо каква съм.

– Вярвате ли, че баба ви праща тази енергия към вас? 

– Да, вярвам. Всеки път, когато видя тефтера, се сещам за нея.

– Колко време събирахте рецепти за втората книга? 

– Мислех ги ден за ден. Отне ми около два месеца. Беше период, в който имах много работа и в ресторанта, и в предаването „На кафе“. Просто звънках на Илиян и му казвах: Ела, имам 5 нови рецепти. Голяма част от рецептите са такива, които си приготвям вкъщи, или в ресторанта, или когато имам гости.

– Рецептите достъпни ли са за човек, който не може да готви? 

– Абсолютно да. Лесни са, отнема около 25 минути, за да завършиш ястието си в тях. В някои има повече печене, но при тях пък бързо се режат и слагат продуктите в тавата. Продуктите са абсолютно достъпни във всеки магазин. Заложих освен на лесни рецепти и на това да изглеждат хубаво, защото за мен това е много важно. Дори да си сготвил най-вкусното нещо на света, ако не го аранжираш правилно и не го поднесеш красиво, много по-трудно хората ще го опитат. Човек първо се храни с очите си, след това след това със сетива. Кулинарията е изкуство, не е както едно време. Да забъркаш само една манджа, пак трябва да имаш знания и познания. Да знаеш кои подправки да сложиш на определено месо, в коя част на месото какво се слага. Да се съобразиш със сезона, кои плодове и зеленчуци са подходящи и какво да сготвиш с тях. Едно голямо изкуство е всичко това, свързано с история, познанство и математика дори.

– Представяте ли си в някакъв момент да работите нещо друго, а не готвене? Имали ли сте такава дилема? 

– Не, никога. Всичко останало имам, имам трабант, който ми беше мечта. Имам АТВ, обичам бързите скорости и ретро колите.

– Вашият трабант е емблематичен, разкажете за него…

– Зелен цвят е, оборудван е, става и за пикник, може да се готви на него. Тази реставрация на колата ми отне около половин година, защото има пълна реставрация. Всичко исках да си е напълно оригинално откъм части, пребоядисах го. Кой слага перла и металик боя на такава кола, никой (смее се). Кухнята отзад ми я направи Адриан, аз купих плоскостите и, разбира се, най-грешните размери. Не е, защото не знам, просто съм много нетърпелива, исках да се случи веднага. Когато отидох в магазина, нямаше 60 на метър, имаше по 40 и по 20. Мислех, че може да ги съединим, защото исках да се случи сега, на момента, и просто взех тези двете.

 – 

Как ви хрумна кухнята в колата?

– Защото аз обичам да си почивам, когато пътувам някъде или съм в гората. Когато пътувам нанякъде, повечето хора ме разпознават и ми е любим въпросът – Кога ще ми сготвиш нещо? Познати, непознати, всички. Когато съм си с трабанта, им казвам, че сега веднага ще приготвя нещо. Минаваме през магазина, пазаруваме и се случват нещата. За някои хора е направо шок, защото те ме питат с някаква мечта, а не че ще се случи. Други пък ме питат като на шега.

– Кой е най-омразният ви въпрос? 

– Какво е една идея сол (смее се). Клиенти в ресторанта дори казват на сервитьорите, много е хубаво, но ако имаше една идея сол още. Много ми е интересно какво значи това една идея сол.

– Има ли ястие, което мразите да готвите?

– Не, аз обичам да готвя всичко. Аз съм чревоугодник, едно нещо не обичам – студена пача. Не правя такова ястие, но мама и тате правят винаги. Когато трябва да се съберем с гости по Коледа, се възползвам от тяхната пача.

– Вашият ресторант в София се превърна в любимо място на столичани. Как се решихте да го отворите?

– Той е едно от нещата, които отлагах дълго време. Усещах несигурност в себе си. Едно нещо, ако не го почувстваш, значи още не му е дошъл моментът. Дали ще е мечта или действие към някой човек. Според мен трябва да даваме и да правим, без да очакваме нищо в замяна. Никога не чакам нищо, баба ме научи на това. „Не с пари, а с хора се живее“, казваше тя и тези думи винаги са ми в главата. Щастлива съм, че съм го запомнила и си живея живота така. Обичам да давам, да показвам, но не искам нищо в замяна освен усмивки и щастие. Когато знам, че съм зарадвала някого или съм успяла да го науча на нещо, дори и да е един сандвич, съм горда. Много хора имат страх у себе си и смятат, че не могат да готвят. Аз искам да им покажа, че всеки може, дори и да е един сандвич. Защото той ще бъде по твоя начин и ще е уникален. Някой ще сложи повече масло, аз ще сложа по-малко, но ще сложа повече домати и т.н. Ресторанта го отлагах дълго, работи от година и половина вече. Благодарна съм и на хората, които са до мен, защото една птичка пролет не прави. Аз съм много благодарна на целия ми екип и за това, че радваме клиентите си. Почти няма хора, които да не са останали доволни. А когато има такива, аз го приемам като градивна критика.

– Как ще посрещнете празниците? 

– За  първа година няма да съм на работа и ще отидем най-накрая да уважим хората, на които сме кумове. Ще бъдем в Германия, на някой хубав коледен базар. А през новата година се завръщам с нови идеи, нови рецепти в Инстаграм и ще обикалям България с трабанта.

Това е тя:

– Родена е на 25 октомври

– Завършва Софийската професионална гимназия по туризъм през 2012-а и оттогава се занимава професионално с кулинария

– Завършва на трето място своето участие в Hell’s Kitchen, сезон 2 България

– Су шеф в Hell’s Kitchen

– Шеф готвач в предаването „На кафе“ *Има две книги – „Тефтерът на баба“ и „Моят кулинарен свят“

Телеграф